Р Е Ш Е Н И Е
№ 1088 от 14.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски
районен съд, IX-ти състав, в публично заседание проведено на четиринадесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при
секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД 1396/2019
г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от ТБ “Банка ДСК“ ЕАД гр. София, против Р.Х.Д., с
която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно
съединение, положителни установителни искове, за признаване, като установено,
че в полза на ищеца – кредитна институция, съществува предсрочно, изискуемо,
парично вземане, произтичащо от Договор за банков кредит от 18.07.2013 г., за
което по реда на чл. 417 ГПК има образувано заповедно производство - ЧГД №
270/2019 г., по описа на РС Шумен, като против ответника - поръчител има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист, с
правно основание, както следва: по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 59 ЗКИ, вр. чл.
240, ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 11 039 (единадесет хиляди
тридесет и девет) лева – главница по Договор за текущо потребление; по
чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 59 ЗКИ, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 643.76 (шестстотин четиридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.08.2018 г. до
29.01.2019 г.; по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 59 ЗКИ, вр. чл. 286, вр. чл. 147,
ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 120.00 лева (сто и двадесет лева) –такси по договора за кредит; по чл. 11,
ал. 1 ЗПК, вр. чл. 59 ЗКИ, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 71
ЗЗД и цена 97.97 (деветдесет и седем
лева и деветдесет и седем стотинки) лева – обезщетение
за забава /лихвена надбавка върху частта от месечна вноска дължима за
главницата/ за периода от 05.01.2018 г. до 29.01.2019 г.
Ищцовата страна обосновава исковата си претенция твърдейки, че с Договор от 18.07.2013 г. на Б.Г.П.е
отпуснат банков кредит за текущо потребление, при общи условия на кредитора, в
размер на 15 000 лв., със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на
усвояване, олихвявана с преференциален, променлив лихвен процент в размер на
12,95 % годишно или 0,04 % на
ден, по програма ДСК Партньори. Вземането на кредитора било солидарно
гарантирано с поръчителство, за което на 18.07.2013 г. бил сключен Договор с
ответника. Кредитът бил усвоен на 19.07.2013 г., когато сумата постъпила по
разплащателна сметка на длъжника Б.П.. Твърди се, че длъжникът плащал нередовно
вноските по кредита, като първото плащане, в размер по-малък от уговорения,
било през декември 2013 г., т. е. шестата вноска по уговорения погасителен
план. Твърди се, че предсрочната изискуемост, поради неплатени/нередовни три
вноски, е настъпила на 06.11.2018 г. и ищецът е упражнил правото си да превърне
кредита предсрочно изискуем, като изпратил Уведомление до длъжника с Писмо изх.
№ 06-20-03705/05.11.2018 г., получено лично на 06.11.2018 г.. На 31.01.2019 г.
ищецът подал в РС Шумен Заявление по чл. 417 ГПК и срещу солидарно задължените
лица е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 146/01.02.2019 г.
и Изпълнителен лист № 260/04.02.2019 г. за следните суми: 11 039 лв. -
главница; 643,76 лв. - неплатена договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 18.07.2013 г. до 29.01.2019 г.; 97,97 лв. - обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) за периода от 05.01.2018 г. до 29.01.2019 г.; 120 лв. - такси
по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на Заявлението до окончателното погасяване, както и 238,01
лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На 01.03.2019 г.
ищецът подал молба и срещу солидарно задължените лица било образувано ИД №
20199310400221, по описа на ЧСИ Р Р. peг. № 931 на КЧСИ. Длъжникът Б.Г.Й.подала възражение по чл. 414 ГПК и заповедният съд е
дал възможност на заявителя да предяви настоящата искова молба в едномесечен
срок. Моли да бъде признато
за установено по отношение на ответника, в качеството му на солидарно задължено
лице заедно с длъжника Б.Г.Й., че по сключените Договор за кредит за текущо
потребление от 18.07.2013 г. и Договор за поръчителство, дължи на ищеца: 11 039
лв. - непогасена главница от 18.07.2013 г., ведно с искане за присъждане
на законна лихва върху вземането, от датата на заявлението – 30.01.2019 г. до
окончателно плащане; 643,76 лв. -
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.08.2018 г. до 29.01.2019 г.;
97,97 лв. - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от
05.01.2018 г. до 29.01.2019 г.; 120 лв. - такси по договор за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното погасяване на задължението. Претендира
разноски в заповедното и исковото производства. В условията на евентуалност
предявява срещу Р.Х.Д. осъдителни
искове за 11 039 лв. - главница по Договор от 18.07.2013 г., ведно с искане за присъждане на законна
лихва върху вземането, от датата на заявлението – 30.01.2019 г. до окончателно
плащане; 643,76 лв. - договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 25.08.2018 г. до 29.01.2019 г.; 97,97 лв.
- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 05.01.2018
г. до 29.01.2019 г.; 120 лв. - такси по Договор за кредит, дължими поради
допусната забава в погасяванията на задълженията на титуляра Б.Г.Й.и солидарно задължения
с нея поръчител по Договор за банков кредит от 18.07.2013 г. с
Б.Г.Й.и
Договор за поръчителство
от 18.07.2013 г. с Р.Х.Д., по
допустимостта на които съдът се е произнесъл с Определение № 2159/17.07.2019 г.
– необжалвано и слязло в законна сила.
В предоставения, по
реда на чл. 131 ГПК, срок ответникът подава писмен отговор като счита исковата
молба за допустима. Признава, че
е поръчител по Договор за кредит от 18.07.2013 г. в размер на 15 000 лв. с
длъжник Б.Г.Й.. От исковата молба установил, че длъжникът прекъснал плащанията
към ищеца и, че кредитът станал предсрочно изискуем. Счита, че от ищеца не са
изчерпани всички възможности за събиране на вземането защото на 08.08.2013 г.
длъжникът придобил недвижим имот в гp. Шумен и ищецът имал възможност да събере вземането си по този ред. Не претендира разноски.
В
открито съдебно заседание страните се явяват с процесуални представители, като
поддържат изразените становища.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:
По делото е прието за безспорно по
реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК че ответникът е поръчител по Договор за
кредит за текущо потребление от 18.07.2013 г., при Общи условия /л. 11 от
делото/, в размер на 15
000 лв. с кредитор – ищецът и длъжник - Б.Г.П.. Съгласно Договора /л. 9/, срокът за издължаване считано
от датата на усвояване, по Погасителен план /л. 15 от делото/, е до 18.07.2023 г. /120 месеца/, при месечна анюитетна вноска от 225.52
лева и с лихва, формирана от базов лихвен процент за кредити за текущо
потребление, определян периодично от Банката и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент. Към датата на сключване лихвеният процент по кредита бил общо 12.95 %
- чл. 8 от договора. Съгласно Договор за поръчителство /л. 10/ от 18.07.2013 г.,
поръчителят - ответник отговаря солидарно с длъжника спрямо кредитора. С писмо
изх. № 06-20-03705/05.11.2018 г., /л. 18/ получено на 06.11.2018 г. /лист 19 от
делото/ длъжникът - Б.Г.Й.е уведомен, че кредиторът е упражнил правото си да
превърне кредита в предсрочно изискуем. Съгласно прието по делото и неоспорено
Извлечение от счетоводните книги на ищеца /л. 21/ към 06.11.2018 г. общо дължимата сума по кредита възлиза на 11 682.76
лв., от която: главница – 11 039.00 лв.; договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 25.08.2018 г. до 29.01.2019 г. - 643.76 лв.; обезщетение за забава
/лихвена надбавка за забава/ за периода 05.01.2018 г. до 29.01.2019 г.-
97.97лв.; такси – 120 лв., като броят и размерите на
непогасените месечни вноски по главница и лихва до 06.11.2018 г. са три, както
следва: 25.08.2018 г. – 269.56 лева; 25.09.2018 г. – 269.56 лева и 25.10.2018
г. – 269.56 лева. От представеното от ищеца и прието по делото Извлечение
от сметка № 0000000021146231 с титуляр Б.Г.Й.за периода от 18.07.2013 г. до
15.05.2019 г. /л. 42- 52/ се установява, че на 16.08.2018 г. за плащане по
заема от сметка 0000000019292362 е преведена сумата 44.70 лв., от която
кредиторът е разнесъл за погасяване на главница – 44.70 лв.; на 30.08.2018 г. е
направена вноска в размер на 232.00 лева, от която кредиторът е разнесъл за
погасяване на: главница 91.40 лв. и договорна лихва – 140.60 лв.; на 17.09.2018
г. за плащане по заема от сметка 0000000019292362 е преведена сумата 31.85 лв.,
от която кредиторът е разнесъл за погасяване на главница – 31.85 лв.; на
15.10.2018 г. за плащане по заема от сметка 0000000019292362 е преведена сумата
31.85 лв., от която кредиторът е разнесъл за погасяване на главница – 31.85 лв.;
на 19.11.2018г. за плащане по заема от сметка 0000000019292362 е преведена
сумата 31.85 лв., от която кредиторът е разнесъл за погасяване на главница –
31.85 лв.; на 29.11.2018 г. е направена вноска в размер на 30.00 лв., от която
кредиторът е разнесъл за погасяване на главница – 23.73 лв. и лихва – 6.27 лв.;
на 14.12.2018 г. длъжника е внесъл от сметка 0000000019292362 за погасяване на
кредита сумата 31.85 лв., от която кредиторът е разнесъл за погасяване на лихва
– 31.85 лв.; на 15.01.2018 г. от сметка 0000000019292362 е преведена сумата 31.85
лв., от която кредиторът е разнесъл за погасяване на лихва – 31.85 лв.; на
12.02.2019 г. от сметка 0000000019292362 е преведена сумата 31.85 лв., от която
кредиторът е разнесъл за погасяване на такса закъснение – 31.85 лв. Съгласно
Заключение на допуснатата по делото ССчЕ до месец юли 2018 г. по кредита били
платени всички вноски в пълен размер. За месец август 2018 г. вноската е изцяло
погасена. За месец септември 2018 г. вноската е частично погасена. За месец
октомври, ноември и декември 2018 г. както и за месец януари 2019 г. вноските
са дължими в пълен размер. Размерът на цялото задължение - главница, лихви,
санкциониращи надбавки и такси, съгласно уговореното в договора за кредит от
18.07.2013 г. и приложенията към него, при предсрочна изискуемост настъпила на 06.11.2018 г., към датата на подаване на Заявлението по
чл. 417 ГПК - 31.01.2019 г., възлиза на 11 769.19 лева, от които: 9 879,54 лева
- главница; 544.82 лева - договорна (възнаградителна) лихва; 65.37 лева - обезщетение
за забава (лихвена надбавка за забава); 1 159,46 лева - невнесени такси и
комисионни съгласно Тарифата на банката за таксите и комисионните; 120 лева -
такси по договор за кредит, представляващи разход, дължим във връзка с Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните на банката. Въз основа
на Заявление от 31.01.2019 г., е образувано ЧГД № 270/2019 г., по описа на
Районен съд Шумен и по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на Извлечението от счетоводните
книги на кредитора /л. 5 от ЧГД/, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издадена Заповед
№ 146/01.02.2019 г. за незабавно изпълнение /л. 30 от ЧГД/ и Изпълнителен лист
№ 260/4.02.2019 г. /л. 34 от ЧГД/, срещу длъжника по Договора за кредит от 18.07.2013
г. - Б.Г.Й.и солидарно задълженото лице –
поръчителя по Договора за поръчителство от 18.07.2013 г. - Р.Х.Д., за плащане на следните суми: 11 039 лева – главница по Договор за банков кредит за текущо потребление
от 18.07.2013г.; 643.76 лева – договорна лихва за периода от 25.08.2018г. до
29.01.2019г.; 97.97 лева – обезщетение за забава за периода от 05.01.2018 г. до
29.01.2019 г.; 120.00 лева – заемни такси по договора за кредит, ведно с искане
за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на заявлението –
30.01.2019 г. до окончателно плащане, както и 288.01 лв. - такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на издадения в полза на ищеца Изпълнителен лист било
образувано ИД № 20199310400221, по описа на ЧСИ Р Р.
peг. № 931 на КЧСИ, с район на действие ШОС, срещу длъжника и солидарно
задълженото лице и на ответника на 23.03.2019 г. е връчена ПДИ /л. 43 от ЧГД/. Срещу
издадената Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, от ответника постъпило Възражение по чл. 414 ГПК рег.
№ 5812/02.04.2019 г. /л. 35 от ЧГД/.
Представени са и други неотносими към предмета на правния
спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК искове са положителни
установителни, които като подадени в срок след своевременно подадено възражение
по чл. 414 ГПК имат за предмет вземанията посочени в издадената Заповед №
146/01.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 2 ГПК и Изпълнителен лист № 260/4.02.2019 г., по ЧГД № 270/2019 г.,
по описа на ШРС, в полза на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, срещу длъжника по Договора за
кредит от 18.07.2013 г. - Б.Г.Й.и солидарно задълженото лице – поръчителя по
Договора за поръчителство от 18.07.2013 г. - Р.Х.Д., поради което са допустими.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се
от доказване, съдът е приел, че въз
основа на Договор за поръчителство с ищеца от 18.07.2013 г. ответникът е
поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 18.07.2013 г. в размер
на 15 000 лв. с кредитор – ищецът и длъжник - Б.Г.Й..
Основателността на така предявените искове, предвид, че са предявени
срещу поръчителя, е предпоставена на първо място от установяване от кредитора,
при условията на пълно и главно даказване, на валидно обявена от него
предсрочна изискуемост на кредита и че същата е надлежно съобщена на длъжника
по Договора за кредит - Б.Г.Й., както и че исковата молба е подадена в срока по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
По общо правило „Предсрочната изискуемост“ на
вземането по Договор за заем, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД или Договор за
кредит, уредена в нормите на чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва не автоматично, не и по взаимно съгласие, а с
волеизявление само на едната от страните. „Предсрочната изискуемост” е
предпоставка и един от начините за прекратяване на Договор за кредит. „Предсрочната
изискуемост“ възниква от сложен юридически факт, при наличието на две
предпоставки: 1/обективният факт на неизпълнение на договорното задължение и
2/упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, но настъпва
от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника, като от този момент целият или неплатеният
остатък по кредита е изискуем, както по отношение на длъжника, така и по
отношение на поръчителя. Изменението на договора, поради неизправност на длъжника,
има за последица загуба на преимуществото на срока за заемателя при погасяване
на задължението - чл. 70, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага волеизявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми, което волеизявлението следва да
достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочна
изискуемост, или предвидени в закона /съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1
ТЗ банката може да иска предсрочно връщане на кредита, когато сумите не се
ползват за целта, за която са получени; длъжникът е представил неверни
сведения; обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в
срок; длъжникът не плаща своите анюитетни вноски; длъжникът го заплашва
производство по несъстоятелност; длъжникът влошава сериозно финансовото си
състояние/ или уговорени в договора /с Договора страните могат да определят
част от основанията, при настъпване на които банката има правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудителното му събиране/.
Следователно волеизявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, за да е валидно следва от
една страна да е предходено от наличието на обективни предпоставки за
предсрочна изискуемост – забава в плащанията на определен брой вноски.
В настоящия случай, относно обективния факт за
неплащането на договорното задължение, в исковата молба кредиторът твърди, че
длъжникът не бил изпълнил задължението си да погасява кредита съгласно уговореното,
поради което обявил кредита за предсрочно изискуем, като уведомил за това
длъжника - Б.Г.Й., чрез Писмо
изх. № 06-20-03705/05.11.2018 г., получено на 06.11.2018 г.. Съгласно уговореното в чл. 19.2
от Общите условия на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, ищецът има право да превърне кредита, заедно с
лихвите, в предсрочно изискуем. Следователно
основанието следва да произтича, както от преценката на кредитора, така и от
допуснато просрочие над 90 дни - т. е. на три анюитетни
вноски. Твърдението на кредитора е, че предсрочната изискуемост е настъпила
поради това, че към 06.11.2018 г. длъжникът има неплатени/нередовни
три вноски по кредита. Съгласно Извлечението от счетоводните книги на ищеца, приложено към Заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, към 06.11.2018 г. броят на месечните вноски, които са
неиздължени /чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗКИ/ са три, както
следва: на падеж 25.08.2018 г. – 269.56 лева; на падеж 25.09.2018 г. – 269.56
лева и на падеж 25.10.2018 г. – 269.56 лева. Това твърдение на ищеца,
както и отразеното в Извлечението от счетоводните му книги, не се
подкрепя от другите събрани по делото доказателства, в това число и от представените
от ищеца документи. От Заключение на допуснатата по делото ССчЕ се установява,
че до месец юли 2018 г. по кредита били платени всички вноски в пълен размер,
както и, че вноската за месец август 2018 г. е изцяло погасена, а за месец
септември 2018 г. - частично погасена. Това се подкрепя и от Извлечение от
сметка № 0000000021146231, с титуляр Б.Г.Й., за периода от 18.07.2013 г. до
15.05.2019 г., съгласно което на 16.08.2018 г. за плащане по заема е преведена
сумата 44.70 лв., на 30.08.2018 г. е направена вноска в размер на 232.00 лева и
на 17.09.2018 г. за плащане по заема е преведена сумата 31.85 лв.. Установеното
води до извода, че към 06.11.2018 г. обективния
факт на неплащането от длъжницата на договорното задължение над 90 дни - т. е. на три анюитетни вноски, не е налице, поради
което предсрочна изискуемост на кредита към този момент не е настъпила, а
вземането по издадената Заповед № 146/01.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист № 260/4.02.2019 г. по ЧГД № 270/2019 г., по
описа на Районен съд Шумен, в полза на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, не е било изискуемо.
Предвид изложеното
настоящият състав на ШРС намира исковете предявени по реда на чл. 422 вр. чл.
415 ГПК, от ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, против поръчителя по Договора за поръчителство
от 18.07.2013 г. - Р.Х.Д., за неоснователни.
При този изход на
делото разноски се дължат на ответника, който не ги претендира, а предвид
диспозитивното начало в процеса такива не следва да му бъдат присаждани.
Мотивиран от горното,
Шуменския районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля предявеният по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от ТБ “Банка ДСК“ ЕАД гр. София, с ЕИК: *** и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19, чрез пълномощника юрисконсулт Ж. Р., против Р.Х.Д., с ЕГН ********** ***, положителен
установителен иск, с правно основание чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 59 ЗКИ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 71 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответникът, като поръчител, дължи парично вземане, произтичащо от Договор за банков кредит от 18.07.2013 г., отпуснат в полза на Б.Г.Й., в размер 11 039 (единадесет хиляди
тридесет и девет) лева – предсрочно изискуема
главница, за което по Заявление от ищеца от има образувано заповедно
производство - ЧГД № 270/2019 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 417, т. 2 ГПК има издадена Заповед
№ 146/01.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист №
260/4.02.2019 г., като неоснователен.
Отхвърля предявеният по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от ТБ “Банка ДСК“ ЕАД гр. София, с ЕИК: *** и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19, чрез пълномощника юрисконсулт Ж. Р., против Р.Х.Д., с ЕГН ********** ***, положителен
установителен иск, с правно основание по чл. 11, ал. 1
ЗПК, вр. чл. 59 ЗКИ, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 147, ал.1, вр. чл.79, ал. 1,
вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът, като поръчител, дължи парично вземане, произтичащо
от Договор за банков кредит от 18.07.2013 г., отпуснат в полза на Б.Г.Й., в размер 643.76 (шестстотин четиридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) лева - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 25.08.2018 г. до 29.01.2019 г., за което по Заявление от ищеца от има образувано
заповедно производство - ЧГД № 270/2019 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 417, т. 2 ГПК има издадена
Заповед № 146/01.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен
лист № 260/4.02.2019 г., като неоснователен.
Отхвърля предявеният по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от ТБ “Банка ДСК“ ЕАД гр. София, с ЕИК: *** и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19, чрез пълномощника юрисконсулт Ж. Р., против Р.Х.Д., с ЕГН ********** ***, положителен
установителен иск, с правно основание чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 59 ЗКИ, вр. чл. 286, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71
ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът, като поръчител, дължи парично вземане, произтичащо от Договор за банков кредит от 18.07.2013 г., отпуснат в полза на Б.Г.Й., в размер 120.00 лева (сто и двадесет лева) – такси по
договора за кредит, за което по Заявление
от ищеца от има образувано заповедно производство - ЧГД № 270/2019 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 417, т. 2 ГПК има издадена Заповед №
146/01.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист №
260/4.02.2019 г., като неоснователен.
Отхвърля предявеният по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от ТБ “Банка ДСК“ ЕАД гр. София, с ЕИК: *** и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19, чрез пълномощника юрисконсулт Ж. Р., против Р.Х.Д., с ЕГН ********** ***, положителен
установителен иск, с правно основание чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 59 ЗКИ, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът, като
поръчител, дължи парично вземане, произтичащо от Договор за
банков кредит от 18.07.2013 г., отпуснат
в полза на Б.Г.Й., в размер на 97.97 (деветдесет и седем лева и деветдесет и
седем стотинки) лева - обезщетение за забава /лихвена надбавка върху частта от месечна
вноска дължима за главницата/ за периода от 05.01.2018 г. до 29.01.2019 г., за което по Заявление от ищеца от има образувано
заповедно производство - ЧГД № 270/2019 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 417, т. 2 ГПК има издадена
Заповед № 146/01.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен
лист № 260/4.02.2019 г., като неоснователен.
Препис от решението да
се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: