Р Е Ш Е Н И Е
1076/12.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д.Димитров
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 1437/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от EТ „С. Д.“ гр. Шумен против „Енерго про продажби“ АД гр.
Варна. Ищецът твърди, че като потребител плащал на ответника ползваната ел.
енергия на адрес: гр. Шумен, ул. „***, по партида с клиентски номер ***, за
абонатен номер ***. Ищцовото дружество получило от ответника Писмо № 52014/05.04.2019
г., с което било уведомено, че сметката е коригирана на основание служебно начислени,
за периода от 22.12.2016 г. до 21.12.2017 г., 26 875.00 кВч. ел. енергия, за
което е издадена фактура № 0278593518/05.04.2019 г. за сумата 4 549,55 лв.. Управителят
на ищеца посетил Център за обслужване на клиенти в гр. Шумен, където служители
го уведомили, че на основание Протокол съставен от служители на
„Електроразпределение-Север“ АД и Справка съставена от ответното дружество на
04.04.2019 г., са начислени служебно киловатите ел. енергия и е издадена
фактура за корекция, която клиентът следва да плати до 15.04.2019 г. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4 549,55 /четири
хиляди петстотин четиридесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ лева, по фактура
за корекция издадена от ответника №
0278593518/05.04.2019 г., за служебно начислена електроенергия, пред периода от
22.12.2016 г. до 21.12.2017 г., начислена по партида с клиентски номер ***, за
абонатен номер ***, на адрес: гр. Шумен, ул. „***. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК,
ответникът подава отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, но
неоснователен. Излага подробни аргументи. Претендира
разноски.
В проведеното по делото съдебно
заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата.
Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: че между ищеца и ответното
дружество съществуват валидно договорно правоотношение, по силата на което
ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия;
че е извършена проверка на изправността на електромера на посочения в исковата
молба адрес; че резултатът от проверката е обективиран в Констативен протокол,
както и че въз основа направените констатации е извършена корекция на
количеството потребена електрическа енергия по сметката на абоната, за което
ответникът с издал фактура № 02785935/05.04.2019 г. за процесната сума.
От Протокол № 0989855 за монтаж /л. 87/ се
установява, че на 28.10.2013 г., поради повреда, в присъствието на собственика
на EТ „С. Д.“, е извършен подмяна на СТИ, като е монтиран
нов директен електромер с фабричен № 1115031300566523, година на производство
2003 г. и година на метрологично проверка – 2013 г., на обект в гр. Шумен, ул. ***,
абонатен номер ***, при нулеви показания за дневна и нощна тарифи.
От Констативен протокол № 1301216 /л. 20/
се установява, че на 21.12.2017 г., служители
на
„Енерго про мрежи“ АД са извършили проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на СТИ с фабр. № 1115031300566523 на
обект в гр. Шумен, ул. ***, клиентски номер ***, абонатен номер ***, при което
е установена вярна схема на свързване на елементите на измервателната група,
както и показания на СТИ за консумирана нощна – 008675 и дневна – 029067 и
върхова – няма ел енергия.
От Констативен протокол за метрологична
експертиза № 863/28.03.2019 г. - АУ-Е-000029-76330/29.12.2017 г. /л. 22/, се
установява, че техническото състояние на частите и
механизмите на СТИ с фабр. № 1115031300566523 са
защитени от нерегламентиран достъп, като при софтуерното четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер „Carat digitron М02“,
следва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Констатирано е, че действително
потребена еленергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3,
показанията, по която са за 026875.8 kWh. Отразено е, че достъп
до вътрешността на СТИ не е осъществяван, както и че електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
С Писмо изх. № 52014-КП
1301216-1/05.04.2019 г. /л. 35/, по описа на „Електроразпределение Север“ АД, с
ЕИК ***, връчено с Известие за доставяне /л. 36/, ищецът е уведомен за
констатираното.
С Писмо изх. № 52014-КП
1301216-2/05.04.2019 г. /л. 37/, по описа на ответника, връчено с Известие за
доставяне /л. 38/, ищецът е уведомен за извършената корекция на сметката му за
потребена електроенергия, както и че е издал фактура № 0278593518/05.04.2019 г.
със сумата 4 549.55 лв.,
От Фактура № 0278593518/05.04.2019 г. /л.
25/, се установява, че сумата на обща стойност 4 549.55 лв. е за общо
начислена електроенергия от 26 875 kWh, както следва: за
подпериод от 22.12.2016 г. до 06.04.2017 г. - 7805 kWh и за подпериод
от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г. - 6258 kWh и за подпериод
от 01.07.2017 г. до 21.12.2017 г. – 12 812 kWh.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят П.З.Д.
– съставител на Констативен протокол № 1301216, твърди, че на 21.12.2017 г.
заедно със С.Г.Д., като служители на „ЕРП Север“ гр. Варна, с преносим лаптоп
посредством софтуер извършили проверка на електромера на ищеца, в присъствие на
служители от заведението, при която констатирали, че СТИ отчита електрическа енергия в регистър, който не
се визуализира на дисплея т. е. натрупва консумация, която не може да се отчете
от инкасатора. Свалили този електромер, който изпратили за експертиза в
БИМ, като на негово място монтирали оборотен електромер, чийто показания
отразили в протокола.
От Заключение по допуснатата по делото
СТЕ, което съдът намира за изчерпателно и компетентно, се установява че процесният електромер е преминал
първоначална проверка и метрологичната му годността е до края на 2019 г., като
към момента на проверката е бил годен. Съгласно заключението чрез това
СТИ е възможно да бъде измерена цялата, потребена от ищеца електрическа енергия
през процесния период. Вещото лице
счита наличие на неправомерно вмешателство върху процесното СТИ - електромерът
бил софтуерно препараметризиран /препрограмиран, за което не е
необходимо да се осъществи пряк, физически контакт със СТИ, тоест, възможно е
манипулиране без отваряне/ да отчита
част от преминалата електрическа енергия в невидим на дисплея регистър, където
се натрупвала. Според вещото лице ответникът притежава софтуерна версия
само за четене на данни от паметта на СТИ, но не и за препараметризиране, като при правомерна експлоатация на процесния
електромер не следва да има натрупване на електроенергия по скрития регистър.
Заключението е, че е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ
преминала от захранващия кабел към абоната електроенергия през процесния
период, като неотчетеното количество е отразено в скрития регистър на
процесното СТИ. Определеното в справката за корекция количество електрическа енергия
може да бъде доставено до обекта на абоната, съобразно пропускателната
способност на присъединителните съоръжения и на СТИ. Вещото лице заключава, че
изчисленията по корекционната процедура са извършени аритметично точно.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:
Основателността на предявения
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД, за
недължимост на служебно начислена от доставчика по партидата на потребителя
сума под формата на корекция на сметка за потребена електроенергия, е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, както
от ищеца, че с ответника са в търговски отношения по силата на Договор за
продажба на ел. енергия и му е начислена процесната сума, така и от ответника:
че е извършена проверка на електромера по абонатния номер, потребител по който
е ищецът; че са установени отклоненията в точността на измерване на СТИ при
описаните времеви и количествени параметри; че извършената корекция е съобразно
Общите условия, както и че стойността на електроенергията се дължи в посочените
размери и период от време.
Спорният между страните въпрос е
съществува ли законова възможност за електроразпределителното дружество да
извършва корекции в сметките на потребителите за минал период. Ищцовото
дружество счита, че извършената корекция на сметката за минал период е
незаконосъобразна, поради липса на законово основание за това към момента на
проверката, тъй като се касае за установено не механично, а софтуерно въздействие
върху СТИ, което потребителят бил в невъзможност на упражни, поради липса на
достъп до системата за измерване.
В Р. № 21/01.03.2017 г., ГД № 50417/2016
г., I г. о. на ВКС, се съдържа разрешение на спорния въпрос за времето преди
измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./
и преди приемането на Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, от 2013 г., издадени от КЕВР, според което е допустимо
електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия
погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер. Към момента на
установяване на неправомерното софтуерно въздействие върху процесния електромер
/21.12.2017 г./, с Р. № 1500/06.02.2017 г., по Адм.Д № 2385/2016 г., на ВАС, е
отменен чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г., уреждащ реда, по който се извършват проверки
на измервателните устройства. Горепосоченото разрешение, поради принципното му
сходство, следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са
отменени разпоредби на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и
липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на
сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане
на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в
невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие
върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Това разрешение произтича от
договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата
на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи
условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална
регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите
норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената
енергия. Следователно при отсъствие на специална нормативна уредба приложение
следва да намерят общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които при неизпълнение
на задължението за плащане цената на доставената стока, купувачът по договора
за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. Според тази обща
разпоредба на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но
поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е
заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на
разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от
2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по АД № 2385/2016 г.,
в сила от 14.02.1017 г. и АД № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г./, този
извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи
заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната
практика на ВКС /Р. № 97/28.07.2015 г., ТД № 877/2014 г., І т. о. на ВКС; Р. №
115/20.05.2015 г., ГД № 4907/2014 г. ІV г. о. на ВКС; Р. № 19/21. 02. 2014 г.,
ТД № 2014/2013 г., ІІ т. о. на ВКС; Р. № 228/10.09.2012 г., ГД № 311/2011г., ІV
г. о. на ВКС; Р. № 487/29.11.2012 г., ГД № 1750/2011 г., ІV г. о. на ВКС и
др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той
дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът
докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение
не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на
потребителите от евентуални неравноправни клаузи. В този смисъл софтуерното
въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при
електроразпределителното дружество част от действително потребената
електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на
потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата
и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й
от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в
горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на
уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като
например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г. /в този смисъл
Р. № 150/26.06.2019 г., ГД №4160/2018 г., 3 г. о. на ВКС и Р. № 124/18.06.2019
г. ГД 2991/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС/.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 21.12.2017 г. от длъжностни лица на
„Енерго про мрежи“ АД е извършена проверка на СТИ в процесния електроснабден
имот, като последното е демонтирано и пломбирано, след което предоставено за
проверка от БИМ.
Процесното СТИ, което не е „смарт“, с
фабричен № 1115031300566523, година на производство 2003 г., е минало
задължителната проверка за годност през 2013 г. и е монтирано в процесния обект
на потребление на 28.10.2013 г., при нулеви показания за дневна и нощна тарифи,
в присъствието на собственика на EТ „С. Д.“, който
е положил подпис в Протокола за монтаж, неоспорен от ищцата.
Съгласно Констативен протокол от
метрологична експертиза на БИМ и Заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, процесният електромер е
технически изправен, няма промяна в схемата му на свързване, нито са нарушени
пломбите, но са налице данни за неправомерно вмешателство в софтуера,
вследствие на което, част от действително потребената енергия, не е отчетена в
регистрите за дневно и нощно потребление, а в скрит регистър. Според същото
Заключение извършеното неправомерно препараметризиране по отделните регистри е
с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистри /Т1 и Т2/ и пренасочване
показания на реално консумирана електрическа енергия от видимите на дисплея на
електромера тарифни зони към невидимия на дисплея срит регистър Т3, който не се
визуализира и поради това не може да бъде отчетен от инкасаторите и реално не
се заплаща. При това положение, отразеното в скрития регистър Т3 количество
енергия е отчетено от процесното СТИ и е реално доставено ответника и потребено
от потребителя - търговец. Горепосоченото софтуерно вмешателство е в резултат
на човешка намеса. То е възможно само от притежател на версия на софтуера, с
каквато ответникът не разполагат. Последните притежават софтуер, който може
само да чете данните от паметта на СТИ. Следователно по настоящото дело е
установено, както количеството на реално потребената, но останала незаплатена
поради неправомерното софтуерно въздействие върху СТИ /26 875 kWh на обща
стойност 4 549.55 лв./, електрическа енергия по процесния договор за продажба,
така и противоправното виновно поведение на купувача /ищовото дружество/,
изразяващо се в неправомерна софтуерна намеса в паметта на електромера.
Последното виновно поведение на купувача е единствено възможната причина за
установеното софтуерно въздействие върху процесното СТИ, доколкото то може да е
само човешко дело, изключено е ответникът да го е извършил поради това, че не
разполага с такава софтуерна програма /притежава версия само за четене на данни
от паметта на СТИ/, и доколкото реализираната цел /скриване и неотчитане на
част от реално доставената и потребена електрическа енергия на обекта/ ползва
само купувача /ищовото дружество/. Остойностяването на консумираната
електрическа енергия, отчетена в скрития регистър Т3 на процесното СТИ е
правилно извършено според вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза, макар то да е по цени за технологични разходи, които са по-ниски от
цените за дневна и нощна тарифа поотделно. По отношение на продължителността на
софтуерното въздействие, поради невъзможността да се установи началния му
момент /СТИ не е „смарт“ и поради това не е включено в системата за
дистанционен отчет/, релевантен пределен начален момент е датата на монтиране
на СТИ в съответния обект – обстоятелство, съобразено от ответника по
процесното правоотношение. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл.
55, ал. 1 от сега действащите Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ. бр.
35/30. 04. 2019 г., според която „при измерени количества електрическа енергия
в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри“.
По тези съображения следва да се приеме, че
ищецът дължи на електроразпределителното дружество цената на доставената
електрическа енергия за посочения период, поради което предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Относно разноските в производството.
Двете страни са направили искане за
присъждане на разноски. Разноските на ответника по приетия списък по чл. 80 ГПК
са в общ размер на 1 668 лв., в това число адвокатско възнаграждение в размер
на 1 308 лв., с ДДС. Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Уговореното и платено от ответника
възнаграждение е почти два пъти над минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2, от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, като с
оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената от адвоката на
ответника дейност съдът счита, че същото се явява прекомерно и следва да бъде
намалено, до минималния размер съгласно посочените разпоредби на Наредба № 1
или до размер от 658.16 лв., с ДДС. При този изход на спора, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ищцовата страна следва да бъде осъдена да плати на ответника
общо сумата 1 018.16 лв., съставляваща: 658.16 лв. - хонорар за един адвокат,
намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер, посочен в чл. 7,
ал. 2, т. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по
своевременно направено възражение на ищеца, с правно основание чл. 78, ал. 5
ГПК; 300 лева – депозит за експертиза и 60 лева - депозит за призоваване на
свидетели.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения от ЕТ
„С. Д.“, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.***, отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на „Енерго – про Продажби“ АД, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. Варна, „Варна Таурс кула Г“, бул. ***, че ищецът не
дължи, сума в размер на 4 549.55 лева
/четири хиляди петстотин четиридесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща цена на начислена по
партида, с клиентски номер ***, за абонатен номер ***, доставена, потребена и неплатена електроенергия на адрес: гр. Шумен, ул. „***, за периода
от 22.12.2016 г. до 21.12.2017 г., за която е издадена фактура за
корекция № 0278593518/05.04.2019 г., като неоснователен.
Осъжда ЕТ „С. Д.“, с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. ***, да плати на „Енерго – про Продажби“
АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Таурс кула
Г“, бул. ***, сумата 1018.16 лв. (хиляда и осемнадесет лева и шестнадесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: