Р Е Ш Е Н И Е
1078/12.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на петнадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: М. Марков
при секретаря М.Найдева,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1352
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен положителен
установителен иск от „Етажна собственост“ гр. Варна, ул. ***,
представлявана от С.И.Н., ЕГН **********, в качеството на Управител на етажна
собственост, срещу А.Х.Б.
ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника в размер на
722,60 лв. /седемстотин двадесет и два лева и шестдесет стотинки/ - суми за
разноски по поддръжка, управление, административно обслужване на етажната
собственост, консумативни разходи, фонд: ремонт и обновление на общите части за
апартамент № 3, находящ се на адрес: гр. Варна, ***, за периода от м. октомври
2011 г. до м. януари 2019 г. и законната лихва от 25.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на исковата
претенция, навеждайки следните фактически твърдения:
От месец октомври 2011 година до месец януари 2019
година включително за притежавания от А.Б., апартамент № 3, находящ се на
адрес: гр. Варна, ***, за период от 86
месеца е начислената сума съгласно приети решения на общи събрания на етажната
собственост, свързани с начина на разпределение и начисляване на таксите
дължими към етажната собственост. Дължимата сума за периода от 86 месеца
представлява периодично плащане на такси към етажната собственост, която е
дължима и изискуема. През м. февруари 201Зг. е извършено частично плащане от
собственика на ап.№3, в размер на 50лв. което е прихванато и извадено от общото
претендирано задължение. Внесената сума покривала най-старите по време
задължения. Сочи се, че дължимите суми по месеци са натрупани по следния начин
за следните периоди: м.01.2018г.-14,08лв., м.02.2018г. -14,21лв, м.03.2018г.-13,32лв,
м.04.2018г. - 13,57лв, м.05.2018г.- 13,63 лв, м.06.2018г.-13,80лв,
07.2018г.-13.82 лв, м.08.2018г.–13.70 лв, м.09.2018г.-13,68 лв,
м.10.2018г.-15,21 лв., м.11.2018г.- 14,85лв., м. 12.2018г. - 14.81лв.,
м.01.2019г. - 14,65 лв.
През посоченият период апартамент №3 се обитавал от
различен брой обитатели. Начислената сума е съобразно този брой, като по данни
на етажната собственост в периода от м.10.2011г. до м.10.2015г., се обитавал от
един човек. Апартаментът в периода от м.11.2015г. до м. 10.2017г. е необитаем,
а от м.11.2017г. до м.01.2019г. се обитава от един човек.
Претендираната сума, представлява периодично
плащане на месечни такси към етажната собственост, които включвали поддръжка на
общи части, административно обслужване и управление на етажната собственост;
консумативни разходи /ел. енергия на асансьор, ел. енергия общ ток, почистване,
такса за абонаментна поддръжка на асансьорна уредба/; фонд ремонт и обновление.
На общо събрание на етажната собственост, проведено
на 14.08.2011г. с решение се приема таксите към етажната собственост да се
разпределят съобразно броя обитатели в апартамент, като за един обитател се
дължи 5,00 лв. Отделно е прието решение необитаемите апартаменти да заплащат
фиксирана такса в размер на 5,00 лв. месечно. На същото общо събрание е прието
решение, с което се решава да се сключи договор за абонаментно обслужване и
поддръжка с Кантора Акорд Плюс ООД, срещу заплащане на 4,00 лв. месечно от
апартамент. На общо събрание на етажната собственост проведено на 13.06.2017г.
е взето решение, с което се определя нов
начин на разпределение на таксите дължими към етажната собственост. Таксите към
етажната собственост се разпределят съобразно броя обитатели в апартамент, без
фиксирана такса на обитател, а консумативните разходи за поддръжка на цялата
сграда се делят на броя обитатели. В същата точка е определена фиксирана такса
за Фонд ремонт и обновление в размер на 5,00 лв. месечно от апартамент. На
проведените общи събрания, са приети решения за избор на управител, контрольор,
определяне на такси за консумативни разходи и поддръжка на етажната
собственост, фонд ремонт и обновление, текущи проблеми, ремонти и подобрения.
Решенията на общите събрания на етажната собственост са влезли в сила.
Предвид
неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с уведомление на ответника.
На ищеца е указано и за него е налице правен интерес от провеждане на избраната
форма на искова защита.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез процесуален
представител е подал отговор на исковата молба, като изразява становище, че
предявените искове по същество са допустими, но неоснователни. В отговора, ответникът твърди, че не е
собственик на за апартамент № 3, находящ се на адрес: гр. Варна, ***. Посочва,
че членовете на етажната собственост са собственици на самостоятелни обекти в
сграда, каквото качество не притежава, т.е. за него липсва съответната
процесуална легитимация, за носене на отговорност в настоящия процес, свързан
със дължими от ответника към ищеца суми.
Предявеният
основен иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 и
чл.38, ал.2 от ЗУЕС, във вр. с чл. 48, чл.50 и чл.51 от ЗУЕС е допустим за
признаване за установено, че в полза на ищеца
съществува вземане против ответника в размер на 722,60 лв. /седемстотин
двадесет и два лева и шестдесет стотинки/ - суми за разноски по поддръжка,
управление, административно обслужване на етажната собственост, консумативни
разходи, фонд: ремонт и обновление на общите части за апартамент № 3, находящ
се на адрес: гр. Варна, С.И.Н., за периода от м. октомври 2011 г. до м. януари
2019 г. и законната лихва от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът
„Етажна собственост“ гр. Варна, ул. ***,
се представлява от С.И.Н., ЕГН **********, или от упълномощения си процесуален
представител К.А. – адвокат от АК-Варна.
За
първото по делото съдебно заседание на 15.10.2019 г., ищецът е призован редовно, чрез упълномощения си процесуален
представител К.А. – адвокат от АК-Варна. Ищецът не се явява в съдебно
засадение, като за него не се е явил и упълномощен представител. Същият не е
взел становище по отговора на исковата молба, както и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
За
ответната страна се е явил процесуалният й представител адв. Д.Г.С. от ШАК,
който е отправил искане до съда за приложение на разпоредбата на чл. 238, ал. 2
от ГПК.
Съдът
е събрал като относими по делото представените ИМ писмени доказателства –
ксерокопия на: ИМ писмени доказателства – ксерокопия на: протокол
от 13.06.2017 г. за проведено ОС на собствениците на жилища и обекти в жилищна
сграда в гр. Варна, ул. ***, пълномощно, протокол от 14.08.2011 г. за проведено
ОС на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда в гр. Варна, ул. ***-26,
договор за абонаментно обслужване и поддръжка от 29.06.2011г.; Заповед №1394/24.09.2019 г. по гр. дело №2810/2019 г. на ШРС.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира следното:
С
оглед изложеното по-горе, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238,
ал.2, предл.2-ро от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, след
направеното искане от страна на ответника в производството. Ищецът не се явил в
първото по делото съдебно заседание, за което е редовно призован, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Редовно връчената призовка на ищеца, съдържа указание за
законните последици от неявяването - за
възможността делото да се прекрати или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца по искане на ответника.
С
оглед на посочените в исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства,
както и представените от ответника неоспорени писмени доказателства и правилата на доказателствената тежест, по
силата на които ищецът следваше да установи изпълнението на претендираното парично
задължение, съдът приема, че предявеният иск е вероятно неоснователен. Това е
така, с оглед направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238,
ал.2, предл.2-ро от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде
постановено неприсъствено решение.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК искането на ответника за присъждане на разноски, е основателно,
поради което следва да бъде уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.Х.Б.
ЕГН **********, с адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на кредитора „Етажна
собственост“ гр. Варна, ул. ***,
представлявана от С.И.Н., ЕГН **********, в качеството на Управител на етажна
собственост,
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №342/22.02.2019г.,
постановена по ч.гр.д. №585/2019г. по описа на РС-Шумен: сумата от 722,60 лв.
/седемстотин двадесет и два лева и шестдесет стотинки/ - суми за разноски по
поддръжка, управление, административно обслужване на етажната собственост,
консумативни разходи, фонд: ремонт и обновление на общите части за апартамент №
3, находящ се на адрес: гр. Варна, ***, за периода от м. октомври 2011 г. до м.
януари 2019 г. и законната лихва от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Етажна
собственост“ гр. Варна, ул. ***,
представлявана от С.И.Н., ЕГН **********, в качеството на Управител на етажна
собственост, да заплати на А.Х.Б. ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 300,00 лева – разноски в исковото производство, на
основание и чл. 78, ал. 3 ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д. №585/2019г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: