Р Е
Ш Е Н
И Е
907/9.10.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на седми
октомври 2019 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1386/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
93 от ЗС.
Искова молба, от Р.М.Г., ЕГН : **********,
с адрес ***2 срещу Ж.М.К., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно
основание и цена от 600 лева главница.
Ищецът сочи, че бил съсобственик на
½ ид.ч. от Нива с площ от 8698 кв.м., пета категория, в местността „***“,
в землището на гр. Шумен, с идентификатор № 83510.117.27, с ЕКАТТЕ : 83510, при
граници и съседи : имоти с № 83510.117.26; 83510.117.32;
83510.117.17;83510.117.16; 83510.117.15 и 83510.117.28. Ответницата след като
придобила ½ ид.ч. от същия, по дарение, отдала целия под аренда. Дължала
обезщетение на ищеца, в общ размер на 600 лева, по 200 лева за три стопански
години от 26.11.2015г.. Иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 600
лева обезщетение за ползата от която е лишен от съсобствения имот, за периода
26.11.2015г. – 01.10.2018г.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Признава сключването на договор
за аренда за процесния имот и че е получила сумата от 260,67 лева по него, по
86,89 лева годишно. Предлага заплащането на половината от получената сума на
ищеца, до който и размер счита иска му основателен.
В съдебно заседание, страните редовно
призовани, не се явяват и не изпращат представители.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е частично основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, приложените
писмени доказателства установяват и е служебно известно на съда, че страните, в
посочения период са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот. Според
Решение №753/17.10.2017г. по ГД № 1473/2017г., по описа на ШРС, постановено от
настоящия състав, ищцовата квота е ½
ид.ч. и са обявени за относително недействителни (чл.
76 ЗН) договори, с които ответницата е придобила общо
½ ид.ч. от имота. С договор за аренда от 26.11.2015г., тя, предоставила
ползването на целия имот срещу възнаграждение в размер на 30 килограма зърно,
но не по-малко от 10 лева на декар. Освен признанието ѝ, за получавани,
през исковия период, по 86,89 лева арендно плащане, за всяка стопанска година,
няма други доказателства, за размер на получените добиви от вещта.
Така приетото за установено, от
фактическа страна, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявеният иск, с
правно основание чл. 93 от ЗС, е необходимо да се установи, че страните в
производството са били съсобственици на имота, за исковия период; че ответникът
е получил добиви от съсобствен имот и размера им, както и този на обезщетението,
съответно на собствената му ид.ч.. Посочените са на лице. Според ТР №
85/02.12.1968г., ОСГК на ВС, отношенията между съсобственик, или държател, със
съсобственика, или собственика, по отношение добивите от вещ, когато няма
договор между тях се уреждат от чл. 93 от ЗС. Така, на настоящия ищец, предвид
квотата му от ½ ид.ч., се следват само половината от реално получените,
от съсобственика му добиви от общата вещ, а именно сумата от 130,34 лева,
представляваща половината от признатите за получени 260,67 лева, за три
стопански години. В останалата му част, до пълния предявен размер искът е
неоснователен и следва да се отхвърли за сумата от 469,66 лева, като
неоснователен. Тук е мястото да се отбележи, че размера на претенцията, почиващ
на средна пазарна рента/наем, не е относим към предмета на доказване по
предявения иск. За него, за разлика от други възможности, за уреждане на други
отношения между съсобственици, като ползата от която е лишен един от тях(чл. 31, ал. 2 от ЗС),
какъв е размера на пазарния наем/аренда за земеделска земя е без значение.
Нужно е да се установи каква е стойността на реално получените добиви, а не на
възможните за получаване.
Разноски от
страните, не са претендирани и не се присъждат.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ж.М.К., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на Р.М.Г., ЕГН : **********, с адрес ***2, сумата от 130,34
лева обезщетение, за получени добиви, от собствените му ½ ид.ч. от имот
– Нива с площ от 8698 кв.м., пета категория, в местността „***“, в землището на
гр. Шумен, с идентификатор № 83510.117.27, с ЕКАТТЕ : 83510, при граници и
съседи : имоти с № 83510.117.26; 83510.117.32; 83510.117.17;83510.117.16;
83510.117.15 и 83510.117.28, на основание чл. 93 от ЗС, за периода 26.11.2015г.
– 01.10.2018г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.Г., ЕГН : **********, с адрес ***2 срещу Ж.М.К., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 93 от ЗС, за осъждането и да му заплати сумата от 600 лева добиви от съсобствена вещ за периода 26.11.2015г. – 01.10.2018г., в останалата му част, до предявения размер, за сумата от 469,66 лева, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :