Р Е Ш Е Н И Е

1056/7.11.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на четвърти ноември 2019 година

в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1349/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск, с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Искова молба от пълномощник на С.Н.К., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу М.Н.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 143 от ЗЗД, и обща цена от 5792,35 лева.

Ищецът сочи, че поръчителствал по договор за кредит от 08.11.2006г., между ответника и “***” ЕАД. Поради необслужване на кредите от длъжника, заплатил задължението му. Считайки, че ответника му дължи платените суми на кредитора, иска осъждането му да заплати сумата от 5792,35 лева, в едно със законната лихва върху нея от датата на плащането/15.09.2017г./ и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, чрез представител поддържа иска така както е предявен, и прави искане, за произнасяне с неприсъствено решение, и присъждане на разноските в производството, а за ответника, не се явява представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено решение когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретният случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат валиден договор за поръчителство; плащане дълга на ответника, от поръчителя и платената сума; дата на извършеното плащане, с оглед претенцията за законна лихва.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в производството, в размер на 231,70 лева, представляващи държавна такса. Няма данни за заплащане от ищцата на уговореното адвокатско възнаграждение от 700 лева, поради което претенцията за разноски, в тази и част е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М.Н.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на С.Н.К., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5792,35 лева, представляваща главница лихви и разноски, платени от ищцата, в качеството и на поръчител, по дълг на ответника към *** ЕАД/договор за кредит от 08.11.2006г./, съобразно Решение № 416/03.07.2017г. по ГД № 2900/2016г., по описа на ШРС, в едно със законната лихва, върху главницата от 5792,35 лева, от 15.09.2017г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М.Н.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на С.Н.К., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 231,70 лева, разноски в производството.

ОТХВЪРЛЯ искането на С.Н.К., ЕГН : **********, с адрес ***, за присъждане на сумата от 700 лева разноски в производството, като неоснователно.

Решението, не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :