Р Е Ш Е Н И Е

 

601/14.6.2019г. , гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на  седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков     

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №1421 по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство с правно основание  чл.50 от СК.

В искането си до съда, съпрузите Р.Д.Д. с ЕГН**********, постоянен адрес: *** и К.Ю.А.-Д. с ЕГН**********, наст. адрес: ***, молят за постановяване на решение за прекратяване на сключения между тях граждански брак, за който е съставен акт за граждански брак №0485/11.11.2013 г. от Община – Шумен, по взаимно съгласие. Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Постигнали са споразумение по смисъла на чл. 51 от СК относно уреждането на  отношенията след развода, представено в писмен вид към молбата.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите се явяват лично като поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото помежду им споразумение. Потвърждават сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака.

 При преценката на доказателствата, съдът взе предвид: ксерокопие на удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №0538/07.05.2014 г. от Община – Шумен, ксерокопие на нот. акт №114, том IV, рег. №8988, дело №617/2007 г. на нотариус С.С., с район на действие ШРС, оригинал на удостоверение за сключен граждански брак от 11.11.2013 г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0485/11.11.2013 г. от Община – Шумен.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени посочените фактически констатации и формира следните правни изводи:

Двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят да се издирват мотивите за прекратяване на брака. Едновременно с това прецени, че споразумението им удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала. Ето защо намира, че следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

По отношение на разноските, молителите са изразили становище, да останат така както са направени. При завеждане на исковата молба се дължи такса в размер на 25 лева, на основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, която е внесена по сметка на съда. При допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата, се събира такса в размер до 40 лв.

Предвид посоченото, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 /четиридесет/ лв., която следва да се раздели между молителите.

Предвид гореизложеното, съдът на основание чл.330, ал.3 от ГПК и  чл.51, ал.2 от СК

 

                 Р  Е  Ш  И

 

ДОПУСКА развод по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК и  прекратява брака между Р.Д.Д. с ЕГН ********** и К.Ю.А.-Д. с ЕГН **********, за който е съставен Акт за граждански брак №0485/11.11.2013 г. от Община – Шумен.

Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, в следния смисъл:

1. Родителските права относно роденото от брака дете В.Р. Д. с ЕГН ********** се предоставят за упражняване на майката К.Ю.А. с ЕГН ********** .

2.      Определя се следният режим на лични отношения на детето с бащата: Всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца, от 09:00 ч.в събота до 17:00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; Всеки първи и втори ден от Коледните, Великденските и Новогодишните празници от 09.00ч. до 18.00ч. с преспиване и по три часа на всеки рожден ден на детето от 09.00ч. до 12.00ч., когато същото не посещава учебно заведение на този ден или от 17.00ч. до 20.00ч., ако посещава учебно заведение.

3.      Бащата Р.Д.Д. се задължава да заплаща на детето В.Р. Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка К.Ю.А. с ЕГН ********** издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет) лева месечно, платима до 20 -число на текущия месец, считано от влизане в сила на решението за развод до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

4.      Страните нямат претенции за издръжка един към друг.

5.      След прекратяване на брака съпругата възстановява фамилно име - А..

6.      Семейното жилище, представляващо лична собственост на молителя, находящо се в гр. Шумен, ул. „***” №22,бл.№1, ал.67 се предоставя за ползване на Р.Д.Д., като се констатира, че молителката и детето са го напуснали и живеят в жилище собственост на родителите на молителката.

7.      Движимите вещи молителите са поделили извънсъдебно помежду си, като нямат взаимни претенции към притежаваните от тях банкови сметки.

8.      Разноските по делото се поемат от страните по равно.

 

Осъжда К.Ю.А. с ЕГН**********, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 20,00 лева, представляваща държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъжда Р.Д.Д. с ЕГН**********, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, както следва: сумата от 129,60 лв. (сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки) представляваща дължима държавна такса по споразумението за издръжка, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и сумата от 20,00 лева, представляваща държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

  Решението е окончателно.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: