Р Е Ш Е Н И Е
1171/4.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
Районен съдия: М. Марков
при секретаря М.Н.,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1420
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
първоначално съединени искове, с правно основание: чл. 128, т.2, във вр. чл.
270 от КТ, чл. 224 от КТ, чл.222 ал.1 от КТ, чл.245 ал.2 от КТ, във вр. с 86 от
ЗЗД, от Ф.Ш.А., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 15,
адвокат С.Б. срещу „ЗЕНОН БГ” ООД, с ЕИК ***, адрес на управление: град
Търговище, бул. ***, с управител К.Б.А., представлявано от Б.Б.Б. и М.С..
Ищецът
обосновава исковата си претенция със следните фактически твърдения:
По
силата на Трудов договор № 291/30.10.2017 г. работил в ответното дружество на
длъжност “Работник, сглобяване на детайли”. Основното месечно трудово
възнаграждение било в размер на 510.00 лева. Допълнително върху сумата се
начислявало придобит трудов стаж и професионален опит 0.60%. При заместване на
липсващи оператори, се заплащала сума в размер на 30 лева месечно. На
02.01.2019 г. между страните било подписано Допълнително споразумение №
281/02.01.2019 г. към Трудов договор № 291/30.10.2017 г., с който размерът на
основното месечно трудово възнаграждение бил увеличен на 560,00 лева. На
07.03.2019 г. на ищеца било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия
договор, а със Заповед № 455/08.04.2019 г. трудовият договор бил прекратен на
основание чл. 328 ал. 1 т.1 от КТ, считано от 08.04.2019 г. На 12.04.2019 г. се
регистрирал като безработен в Бюрото по труда.
Ищецът
сочи, че на 17.01.2019 г. му е преведена по банкова сметка ***, лева, представляваща
част от трудовото възнаграждение за м. 12.2018г. На 18.02.2019г.
му е преведена по банкова сметка ***, лв., представляваща част от трудовото
възнаграждение за м. 01.2019 г.
Ищецът
твърди, че към датата на подаване на исковата молба не са му изплатени
начислените трудови възнаграждения, както следва: половината от трудовото
възнаграждение за месец 12.2018 г., част от дължимото възнаграждение за
м.01.2019 г., както и трудови възнаграждения периода от 01.02.2019 г. до 08.04.2019 г. Не му е заплатено обезщетение по чл. 222, ал.1
от КТ, обезщетение за 13 дни неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ
за 2018 година, както и обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск
по чл.224 от КТ за 2019 годила.
Претендира,
ответното дружество да бъде осъдено за следните суми, както следва: 181.62 лева - част от неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.12.2018г. до 31.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане; 164.38 лева - част от неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане; 1288.00 лева - неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.02.2019 г. до 08.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане; 12.88 лева - лихва за забава от датата на прекратяване
на трудовия договор 08.04.2019 г. до
датата на предявяване на иска; 560.00 лева - обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане; 611.00 лева, от които 331.00 лева
представляваща обезщетение за 13 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018
година, и 280 лева обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за
2019 година по чл.224 от КТ, ведно със законната лихва върху дължимата
главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на
исковата молба. На същия са му изпратени и са получени исковата молба, с всички
приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не сочи
доказателства.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условия за това.
Съдът
е събрал като относими по делото представените ИМ писмени доказателства – страници
от трудова книжка на Ф.А., регистрационна карта на Ф.А. в Дирекция „Бюро по
труда“ – Шумен от 12.04.2019 г., допълнително споразумение №281/02.01.2019 г.
към Трудов договор №291/30.10.2017 г., заповед №455/08.04.2019 г. от „Зенон БГ“
ООД – Търговище, пълномощно.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице сочи, че заключението е дадено на база получената от
НАП обобщена информация за брутния доход по месеци.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Правната
квалификация на правата претендирани от ищеца са по чл. 128, т.2, във вр. чл.
270 от КТ, чл. 224 от КТ, чл.222 ал.1 от КТ, чл.245 ал.2 от КТ, във вр. с 86 от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от
ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови
неприсъствено решение. Тези последици са редовно указани на ответника с
разпореждането на съда по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 ГПК.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и
правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше
да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че
предявените искове са вероятно основателни.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
Доколкото
исковата претенция представлява парично вземане, което съществува, то същото се
явява основателно и следва да се уважи в размера, който съдът намира за доказан
по реда на чл. 162 от ГПК, със заключението на вещото лице.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗЕНОН БГ” ООД, с ЕИК ***,
адрес на управление: град Търговище, бул. ***, с управител К.Б.А.,
представлявано от Б.Б.Б. и М.С., да заплати на Ф.Ш.А., ЕГН **********, с адрес:
***, съдебен адрес:***, офис 15, адвокат С.Б., сума общо в размер на 2314,80
/две хиляди триста и четиринадесет лева и осемдесет стотинки/, както
следва:
1. На основание чл.
128, т.2, във вр. с чл. 270 от КТ, сумата от общо 1091,23 лв., представляваща
нетни трудови възнаграждения, включваща неплатени трудови възнаграждения, ведно
с възнаграждение за трудов стаж, за периода 01.12.2018г. до 08.04.2019г., ведно
със законната лихва върху сумата от 17.05.2019 год. до окончателното изплащане
на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останала му част, като неоснователен;
2. На основание чл.
224, ал. 1 от КТ, сумата от 650,67 лева, представляваща брутен размер на
незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 23
работни дни за периода 2018 г. – 2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 17.05.2019 год. до окончателното изплащане на вземането;
3. На основание чл.222,
ал.1 от КТ, сумата от 565,88 лева, представляваща брутен размер на незаплатено
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, ведно със
законната лихва върху сумата от 17.05.2019 год. до окончателното изплащане на
вземането
4. На основание чл.245
ал.2 от КТ, във вр. с 86 от ЗЗД, сумата от 7,02 лева, представляваща лихва за
забава от 08.04.2019г. до 17.05.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ иска в останала му част,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗЕНОН БГ” ООД, с ЕИК ***, адрес на управление: град Търговище, бул. ***, с
управител К.Б.А., представлявано от Б.Б.Б. и М.С., да заплати в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 200,00 лева, представляваща
държавна такса, съразмерно уважената част от исковете; сумата от 200,00 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице и 5,00 лева такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: