Р Е Ш Е Н И Е
947/17.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и пети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1367/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от Н.А.И., против Г.А.И., в която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване искове, както следва: конститутивен иск, с правно основание чл. 49,
ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото
и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне за
вината, както и небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2
ГПК, съдът дължи задължително произнасяне: 1/иск, с правно основание чл. 127,
ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на непълнолетното дете; 2/иск, с правно
основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на
детето при майката; 3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3
СК, за определяне режим на лични отношения на бащата с детето; 4/иск, с правно
основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на бащата да плаща месечна
издръжката на непълнолетното дете, чрез майката в размер на 150 лв., ведно със
законна лихва за всяка просрочена вноска; 5/иск с правно основание чл. 56, ал.
1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище в гр. Шумен, ул. ***, на
ответницата; 6/иск с правно
основание чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на
ответницата.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с
ответницата сключили граждански брак на *** г. в с. Бяла река, общ. Върбица,
който бил първи и за двамата, като от брака имат едно малолетно дете - Н.Н.А..
В началото на бракът им отношенията им били добри. Живели в гр. Шумен, ул. ***.
По финансови причини, за да издържа семейството си, ищецът заминал да работи в
чужбина и вече повече от 10 години живее там. Това разделение на семейството,
поради рядкото му идване в България, постоянната несигурност на работата,
довела до отчуждение в брачния им живот. Твърди, че тази раздяла променила
поведението на съпругата му към него. Тя си установила нов начин на живот,
намерила си приятел. Въпреки опитите му да заздрави брачните отношения,
останали неуспешни. Така бил принуден да напусне семейното жилище и заживял при
своите родители. Намерил своя начин на живот. Твърди, че не поддържа никакви
контакти с ответницата, а бракът им съществувал формално. Счита, че бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен без произнасяне на вината.
Относно роденото от брака дете желае родителските права да бъдат предоставени
на майката и местоживеенето му да бъде определено при нея. Съгласен е да плаща
месечна издръжка в размер на 150 лв. считано от датата на подаване на исковата
молба и да му бъде определен следния режим на лични контакти с детето: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 17.00ч в петък до 18.00 часа в
неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, което да става на територията на Република България. Семейното жилище в
гр. Шумен, ул „*** да бъде предоставено за ползване на ответницата. Да не си
дължат взаимно издръжка. Няма претенции към ответницата за движимо имущество.
Не се противопоставя при нейно желание да възстанови предбрачното си фамилно
име. Не претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата подава
отговор на исковата молба. Намира иска за допустим и частично основателен. Не
оспорва твърденията изложени в исковата молба. Желае бракът да бъде прекратен
без произнасяне на вината, родителските права върху роденото от брака дете да
бъдат предоставени на нея, както и да бъде определено местоживеенето на детето
при нея. Не се противопоставя на предложения от ищеца режим на лични контакти.
Оспорва размера на издръжка. Предявява насрещен иск като претендира издръжка за
една година назад – от 01.03.2018 г до 01.03.2019 г. в общ размер 2400 лева.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прекратен брака им като
дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне на вината. Родителските права
върху непълнолетното дете да бъдат предоставени на нея, както и да бъде
определено местоживеенето му при нея. Ответникът да бъде осъден да плаща
месечна издръжка на детето в размер на 200 лв. считано от подаване на исковата
молба, с падеж пето число на месеца за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. На бащата да бъде определен режим на лични
контакти, както е посочен в исковата молба - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 17.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, както и
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, което да
става на територията на Република България.
Семейното жилище в гр. Шумен, ул. ***, да бъде предоставено за
ползване на нея. Желае да възстанови
предбрачното си фамилно име - „М.“. Не
претендира издръжка за себе си. Няма претенции към
ищеца за движимо имущество. Не претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск намира иска за допустим,
но неоснователен. Твърди, че след раздялата им, и през изминалата една година е
плащал издръжка за детето.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител, поддържа исковата молба и отговора по насрещния иск.
Ответницата се явява лично и с процесуален представител, като поддържа отговора
и насрещната искова молба. Контролиращата страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не
се представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 24.07.2005 г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № *** от длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство
село Бяла река, Община Върбица, област Шумен /л. 3 по гр.д. № 72/2019 г. по
описа на РС Велики Преслав/. От брака имат едно малолетно дете – Н. Н. А. /л. 4
по гр.д. № 72/2019 г., по описа на РС Велики Преслав/, което видно от Служебна
бележка изх. № *** г. /л. 5 по гр.д. № 72/2019 г. по описа на РС Велики
Преслав/, е ученик в пети клас през учебната 2018-2019 г./ От
приетата по делото Справка за осигурителния доход на страните рег. № 13722/26.07.2019 г., по
описа на ШРС, се установява, че в периода
от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г., ответницата е осигурявана върху среден доход
от 832 лв., а за ищеца няма данни за осигурителен доход. От приетият по делото
Социален доклад на Д”СП” – Шумен,
рег. № 16636/19.09.2019 г., по описа на ШРС, се установява, че детето живее с майката в семейното жилище и учи в
редовна форма на обучение. Жилището е в добро състояние, обзаведено с всички
необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство. Хигиенно – битовите условия са
добри. Майката притежава необходимия родителски капацитет, за да полага грижи
за малолетното дете. От приета Служебна бележка се установява, че детето Н. Н. А. е ученик в 5-ти
клас през учебната 2018/2019 г. От приетата по делото разписка за паричен
превод се установява че ищецът е платил сумата от 450 лв. - издръжка за
месеците юни, юли и август 2019 г. /л. 31/. От ангажираните по делото гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля А. И. – баща на ищеца, кредитирани, при условията на
чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост
от изхода на делото, се установява, че повече от шест години ищецът трайно
живее в чужбина, като чрез свидетеля изпраща средства за погасяване на кредит,
с който е закупено семейното жилище. При идването му в България давал средства
на детето. От нова година ищецът давал пари на свидетеля, които той изпращал на
ответницата за издръжка на детето. Заявява, че не знае с какво се занимава и
какво работи синът му в чужбина. От показанията свидетелят Н. С. се установява, че страните
са разделени от пет години, като ищецът живеел в Дания. Не полагал грижи за
детето. Счита че ищецът разполага със средства. Твърди, че майката и детето
живеят в семейното жилище сами.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени доказателства.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
От показанията на разпитаните свидетели, а и между
страните няма спор, че от пет години страните не живеят съвместно, като след
раздялата жената и детето останали да живеят в семейното жилище в гр. Шумен.
Ответникът трайно пребивава в чужбина, а от пет години живее в Дания. Действително
фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС
№10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води
до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай
раздялата, е с не малка давност, през което време бракът им е съществувал само
формално. През този период съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са
поддържали общо домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от
тях в личен план е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло
другия. През този период, двамата не са били отдадени на обща грижа и
единомислие за съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти
между тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се
настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение. Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът
приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили
са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на
общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е
изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен. Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено,
поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. По
делото е установено, че до настоящия момент детето живее с майката, която
полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се
установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и занапред
или които да опровергаят родителските й качества. Видно от Социалния доклад майката
притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето, като бащата
се е дезеинтересувал от него. С исковата молба и в съдебно заседание, чрез
процесуалния му представител бащата изразява съгласие родителските права
относно малолетното дете да бъдат предоставени на майката. Съобразявайки
горното, както и привързаността на детето с майката, неговата възраст,
възможност за обгрижването и възпитанието му, така и от съвкупността от
обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като
определя местоживеене на детето при нея.
На бащата, поради гарантираната
от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето.
Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с
конкретно предявената такава от страните. Поради горното режимът на лични
отношения на бащата следва да бъде съобразен, както с възрастта на детето – 12 г.,
така и с местоживеенето на бащата. Съдът счита, с оглед поведението на ищеца,
следва да му бъде определен следния режим на лични контакти: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 17.00 ч в петък до 18.00 часа в неделя, както и един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, което да става
на територията на Република България.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния
живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му
не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към
обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване средствата за
цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или условия, които да се
спазват при определяне размера на издръжката – в този смисъл са разясненията в
ППВС 5/30.XI.1981 г., т. 1.
С Постановление на Министерски съвет № 170/17.08.2018 г. /обн. ДВ
бр.70/24.08.2018 г./ за определяне размера на линията на бедност в страната за
2019 г. е определен праг в размер на 348 лв. месечно. От този размер нагоре
следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета
от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт,
съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и
социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите
или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за
живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически
потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни,
морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.
Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на бедност, макар да не
може да служи, като база за определяне на количеството средства, нужни на едно
дете, тъй като този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е
минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ответницата реализира месечно доходи в размер
на 832 лв., а ищецът не реализира доходи, но независимо от това е в
трудоспособна възраст, не се установи да страда от заболявания, които да
възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. По данни на
свидетелите ищецът живее и работи в Дания.
Нуждите на детето, съобразно
твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта разходи.
Детето е на 12 г., учи в основно училище. За да определи размера на
месечната издръжка за детето, съдът
прецени потребностите съобразно
неговата възраст, от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други
консумативни разходи от
първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат
и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само от
единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с
увеличен размер на издръжката. При така преценените потребности на детето и възможностите на
страните, съдът определя месечна
издръжка за малолетното дете в размер на 350 лв., от който бащата следва да
плаща 200 лв., а разликата да се поема от майката. Началният момент на дължимост на издръжката е датата на
подаване на исковата молба – 29.01.2019 г., тъй като се касае за определяне на
първоначална издръжка. Ето защо предявеният иск за
издръжка се явява основателен.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността
да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка
„за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е определена,
като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на
иска за определяне на издръжка. От събраните по делото доказателства не се
установи ответникът по насрещния иск да е осигурявал издръжка на детето през
процесния минал период – 01.03.2018 г. – 01.03.2019 г. (датата на завеждане на отговора
на исковата молба). За установяване на това обстоятелството ответникът по
насрещния иск дължи пълно и главно доказване, което не е провел в настоящото производство.
От показанията на свидетеля И., се установи че ответникът по насрещния иск през
лятото, когато е бил в отпуск, е дал на детето сумата от 1000 крони. В хода на
производството се установи, че в този период ответникът по насрещния иск не е
живял с детето и не е полагал грижи за него. По делото не бяха оспорени и
твърденията на ответницата, че грижите по отглеждането му са били поети от нея.
При тези доказателства съдът приема за установено липса на престирани издръжка
и грижи, дори и чрез фактически действия, от страна на ответника по насрещния
иск за целия период – от 01.03.2018 г. до 29.01.2019 г., поради което счита, че
иска за издръжка за минало време се явява частично основателен до претендирания
размер от по 160 лв. месечно.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода
между страните-елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
Претенция за ползването на семейното жилище е направена от ответницата и
доколкото ищеца не се противопоставя, следва семейното жилище да бъде
предоставено на ответницата и малолетното дете. Семейното жилище, предвид че е
напуснато от ищеца доброволно, следва да се предостави на ответницата и малолетното
дете.
По иска с правно основание чл. 53 СК.
Относно претенцията за фамилното
име на съпругата. Предвид липсата на спор между страните, то следва да се
постанови решение, с което след прекратяване на брака да се допусне
възстановяване на предбрачното й фамилно име, на основание чл. 53 СК.
Относно разноските.
Страните не претендират разноски в производството.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК, при решаване на делото по молба за развод се
събира такса до 50 лв., но не по – малко от 20 лв.. Предвид характера, вида и
броя на исковите претенции съдът определя окончателна държавна такса в размер
на 50 лв., която е платена от страните поравно. По иска с правно основание чл.
142, ал. 1 СК, предвид, че е иск за периодични платежи за неопределено време,
дължимата от ищеца държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите
за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 288 лева, а относно
исковете, с правно основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на иска, но не по –
малко от 50 лева - арг. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК или 70.40 лева, както и 5 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между Н.А.И., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и Г.А.И., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, сключен на 24.07.2005
г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство село Бяла река, Община
върбица, област Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак
№ ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Предоставя
упражняването
на родителските права по отношение на детето Н. Н. А., с
ЕГН **********, роден на *** г., на майката Г.А.И., с ЕГН **********
***16.
Определя местоживеенето на детето Н. Н. А., с
ЕГН **********, роден на *** г., при майката на адрес: ***, на основания чл. 59 СК.
Определя режим на лични отношения на бащата Н.А.И.,
с ЕГН **********, с детето Н. Н. А., с
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 17.00ч в петък до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, което да става на територията на
Република България, на основаниe чл.
127, ал. 2 СК.
Осъжда Н.А.И.,
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да
плаща в полза на детето Н. Н. А., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител – Г.А.И., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200.00 лева (двеста лева), считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.01.2019 г., с падеж пето число на месеца, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, за който се дължи, до
настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание
чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.
Осъжда Н.А.И.,
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да
плати в полза на детето Н. Н. А., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител – Г.А.И., с ЕГН **********, сумата от 1 760.00 лв. (хиляда седемстотин и шестдесет лева),
представляваща издръжка за периода от 01.03.2018 г. до 29.01.2019 г., на
основание чл. 149 СК, като отхвърля предявения насрещен иск до пълно предявения
размер от 2 400 лева, за периода от 01.03.2018 г до 01.03.2019 г., като
неоснователен.
Предоставя ползването на
семейното жилище в гр. Шумен, ул. „***, на Г.А.И.
и малолетното дете Н. Н. А., с ЕГН **********, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да
носи предбрачното си фамилно име „М.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда Н.А.И.,
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 358.40 (триста петдесет и осев лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща държавна такса по исковете за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: