1053/6.11.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
24 (двадесет и четвърти) октомври Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1364 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката и чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
В
подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Енерго-про продажби” АД гр. Варна твърди, че
през периода от 06.07.2018 г. до 05.11.2018 г., изпълнило задълженията си по
договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. От друга страна,
ответникът Р.А.М., който била клиент на дружеството с клиентски № ***, за обект
с абонатен номер ***, находящ се в с. Хитрино, обл. Шумен, не заплатил
възникналите задължения в сроковете, уговорени между страните и останал
задължен към ищеца в качеството му на продавач (краен снабдител на електрическа
енергия) за сумата 277,58 лева. Забавата на ответника основавала и дължимостта
на парично обезщетение в размер на законната лихва като за конкретната забава,
същият му дължал сума в размер на 8,40 лева. Поради това, ищецът депозирал пред
ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което
била издадена такава по ч.гр.д. № 792/2019 г. по описа на съда. Заповедта била
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови
решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за
установено, че съществуват вземанията на ищцовото дружество в посочените
размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на
сумата, като претендира и разноските по настоящото исково производство, за
които представя списък по чл. 80 от ГПК и по заповедното производство.
В
съдебно заседание на 24.10.2019 г. пълномощникът на ищеца заявява, че след
образуване на делото, Р.М. платил изцяло претендираните суми, представляващи
главница и лихви, като останал задължен за направените деловодни разноски по
заповедното и по исковото производство.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК назначеният особен представител на
непребиваващия на постоянния и настоящия си адрес ответник, подава отговор на
исковата молба. Същият сочи, че претенциите са вероятно основателни. В съдебно
заседание, предвид представените доказателства, отразяващи плащане на
задълженията, моли претенциите да бъдат отхвърлени, като М. бъде осъден да
заплати единствено разноските по делото.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: по
делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.Он България продажби“ АД“, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР).
Според чл. 4, ал. 1, потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от дружеството. В чл. 17, т.
2 от ОУ е предвидено задължение за потребителя да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в
общите условия. Съдът констатира, че ищцовото дружество издало фактури №№ 0270388375/20.08.2018
г., 03301403612/16.10.2018 г., 0271546516/20.09.2018 г., 0272706814/19.10.2018
г., 0273871109/20.11.2018 г. за сума в общ размер 277,58 лв. за консумирана
енергия за периода от 06.07.2018 г. до 05.11.2018 г. .Във всички описани фактури,
като получател е посочен Р.А.М., за обект 0503501199, адрес на обекта с.
Хитрино, обл. Шумен 9780, ул. „П“ № 32. Видно от представеното извлечение за
фактури и плащания към 23.10.2019 г., изд. от ищеца е, че ответникът платил
претендираните в настоящото производство суми, представляващи главница и лихви.
От приложеното
ч.гр.д. № 792/2019 по описа на ШРС се установява, че ищецът „Енерго-про
продажби“ АД подал на 13.03.2019 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 431/14.03.2019 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково
производство искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за разноски в
общ размер 75,00 лв. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Енерго-про продажби” АД гр. Варна по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Р.А.М. качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 431/14.03.2019
г. по ч.гр.д. № 792/2019 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 277,58 лв., представляващо стойността на
консумирано количество електрическа енергия за периода от 06.07.2018 г. до
05.11.2018 г., в обект, находящ се в с. Хитрино, обл. Шумен, ул. „П“ № 32, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 13.03.2019 г.
до окончателното плащане и 8,40 лв., представляващо сбора от
лихвите за забава, дължими поотделно, считано от падежа на всяко от главните
задължения до 28.02.2019 г.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази
насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното
заповедно производство по ч.гр.д. № 792/2019 г.
на ШРС, общите условия, при които е сключен договорът за продажба на електрическа
енергия и горепосочените фактури.
Ищецът, чрез пълномощника си по делото
прави признание на обстоятелството, че в хода на производството ответникът
платил претендираните суми – предмет на настоящото производство.
Ето
защо, съобразявайки настъпилите факти след предявяване на исковете, намира, че
депозираните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
извършено от ответника погасяване на задълженията му чрез плащане.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното
искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски
в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт,
в размер на 100,00 лв.
При направеното искане от ищеца, с
приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на „Енерго-про продажби” АД направените
разноски в настоящото исково производство в размер на 475,00 лв., както и
разноските по заповедното производство в размер на 75,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД със седалище гр. Варна, ЕИК ***,
адрес на управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл. Варна, район „В. В”, бул.
„В.В.” № 258, „Варна Тауърс – Г”, представляван по закон от Я.Д., Г.К. и П.С.С. против Р.А.М. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
98а от Закона за енергетиката,
за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в
размер на 277,58 лв. (двеста седемдесет и седем лева и 58 ст.), ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.03.2019 г. до окончателното
плащане, представляваща стойността на
консумирано количество електрическа енергия за периода от 06.07.2018 г. до
05.11.2018 г., в обект, находящ се в с. Хитрино, обл. Шумен, ул. „П“ № 32,
за което вземане е издадена заповед № 431/14.03.2019 г. по ч.гр.д. № 792/2019
г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради извършено плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна против Р.А.М. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в
размер на 8,40 лв. (осем лева и 40 ст.), представляваща сбора
от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от падежа на всяко от главните
задължения до 28.02.2019 г., за което вземане е издадена заповед №
431/14.03.2019 г. по ч.гр.д. № 792/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН поради извършено плащане.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Енерго-про продажби“ АД гр. Варна, разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА
Р.А.М. да заплати на „Енерго-про продажби“ АД гр. Варна, направените в
настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 475,00 лв. (четиристотин
седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА
Р.А.М. да заплати на „Енерго-про продажби“ АД гр. Варна, направените деловодни
разноски по ч.гр.д. № 792/2019 г. по описа на ШРС в размер на 75,00 лв.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен съдия: