Р Е Ш Е Н И Е

704/15.7.2019г. ,        гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

на девети юли две хиляди и деветнадесета година,

в открито заседание, в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й. К.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик

ГД №1463 по описа за 2019 г. на ШРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс.

Производството е образувано по молба от Р.Т.Д., ЕГН **********, като майка и законен представител на детето И. П. И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв.Сн.Т. при ШАК, съдебен адрес:***, срещу П.И.Д., ЕГН **********,*** ***.

Ищцата твърди, че ответникът е баща на малолетното дете И. П. И., както и че по силата на съдебно решение по ГД № ***/***г. по описа на РС – Д., с което е постановен развод между страните, бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева на малолетното дете. След развода, майката и детето са заживели в град Шумен. Ищцата сочи, че има още две деца - близнаци от друга връзка.В исковата молба излага, че от определяне на издръжката са изминали няколко години, като за това време са се изменили икономическите условия и обстоятелствата, имащи значение за определяне на нов размер на издръжката. Излага, че получава само месечни добавки и са се увеличили разходите, свързани с нуждата от храна, облекло, учебни пособия за детето И. и е затруднена да ги посреща. Твърди, че получава помощ в отглеждането на децата си от своя брат.

В исковата молба се излага, че ответникът работи в областта на земеделието и има доход над 1000лв. и няма други алиментни задължения.

Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената месечна издръжка от 120 ле***а на 200 лева месечно, платими на 5-во число на месеца, за който се дължи, по банкова сметка в „Банка ДСК“ , считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка, както и да бъде осъден ответникът да й заплати направените по делото разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок, от негова страна е депозиран писмен отговор.

В отговора ответникът заявява, че не може да изплаща издръжка в претендирания размер, тъй като върху възнаграждението му има наложен запор по повод кредит, теглен по време на брака с ищцата. Твърди, че няма недвижим имот. Заявява, че може да плаща 150 лв. месечно .Представя доказателства.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, за нея се явява процесуален представител –адв. С.Т. при ШАК.

Ответникът не се явява лично, за него се явява адв. А. ***.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът е баща на детето И. П. И., ЕГН **********, което се установява от Удостоверение, издадено въз основа на Акт за раждане №Д. от Д.г.

Със съдебно решение по ГД № ***/*** год. по описа на ДРС, било одобрено споразумение между страните, като родителските права върху детето били предоставени на майката, а на бащата било определено да заплаща месечна издръжка по 120 лв. на детето. От датата, към която е била определена издръжката за детето, до настоящия момент, са изминали около 4 години, за което време нуждите на детето от финансови средства за обучение и издръжка са нараснали. Към настоящия момент детето е на 13 години, ученик е в ОУ„Х. А“ - Д., видно от приложените по делото доказателства.

От приложеното като писмено доказателство по делото Удостоверение № *** – УД-***/***г., издадено от ДСП - Шумен се установява, че за периода от 01.10.2018г. до 31.03.2019г. на ищцата са изплатени помощи/добавки, по 195лв. месечно. По делото се представят доказателства - Удостоверения за раждане на децата - близнаци, Й. и Н., родени на ***г.

По делото не са налице данни за наличие на други алиментни задължения на ответника. От представените доказателства за доходите от ответника - Удостоверение изх. ***/***г., издадено от ЕТ „АРХ –Г. К.“ с. С.о се установи, че ответникът получава чиста сума от 718,93лв. месечно.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и приети писмени доказателства, както и от гласните доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която е била определена последно издръжката за детето, до настоящия момент, е изминал период от около 4 години. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

В настоящия случай, от материалите по делото се установява по безспорен начин, че с оглед възрастта на детето - на 13 години, са се увеличили разходите, необходими за отглеждането му. Нараснали са и ежедневните му потребности от храна, облекло, учебници и други помагала. Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за деца на съответната възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна, облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на училище. Освен за това дете, ищцата полага грижи и за още две малолетни деца от друга връзка.

Съгласно задължителна съдебна практика на ВКС- Постановление № 5 от 30.XI.1981г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Според същото постановление, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определя от доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката, от значение е обстоятелството на кого от двамата родители е предоставено отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя, при ангажираността му във връзка с отглеждането на децата. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/ 28.09.2011г. по гр. дело № 1654/2010г. на ВКС, III г. о., Решение № 341/ 01.11.2011г. по гр. дело № 147/2011г. на ВКС, III г. о. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето, в конкретния казус – двете деца.

При преценка доходите на ответника, съдът съобрази представените по делото доказателства, от които е видно, че е получил трудово възнаграждение от декември 2018г. до май 2019г. - сума в размер на 1 057,92лв. брутно трудово възнаграждение месечно. По делото няма доказателства за други алиментни задължения на ответника.

Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и се явява част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за детето И. П. И., ЕГН **********, съобразявайки възрастта му, следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 280 лева, въпреки, че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата, установена за страната и по-малка от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно нормата на чл. 140, ал. 3 от СК, тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, полагани от страна на майката.

В този смисъл, съобразявайки доходите на бащата, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката за детето И. П. И., ЕГН ********** със сумата от 180лв., който размер намира за съобразен с възможностите му и нуждите на детето. Останалата част от издръжката за детето в размер на по 100 лева, следва да се поеме от майката, която ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. При определяне размера на издръжката на детето, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС № 320/20.12.2018г., определеният размер на минималната месечна работна заплата за страната, е в размер на 560 лева от 01.01.2019 г.

Така увеличеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 22.05.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на пето число от месеца, за който се дължи.

Искът следва да бъде отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 200лв., като неоснователен и недоказан.

На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно увеличения размер на издръжката в размер на 86,40лв.

По искането на адв. Т. за присъждане на възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Съгласно чл.38 ал.1 ЗА адвокатът има право да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени категории лица, а именно - адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица;на роднини, близки или на друг юрист. При тази хипотеза адвокатът може да получи възнаграждение в определен от съда размер, когато насрещната страна бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение съдът присъжда на адвоката, като е необходимо да бъде отправено отделно искане. За да упражни това свое право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл.38 ал.1 ЗА, без да е необходимо да я доказва . В този смисъл е съдебната практика на ВКС - Определение по т.д. № 471 /2012 г. II т.о., решение по т.д. № 93/2010 г. , II т.о., решение по т.д. № 676/ 2010 г. , II т.о. В конкретния казус обаче, по делото е представено пълномощно от адв. Т., в което посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 300лв. и тази сума е отразена като внесена /платена / от ищцата.

Поради изложеното съдът, намира, че следва да се произнесе относно искането, но за разноските направени от ищцата за адвокатско възнаграждение, доколкото на същата не е предоставена безплатно адвокатска помощ и не сме в хипотезата на чл. 38 от ЗА. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът след***а да заплати на ищцата, направените разноски за адвокатско възнаграждение на основание, съразмерно уважената част, а именно в размер на 225лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение по гр. д. № ***/*** г. по описа на ШРС ИЗДРЪЖКА, дължима от П.И.Д., ЕГН **********,*** ***, в полза на детето И. П. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Т.Д., ЕГН **********, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 120 лева на 180 лв./сто и осемдесет/ лева месечно, считано от 22.05.2019год., платима на 5-то число на месеца, за който се отнася, по банкова сметка в „Банка ДСК“ ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер от 200лв./двеста/лева, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната част за издръжката, решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********,*** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сумата от 86,40лв./осемдесет и шест лева и четиридесет ст./, представляваща държавна такса по делото и 5,00 лв./пет/лева при издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********,*** ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на ищцата Р.Т.Д., ЕГН ********** ***, разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част на иска, в размер на 225,00лв./двеста двадесет и пет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните - 23.07.2019г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: