Р Е
Ш Е Н
И Е
910/9.10.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на седми
октомври 2019 година
в открито
заседание в следния състав:
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1423/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск, с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на Р.Д.М.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – ***, без посочено правно основание и цена от 2545,27 лева.
Ищецът сочи, че служители на свързано с
ответника дружество демонтирали СТИ в негов имот и в резултат на извършена
експертиза от БИМ, позовавайки се на чл. 50 от ПИКЕЕ му начислили във фактури
сумата от 2545,27 лева. Ел. енергия на тази стойност, не била употребявана.
Считайки, че, не дължи отразената във фактурите сума, претендира да се признае
за установено, че, не я дължи на ответника, както и разноските в
производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Заявява, че исковете са допустими
и неоснователни. Сочи, че претенцията за плащане на начислената на ищеца сума,
е в съответствие с разпоредбите на ЗЕ и подзаконови актове, съответно общите
условия на дружеството за продажба на ел. енергия и тези на *** АД, за пренос
на ел. енергия през електроразпределителни мрежи, които важат между страните.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните и приетите
писмени доказателства сочат, че ищецът е потребител на ел. енергия, по смисъла
на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, и отношенията с ответника се
уреждат от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***”
АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на “***” АД, в съответствие с чл. 98а от същият
закон. Няма спор и за това, че на 06.03.2018г., служители на “***” АД, са
извършили проверка на СТИ на ищеца, за което бил съставен протокол от с.д.,
подписан от тях и трети лица. При проверката била установена външна намеса в
тарифната схема на електромера, което, не е отразено в протокола. СТИ било
подменено с ново, като заключението на БИМ по извършена на демонтираното
метрологична експертиза установявя „…преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 14581,409
kWh, която не е визуализирана на дисплея…“. Въз основа
на констатациите в протокола, била извършена корекция на сметка за консумирана
ел. енергия, като на ищеца е начислена сумата от 2545,27 лева, с фактура № 0279752453/03.05.2019г.,
при корекция на сметки при неточно измерване на електрическа енергия. Приетото
заключение на СТЕ сочи неправомерно вмешателство върху СТИ – препараметризация,
при което част от преминалата през него ел. енергия се натрупва/отчита/ в
невидим на дисплея регистър 15.8.3, върху който потребителя няма възможност за
контрол на показанията, като не е възможно да се установи от кога и каква чест
от преминаващата през СТИ енергия се натрупва по скрития регистър;
невизуализираната тарифа се разчита със специален софтуер до който достъп би
следвало да има само електроразпределителното дружество.
Така приетото за установено доведе до
следните изводи :
Както се посочи ищецът е потребител на електрическа енергия и се намира във валидно облигационно отношение с ответника, регламентирано от споменатите общи условия и неотменената част на ПИКЕЕ/чл. 48-51/, към датата на проверката и демонтажа на препараметризираното СТИ. Според чл. 24 от първите и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ, ответникът може да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия, за изминал период, въз основа на представени от “***” АД, констативни протоколи и справки за начислена енергия. Следователно основание за корекцията и за начисляване на процесната сума представлява цитирания протокол от проведената проверка. Протоколът е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което констатациите, в него, не обвързват съда. Това, че е съставен в съответствие с чл. 61 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “***” АД, обвързващи страните и/или чл. 47, ал. 1 ПИКЕЕ/отм./, не рефлектира върху доказателствената му сила. Последната е определена от закона и е част от т.нар. публичен ред, и уговорки в договор, независимо от разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД, не могат да му противоречат, съответно в случая ответникът, не може да черпи права от съставен от негови служители или такива на дружество с което са свързани лица, частен документ, установяващ единствено изгодни за него факти. Протокола няма посочената доказателствена сила и заради това, че се съставя съобразно отменени от ВАС правила на държавна комисия. Не може да рефлектира върху този извод и обстоятелството, дали протоколът е подписан от абоната/клиента/, или трети лица. В случая е подписан от служители извършили проверката и трето лице. Отделно от това ответникът, не доказа, че начисленото количество ел. енергия, е доставено и реално употребено от ищеца, което да обоснове дължимост на цената и. Установяването на това обстоятелство е необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба, при който купувачът дължи заплащане на продажната цена, за реално предоставена стока, а не за такава, която е било възможно да му бъде доставена и/или незнайно кога е преминала през СТИ, което през някакъв период е измервало доставяно му количество. От друга страна, поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване, е задължение на електроразпределителното дружество. По делото, не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Ответното дружество, не е ангажирало доказателства, за изпълнение на задълженията му за извършване на периодични и контролни проверки за изправността на СТИ. В задължение на „***” АД, собственик на ел. съоръженията и в частност на СТИ, както по силата на закона (чл. 44 от Закона за измерванията, съгласно който лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка), така и по силата на собствените си Общи условия, е да извършва периодични и контролни проверки. Данни за извършвани периодични и контролни проверки, по делото липсват. Настоящият състав намира, че евентуалното неизпълнение на задължението за поддържане на СТИ в изправност, от страна на електроразпределителното дружество „***”АД, не би следвало, да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за посочен в ПИКЕЕ срок. При липса на данни за извършени текущи проверки, остава неясно към коя дата, е налице неотчитане или неточно отчитане на ел. енергия. В тази връзка възможността на ответника да начисли и изисква плащането на определена сума като цена на стока/услуга, която в количествено отношение, е неопределена и неопределяема, освен по методиките, или с влязла в сила присъда сочеща период, предвид това, че манипулиране на СТИ, може да бъде престъпление от общ характер според НК, макар и да не може да се квалифицира като злоупотреба с право, поради липса на субективен елемент /чл. 289 ТЗ/, най-малко му дава възможност да се обогати неоснователно за сметка на ищеца. Това, че безспорно е установена неправомерна намеса върху СТИ, не означава, че тя е на потребителя, съответно не доказва негови неправомерни действия, както е прието в Р № 487/29.11.2012г. по ГД № 1750/2011г. на ВКС, IVг.о.. В разгледаният случаи СТИ, е бил в имота на потребителя страна по делото, докато в настоящият се намира в етажно ел. табло и той въобще няма достъп до него. По настоящото дело липсват каквито и да е доказателства, за недобросъвестност на ищеца. При липсата и, като и поради не установяване на периода, за който е отчитана енергия, евентуално различна от консумираната, съответно, при не положени грижи за изправно СТИ, от ответника, последният, не следва да има възможност да получи цена за недоставена стока, поради теоретична възможност на потребителя да се обогати неоснователно за негова сметка. Приетата в общите условия методика дава възможност, сметка на абонат, да бъде коригирана едностранно от ответника, въз основа на съставени от негови служители частни документи и с количество електроенергия, което реално, не е доставено и употребено.
Поради това следва да се приеме, че
ответникът не е доказал, основание на вземане срещу ищеца от 2545,27 лева,
представляващо цена на електрическа енергия, или на технологичен разход,
заплащането на какъвто, не дължи на никакво основание, поради което и
предявеният отрицателен установителен иск, е основателен и следва да се уважи.
Нормите в чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, не са основание за различен от горният извод. Това, че доставчикът има нормативно закрепена възможност да извършва корекция на сметка на свой клиент, не означава, че може да го прави при всяко установено от него неправилно отчитана на преминаваща ел енергия, през собствените му устройства за отчитане. Предпоставка за извършване на корекцията, е неизмерването, неправилното и/или неточно измерване, да е в резултат от „неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3“. Доказателствата по делото, не сочат неправомерно поведение на ищеца. Напротив, според приетото заключение на СТЕ и самия протокол за проверка, всички пломби на СТИ и таблото са били на ответника, без да е нарушена целостта им. Това може да наложи извод за неправомерно поведение на други лица, но не и на ищеца. Както е посочено и в Р № 38/15.05.2014г. на ВКС по ТД № 5/2013г., Iт.о., тежестта на доказване, на неправомерното въздействие на клиента, е на доставчика на ел. енергия. Както се спомена доказателства в тази насока, не са събрани, поради което дали е възможно да се консумира определено количество ел. енергия от клиента; правилно, или не отчита СТИ преминаващата ел. енергия; има или не точен измерител на грешка и каква енергия някога е преминала през скритите му тарифи, е без значение.
Съдебната практика, обаче възприема
становище, че е достатъчно да се установи въздействие върху СТИ, без значение
чие, което има резултат отчитане на ел. енергия, по-малко от технически
възможната за доставяне. Това по делото е установено, но неотчитането е
резултат от действие на служители на разпределителното дружество, които ако
извършваха периодични проверки на СТИ, със софтуера с който би следвало само те
да разполагат, биха установили преминаване на ел. енергия през скрита тарифа. От приложените
по делото доказателства не се установява наличието на предпоставките, даващи възможност
на ответното дружеството да упражни правомощия за извършване на едностранна
корекция съобразно правилата от разпоредбите
на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради
което неприложими се явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ, които имат
процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната
процедура. Не се установи да е налице несъответствие между
данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за
нея. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му следва да е параметризиран да отчита и визуализира отчета по
двете основни тарифи – за нощна енергия и за дневна енергия, каквито са и
данните при ответника, по които са начислявани месечните сметки на ищеца. Ответникът, не представя доказателства за причините поради които битов абонат, без заявление от него, електромерът му е отчитал показания за ел. енергия по трета тарифа, неприложима за такива потребители. Начислената стойност на електроенергия само по
показанията, снети от регистър 15.8.3, невизуализиран за потребителя, е приложена корекция
на потребено количество електроенергия за минал период, несъобразена с нормата
на чл. 50 от ПИКЕЕ. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е
извършена в присъствието на абоната или негов представител, какъвто настоящия
случай
не е, на практика го лишава от възможността да упражни
контрол върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ/отм/. СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа, или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ/отм./ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система.
Не на последно място липсват данни какви са били показанията на СТИ, по всяка от тарифите му, включително и 15.8.3, при монтажа му за измерване ищцовото потребление, което изключва възможността за пълно и главно доказване факта, че отчетената по тази тарифа ел. енергия е употребена от конкретния абонат. В представения от „***“ АД протокол за монтаж на процесното СТИ са отбелязани само показанията на тарифите за нощна и дневна енергия, като липсва запис, както за показанията по скритите тарифи, така и че се монтира фабрично нов електромер, за да е възможно допускането, че последните също са с нулеви показания, съответно енергията е натрупана по скритата тарифа докато СТИ измерва доставяната на ищеца. Така, не са изпълнени условията посочено в цитираните Р № 150/26.06.2019г. по ГД № 4160/2018г. и Р № 124/18.06.2019г. по ГД № 2991/2018г., и двете на IIIг.о. на ВКС. Нито е установено „…софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител…“, нито доставчикът е доказал „…наличието на потребление и действителния му размер…“. Доказано е единствено преминаване през СТИ, ползвано от ищеца в определен период, че през него е преминало количество ел. енергия, но не, че тя, е преминала докато това СТИ е измервало доставяната на него такава, съответно употребена е от него. Така, няма основание за ангажиране отговорността му по чл. 183 и 200 ЗЗД, както е посочено в цитираните решения.
При така посоченият изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 511,81 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
“***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, че Р.Д.М., ЕГН :
**********, с адрес ***, не дължи на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – *** сумата от 2545,27 лева по фактура №
0279752453/03.05.2019г., при корекция на сметки, при неточно измерване на
електрическа енергия.
ОСЪЖДА
“***”
АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на Р.Д.М.,
ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 511,81 лева, разноски в производството
на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: