1020/28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
тридесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д.Димитров
като разгледа докладваното от съдията ГД № 1397/2019 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по отрицателен
установителен иск от „Карп Дием“ ЕООД гр. Шумен против „Енерго про Енергийни
услуги“ ЕООД гр. Варна, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване
като установено в отношенията между страните, че ищецът „Карп
Дием“ ЕООД не дължи на ответника „Енерго-Про
Енергийни Услуги“ ЕООД, сума в размер на 2
441.99 лева, за която е издадена фактура № 0415253344/11.04.2019 г., за дължима
цена на преизчислени количества енергия, за подпериод от 01.05.2017 г. до
15.12.2017 г. и за подпериод от 01.07.2017 г. до 15.12.2017 г., по Констативен
протокол № 13123196 за обект в гр. Ш., ***.
Твърди се, че на 15.12.2017 г. длъжностни лица от „Енерго
про мрежи“ АД извършили техническа проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на стопанисвания от ищеца обект, находящ
се в гр. Ш., ***, клиентски номер ***, абонатен номер ***. За проверката бил съставен Констативен протокол №
5176052/15.12.2017 г., като не била установена външна намеса в електромера. СТИ
било демонтирано и е изпратено в БИМ - Варна за експертиза. С Писмо изх. №
51770-КП 5176052-1/25.03.2019 г., по описа на „Електроразпределение Север“ АД,
ищецът бил уведомен за извършената проверка и му бил изпратен Констативен
протокол, от което се установявало, че при извършената метрологична експертиза
от БИМ - Варна било установено: отсъствие на механични дефекти на кутията, на
клемите, на клемния блок на електромера; наличие на необходимите обозначения на
табелката на електромера; наличие на знак от метрологична проверка /пломба/,
фирмен знак /пломба/ и допълнителни стикери, както и липса на отклонение в
отчитането на СТИ. При софтуерното четене на електромера било установено намеса
в тарифната схема на електромера, като действително потребената енергия, според
експертизата, се разпределяла и върху невизуализирана тарифа 1.8.4., по която
били отчетени 0136471,1 kWh електроенергия. Ответникът извършил служебно корекция,
като начислил на ищеца количеството ел. енергия за период от 01.05.2017 г до
30.06.2017 г. и за период от 01.07.2017 г. до 15.12.2017 г. и била издадена Фактура
№ 0415253344/11.04.2019 г. за сумата 2 441,99 лв., с ДДС. Ищецът твърди, че не
му е било доставяно такова количество ел. енергия, поради което и не дължи
плащането й. Намира извършената от ответника едностранна корекция на сметката
за изминал период за незаконосъобразна поради липса на законово основание за
това към момента на проверката. Твърди, че процесното СТИ е монтирано на
13.03.2017 г. съгласно Констативен протокол № 13123196 в отсъствието на
представител на ищцовото дружество, като не било ясно, кое е подписалото се лице.
От същия било видно, че при монтажа на електромера били отразени данни
единствено за показанията на тарифите/регистрите - дневна, нощна и върхова но
не и на „скрит” регистър, а от Констативен протокол на БИМ, че се касаело не за
механично въздействие, а за софтуерното въздействие, което дружеството ищец
нямало как да е упражнило поради липса на достъп до системата за измерване.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцовото
дружество не дължи на ответното дружество сумата от 2441.99 лв., с ДДС, за
която била издадена фактура и представляваща преизчислени количества енергия по
Констативен протокол, за подпериод от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. и за
подпериод от 01.07.2017 г. до 15.12.2017 г., за обект в гр. Ш., ***, клиентски
номер ****, абонатен номер ***. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава
отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, но неоснователен. Твърди,
че разпоредбите на Договор за комбинирани
услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и плащане на мрежови услуги ПКСП - 1703000245/10.03.2017 г., сключен между ответника и ищеца
имал обвързваща сила между страните. Съгласно чл. 8, ал. 3 от същия договор,
ищецът се задължил да плаща на ответника фактурираните количества електрическа
енергия. В чл. 13, ал. 1 от договора било записано, че купувачът плаща на
продавача и координатор всички дължими суми за доставените и фактурирани
количества нетна активна електрическа енергия, дължимите суми за мрежови услуги
по цени, определени с решение на КЕВР, цената за балансиране на
електроенергийната система за разпределение, както и за дължимите и нормативно
определени задължения към обществото, ДДС и акциз за съответния отчетен период.
В ал. 2 на същия член, ищцовото дружество се съгласило да плаща дължимите суми
в срок от пет работни дни от
датата на издаването на фактурата. Процесният обект, предмет на сключения между
страните договор бил заведен в електронната отчетна система на „Енерго-Про
Енергийни Услуги“ ЕООД под кл. № ***. Счита, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за доставена и потребена
електрическа енергия. Претендира разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание страните,
чрез процесуалните си представители поддържат исковата молба и отговора. Ищеца
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: че между двете дружества съществува валиден Договор за комбинирани услуги
за продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
плащане на мрежови услуги ПКСП -
1703000245/10.03.2017 г., по
силата, на който ищцовото дружество е потребител на доставяна от ответното
дружество нетна активна електрическа енергия; че на 15.12.2017 г. е извършена проверка
изправността на средството за търговско измерване /СТИ/ на посочения в исковата
молба адрес
в гр. Ш., ***; че ответното дружество е
собственик на СТИ; че резултатът от проверката е
обективиран в Констативен
протокол № 5176052/15.12.2017 г., както и че процесният
регистър 4 на СТИ не се визуализира на екрана и информацията в него се разчита
само с подходящ софтуер. От Констативен протокол №
13123196 /л. 5/ се установява, че на 13.03.2017 г., по постъпило заявление от
клиент „Карп
Дием“ ЕООД, служители на „Енерго про
мрежи“ АД са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги
електрически инсталации на СТИ с фабр. № 1114171463873380 на обект в гр. Ш., ***, клиентски
номер ***, абонатен номер ***, при което е установена вярна схема на свързване на
елементите на измервателната група, както и показания на СТИ за консумирана
нощна - 14128, дневна – 36739 и върхова – 27342 ел енергия. От Констативен протокол № 5176052 /л. 6/ се
установява, че на 15.12.2017 г. при извършена проверка на електромера на
ищцовото дружество с фабр. № 1114171463873380, на адрес: гр. Шумен, ул. „Васил
Априлов“ № 56, кл. № 75300001004, аб. № 0107110015, служители на „Енерго про
мрежи“ АД, с ЕИК 104518621, са установили, че освен показания за консумирана ел
енергия по тарифи: нощна - 015752, дневна - 0395599 и върхова - 029185 има
показания за отчетена консумирана ел енергия и по тарифи 15.8.4 - 013651 и
15.8.0 - 098186, поради което СТИ е демонтирано за изпратено в БИМ за
експертиза. От Констативен протокол от метрологична експертиза № 786/21.03.2019 г. -
АУ-Е-000029-76191/22.12.2017 г. /л. 7/, се установява, че техническото
състояние на частите и механизмите на СТИ с фабр. №
1114171463873380 са защитени от нерегламентиран достъп. При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер „Iskra МТ
174“ трябва да се състои от три тарифи Т1, Т2 и ТЗ, като действително
потребената еленергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа 1.8.4,
показанията по която са за потребени 013647,1 kWh. Отразено е, че достъп до вътрешността
на СТИ не е осъществяван, както и че електромерът съответства на
метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. С
Писмо изх. № 51770-КП 5176052-1/25.03.2019 г. /л. 8/, по описа на
„Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК 104518621, ищецът е уведомен за констатираното
като му е предоставено копие от Констативен протокол № 5176052/15.12.2017 г.. С
Писмо изх. № 51770-КП 5176052-2/28.03.2019 г. /л. 52/, по описа на
„Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК 104518621, на ответното дружество са изпратени
материалите от извършената проверка на СТИ на ищцовото дружество. От ответното
дружество е съставена фактура № 0415253344/11.04.2019 г. /л. 9/, в която е
посочено, че е за начислена електроенергия по констативен протокол за подпериод
от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. - 3635 kWh и за подпериод от 01.07.2017 г. до 15.12.2017 г. -
10012 kWh или общо за 13647 kWh на обща стойност 2 441.99 лв. Разпитан в съдебно
заседание свидетелят С. Д. – съставител на Констативен протокол № 5176052, твърди, че на 15.12.2017 г. заедно с Д.Й., като служители на „Енерго-про
мрежи“ АД гр. Варна, с преносим лаптоп посредством софтуер извършили проверка
на електромера на ищеца, в присъствие на служители
от заведението, при която констатирали, че СТИ
отчита електрическа енергия в регистър, който не се
визуализира на дисплея т. е. натрупва консумация, която не може да се отчете от
инкасатора. Свалили
този електромер, който изпратили за експертиза в БИМ, като на негово място
монтирали оборотен електромер, чийто показания отразили в протокола. От Заключение по
допуснатата по делото СТЕ, което съдът намира за изчерпателно и компетентно, се
установява че процесният електромер е преминал
първоначална метрологична проверка през 2014 г., срокът на метрологичната му
годност е до края на 2018 г. и към момента на проверката е бил метрологично
годен. Съгласно
заключението чрез това СТИ е възможно да бъде измерена цялата, потребена от
ищеца електрическа енергия през процесния период. Вещото лице счита наличие на неправомерно вмешателство върху процесното
СТИ - електромерът бил софтуерно препараметризиран /препрограмиран, за което не е необходимо
да се осъществи пряк, физически контакт със СТИ, тоест, възможно е манипулиране
без отваряне/ да отчита част от преминалата електрическа
енергия в невидим на дисплея регистър 15.8.4, където се натрупвала. Според
вещото лице ответникът
притежава софтуерна версия само за четене на данни от паметта на СТИ, но не и
за препараметризиране, като при правомерна експлоатация на процесния
електромер не следва да има натрупване на електроенергия по скрития регистър. Заключението
е, че е налице
неотчитане от измервателната схема на СТИ преминала от захранващия кабел към
абоната електроенергия през процесния период, като неотчетеното количество е
отразено в регистър 15.8.4 на процесното СТИ. Определеното в справката
за корекция количество електрическа енергия може да бъде доставено до обекта на
абоната, съобразно пропускателната способност на присъединителните съоръжения и
на СТИ. Вещото лице заключава, че изчисленията по корекционната процедура са
извършени аритметично точно.
Представени са и
други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС –
девети състав намира за установено от правна страна следното:
Основателността на предявения
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД, за
недължимост на служебно начислена от доставчика по партидата на потребителя сума под формата на корекция
на сметка за потребена електроенергия, е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, както
от ищеца, че с ответника са в търговски отношения по силата на Договор за
продажба на ел. енергия и му е начислена процесната сума, така и от ответника:
че е извършена проверка на електромера по абонатния номер, потребител по който
е ищецът; че са установени отклоненията в точността на измерване на СТИ при
описаните времеви и количествени параметри; че извършената корекция е съобразно
Общите условия, както и че стойността на електроенергията се дължи в посочените
размери и период от време.
Спорният между страните въпрос е съществува ли законова възможност за
електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на
потребителите за минал период. Ищцовото дружество счита, че извършената
корекция на сметката за минал период е незаконосъобразна, поради липса на
законово основание за това към момента на проверката, тъй като се касае за
установено не механично, а софтуерно въздействие върху СТИ, което потребителят
бил в невъзможност на упражни, поради липса на достъп до системата за
измерване.
В Р. № 21/01.03.2017
г., ГД № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС, се съдържа разрешение на спорния въпрос
за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
/ДВ бр. 54/2012 г./ и преди приемането на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, от 2013 г., издадени от КЕВР, според което е
допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за
потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер. Към момента на
установяване на неправомерното софтуерно въздействие върху процесния електромер
/15.12.2017 г./, с Р. № 1500/06.02.2017 г., по АД № 2385/2016 г., на ВАС, е
отменен чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г., уреждащ реда, по който се извършват проверки
на измервателните устройства. Горепосоченото разрешение, поради принципното му
сходство, следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са
отменени разпоредби на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и
липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на
сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане
на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в
невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие
върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Това разрешение произтича от
договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата
на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи
условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална
регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите
норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената
енергия. Следователно при отсъствие на специална нормативна уредба приложение
следва да намерят общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които при неизпълнение
на задължението за плащане цената на доставената стока, купувачът по договора
за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. Според тази обща
разпоредба на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но
поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е
заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на
разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от
2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по АД № 2385/2016 г.,
в сила от 14.02.1017 г. и АД № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г./, този
извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи
заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната
практика на ВКС /Р. № 97/28.07.2015 г., ТД № 877/2014 г., І т. о. на ВКС; Р. №
115/20.05.2015 г., ГД № 4907/2014 г. ІV г. о. на ВКС; Р. № 19/21. 02. 2014 г.,
ТД № 2014/2013 г., ІІ т. о. на ВКС; Р. № 228/10.09.2012 г., ГД № 311/2011г., ІV
г. о. на ВКС; Р. № 487/29.11.2012 г., ГД № 1750/2011 г., ІV г. о. на ВКС и
др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна
на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия,
ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като
това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита
на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. В този смисъл софтуерното
въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при
електроразпределителното дружество част от действително потребената
електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на
потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата
и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й
от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в
горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на
уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като
например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г. /в този
смисъл Р. № 150/26.06.2019 г., ГД №4160/2018 г., 3 г. о. на ВКС и Р. №
124/18.06.2019 г. ГД 2991/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС/.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 15.12.2017 г.от длъжностни лица е извършена проверка на СТИ в процесния
електроснабден имот, като последното е демонтирано и пломбирано, след което
предоставено за проверка от БИМ. Съгласно Констативен протокол от метрологична
експертиза на БИМ и Заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, процесният електромер е технически изправен,
няма промяна в схемата му на свързване, нито са нарушени пломбите, но са налице
данни за неправомерно вмешателство в софтуера, вследствие на което, част от
действително потребената енергия, не е отчетена в регистрите за дневно, нощно и
върхово потребление, а в скрит регистър. Процесното СТИ, което не е „смарт“
устройство, е минало задължителната проверка за годност и е монтирано в
процесния обект на потребление на 13.03.2017 г..
Според същото Заключение извършеното неправомерно препараметризиране по
отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по трите видими регистри
/15.8.1-нощна енергия, 15.8.2-дневна енергия и 15.8.2-върхова енергия/ и
пренасочване показания вследствие на реално консумирана електрическа енергия от
видимите на дисплея на електромера тарифни зони към невидимия на дисплея срит
регистър 15.8.4, който не се визуализира и поради това не може да бъде отчетен
от инкасаторите и реално не се заплаща. При това положение, отразеното в
скрития регистър 15.8.4 количество енергия е отчетено от процесното СТИ и е
реално доставено и потребено от битовия потребител – ищцата. Горепосоченото
софтуерно вмешателство е в резултат на човешка намеса. То е възможно само от
притежател на версия на софтуера, с каквато ответникът не разполагат.
Последните притежават софтуер, който може само да чете данните от паметта на
СТИ. Следователно по настоящото дело е установено, както количеството на
реално потребената, но останала незаплатена поради неправомерното софтуерно
въздействие върху СТИ /13647 kWh на обща стойност 2 441.99 лв./, електрическа енергия
по процесния договор за продажба, така и противоправното виновно поведение на
купувача /ищовото дружество/, изразяващо се в неправомерна софтуерна намеса в
паметта на електромера. Последното виновно поведение на купувача е единствено
възможната причина за установеното софтуерно въздействие върху процесното СТИ,
доколкото то може да е само човешко дело, изключено е ответникът да го е
извършил поради това, че не разполага с такава софтуерна програма /притежава
версия само за четене на данни от паметта на СТИ/, и доколкото реализираната
цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена
електрическа енергия на обекта/ ползва само купувача /ищовото дружество/.
Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития
регистър 15.8.4 на процесното СТИ е правилно извършено според вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, макар то да е по цени за технологични
разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа поотделно. По
отношение на продължителността на софтуерното въздействие, поради невъзможността
да се установи началния му момент /СТИ не е „смарт“ и поради това не е включено
в системата за дистанционен отчет/, релевантен пределен начален момент е датата
на монтиране на СТИ в съответния обект – обстоятелство, съобразено от ответника
по процесното правоотношение. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на
чл. 55, ал. 1 от сега действащите Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране,
обн. ДВ. бр. 35/30. 04. 2019 г., според която „при измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество
електрическа енергия в тези регистри“.
По тези съображения
следва да се приеме, че ищецът дължи на електроразпределителното дружество
цената на доставената електрическа енергия за посочения период, поради което
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
Относно разноските в производството.
Двете страни са направили искане за присъждане на
разноски, съответно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на основание чл. 78, ал. 3
ГПК. Разноските на ищеца, съгласно приетия списък по чл. 80 ГПК са в размер на
502.68 лв., а разноските на ответника по приетия списък по чл. 80 ГПК са в общ размер
на 1320 лв., в това число адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв., с ДДС
Ищеца е направил възражение по чл. 78, ал. 5 за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответника за един адвокат. Уговореното и платено
от ответника възнаграждение е почти два пъти над минималния размер съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2, от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, като с оглед фактическата и правна сложност на делото и
осъществената от адвоката на ответника дейност съдът счита, че същото се явява
прекомерно и следва да бъде намалено, при условията на чл. 78, ал. 5 до
минималния размер съгласно посочените разпоредби на Наредба № 1 или до размер
от 481.13 лв., с ДДС. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищцовата страна следва да бъде осъдена да плати на ответника общо сумата 841.13
лв., съставляваща: 481.13 лв. - хонорар за един адвокат, намален на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по своевременно направено
възражение на ищеца, с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК; 300 лева – депозит
за експертиза и 60 лева - депозит за призоваване на свидетели.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от „Карп Дием“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Ш*, представлявано от А. В. В., отрицателен установителен иск, с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на „Енерго – про
енергийни услуги“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. Варна, „Варна Таурс кула Г“, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, че ищецът не дължи, сума в размер на 2 441.99 лева (две хиляди четиристотин четиридесет и един лева и
деветдесет и девет стотинки), по издадена
фактура № 0415253344/11.04.2019 г. - цена на служебно преизчислени количества електроенергия,
за подпериод от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. и за подпериод от 01.07.2017 г.
до 15.12.2017 г., по Констативен протокол № 13123196, за обект в гр. Ш., ***, като
неоснователен.
Осъжда „Карп Дием“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Ш*, да плати на „Енерго – про енергийни услуги“ ЕООД,
с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна
Таурс кула Г“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата 841.13 лв. (осемстотин четиридесет и
един лева и тринадесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: