Р Е Ш Е Н И Е
725/22.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, девети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1501/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано по молба от И. Д.К. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н.А.Б., родено на *** г., в която се твърди, че спрямо нея, в присъствието на детето, бил извършен акт на домашно насилие от А.Н.Б.. Твърди се, че на 23.05.2019 г. в семейното им жилище в гр. С., между 19,00 ч. - 20,00 ч., ответникът се нахвърлил върху нея, като и нанесъл побой, чрез нанасяне на юмручни удари в областта на главата и раменете, както и ритници по тялото. Хванал я за гърлото и започнал да я души, съборил я на земята, като продължил да я удря. По това време детето спяло. В дома им влязъл бащата на ответника и последният спрял с ударите. Малко по-късно, когато баща му излязъл, а молителката била с детето на ръце, ответникът отново започва да я удря с юмруци, изтръгнал детето от ръцете й и продължил да я бие в негово присъствие, като отправил към нея обидни думи: „боклук“ и заплахи към семейството й. На 24.05.2019 г. около 9,00 ч., в присъствието на детето влязъл в стаята и пак започнал да отправя обиди с думите: “Ей, боклук, ставай, ако ще спиш, събирай си багажа и отивай при майка си и баща си“. По-късно същият ден молителката заедно с детето напуснала семейното жилище. Моли съдът да издаде Заповед за защита, като посочва конкретните мерки, които желае да бъдат наложени. Прилага Декларацията по чл. 9 ЗЗДН. Претендира разноски.
С Определение № 1610/27.10.2019
г., постановено по делото, съдът е издал Заповед за незабавна защита, по силата
на която е задължил ответникът да се въздържа от упражняването на физическо и
психическо насилие спрямо молителката и детето; да приближава молителката и
детето, жилището им, в гр. Ш.,
*** и жилището на
родителите й в гр. С., ***, както и местата за
социални контакти и отдих на молителката и детето, за срок до приключване на
производството по настоящото дело с влязъл в законна сила съдебен акт.
Определено е временно, местоживеенето на детето при неговата майката, като за
издадената заповед и наложените мерки ответникът е предупреден.
В предоставения му срок ответникът
подава отговор на молбата, като оспорва част от изложените от молителката обстоятелства.
Не оспорва факта, че от съвместното им съжителство имат едно дете Н.Б., че на
23.05.2019 г. са имали пререкание, когато в семейното им жилище между тях възникнал
спор. Счита, че от самото начало на съвместното им съжителство родителите на
молителката били против тяхната връзка, но след раждането на детето се засилило
още повече
отрицателното им отношение и най-вече на нейния баща. Многократно правил опити да
промени това, но без резултат. Твърди, че на процесната дата молителката започнала да му отправя реплики, че не я
уважава, че не се отнасял с нея достойно, като подхвърлила временно да се
разделят. Отчитайки, душевното й състояние ответникът предложил тя да отиде за
известно време при майка си. В хода на разговора молителката започнала да
говори за стари неща, да обижда ответника и неговите роднини, да му заявява, че
не я заслужава, че баща й щял да го оправи и да го сложи на място и други
такива. Думите и обидите били на висок тон и с крещене. Твърди, че в един момент молителката
посегнала и го ударила няколко пъти по лицето и по тялото с шамар и свит юмрук
и се опитала да го ритне. Защитавайки се между тях станало сборичкване, което
продължило около минута - две, след което емоциите се успокоили и отношенията
нормализирали. На следващия ден молителката му заявила, че майка й идва да я
вземе и тя отива да живее при нея. Ответникът намира, че тези действия били
преднамерени с цел той да не вижда повече детето, а с поведението си на
23.05.2019 г. и на 24.05.2019 г. молителката е извършила спрямо него акт на
домашно насилие.
В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично и с процесуални представители. Молителката лично и чрез процесуален представител адв. Донева, поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН. Ответникът лично и чрез процесуален представител адв. Т., подържа недоказаност на изложеното и моли молбата да бъде оставена без уважение.
От приетите по делото доказателства настоящият състав на ШРС намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 23.05.2019 год. страните са лица, които са се намирали във фактическо съжителство, като са живели на адрес: гр. С., ***; че от съвместното им съжителство имат дете - Н.А.Б. роден на *** г.; че на процесната дата при възникнал спор в семейното жилище са имали пререкание.
От приет и неоспорен от страните Лист № 12366/24.05.2019 г. /л. 5/, се установява се на 24.05.2019 г. за времето от 17.30 часа до 17.50 часа на молителката И. Д.К. е извършен медицински преглед от д-р Ж..
От СМУ № 114/27.05.2019 г. /л. 6/,
издадено от Отделение по съдебна медицина при МБАЛ Ш. се установява,
че при преглед на 27.05.2019 г. по тялото и лицето на молителката съдебния медик д-р В. е
намерил следните увреждания: на
дясното крило на носа до външния носен проход има плитко точковидно охлузване
на кожата, покрито с кафеникава коричка над нивото на кожата, без признаци на
лющене; на дясната буза има кожна драскотина, косо разположена отпред горе -
отзад долу с дължина 1 см.; в дясната странична част на шията - средна трета, има
кръвонасядане петнисто, червеникаво с кафеникав оттенък на площ 1.3/0.5 см.; в
дясната кръстново- седадищна област има бледо синкаво-кафеникаво кръвонасядане
на площ 3/2 см с овална форма; по външната страна на лявото бедро - горна
средна трета, има кръгловато синкаво- кафеникаво кръвонасядане с диаметър 1.2
см., а под него има друго подобно на площ 4.5/2.5 см.; по задната страна на
бедрото над задколянната ямка има синкаво-кафеникаво кръвонасядане 3.5/3 см.; по
външната страна на лявото коляно на нивото на капачката има бледо кръгловато
кръвонасядане с диаметър 2.5 см.; по вътрешната страна на дясното бедро над
коляното има кръвонасядане 2/1.5 см.; по вътрешната страна на дясното коляно
има кръвонасядане, по-бледо 1.5/1 см.; по предната страна на дясната подбедрица
- под коляното, има бледо синкаво-кафеникаво кръвонасядане 2/1 см.; по
предно-външно на дясната подбедрица има друго кръвонасядане, подобно на вид -
3.5/2.5 см.; по външната страна на подбедрицата - горна трета, има
кръвонасядане с неправилна форма, петнисто, на обща площ 10/3.5 см, съставено
от три сливащи се едно в друго кръвонасядания. Заключението е, че се касае за
множествени драскотини в областта на лицето, множествени кръвонасядания в
областта на шията, дясната кръстцово-седалищна област, двата долни крайника. На
пострадалата е причинено болка и страдание, като уврежданията можело да бъдат
получени по съобщените време и начин.
По делото е приета Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 9/, в която молителката посочва, че на 23.05.2019 г. в гр. С. лицето А.Н.Б. й е нанесъл побой с юмруци, ритници, душене и обиди; на 24.05.2019 г. – обиди; на 05.05.2019 г. – побой с удари с юмруци. В тази част Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, поради което, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, следва да бъде ценена като годно доказателствено средство.
От Писмо, с приложена Справка от извършена проверка, се установява, че по сигнал на молителката подаден на 24.05.2019 г. в 16.10 часа в РУ – Ш. /л. 4/ за скандал мужду страните на 23.05.2019 г. ответникът е предупреден на основание чл. 65, ал. 2 ЗМВР да не се саморазправя с молителката.
От приетата Справка за съдимост се установява, че за нанасяне на лека телесна повреда на трето за делото лице, причинена по хулигански подбуди, ответникът е осъден на „лишаване от свобода за срок от три месеца“, като наказанието е отложено за срок от три години.
От служебно изисканата Справка се установява, че спрямо ответника няма налагани мерки по ЗЗДН.
От изслушания в съдебно заседание социален работник Н. П. се установява, че детето се отглежда от майката в жилището им в гр. Ш., която получава подкрепа от родителите си. При посещението на социалния работник в дома на майката детето било спокойно, усмихнато, не се наблюдавали травматични увреждания. По заявление на майката за ползване на социални услуги е насочена към „Зона за закрила“ и майката ползва социална подкрепа консултация и подкрепа на родител жертва на домашно насилие за срок от шест месеца.
В обяснения по реда на чл. 176 ГПК страните отговарят на въпроси относно отношенията им, отговорите на които, доколкото са за обстоятелства извън едномесечния период по чл. 10 ЗЗДН, съдът цени като съпътстващи факти.
От показанията на непрекия свидетел на инцидента Г. Х. се установява, че за случилото се между страните на 23.05.2019 г. научила както лично от самата молителка така и от майка и. Твърди, че на 24.05.2019 г. на обяд видяла молителката, майка й и детето на молителката, като по лицето и шията молителката имала зачервено. Същата споделила със свидетелката, че има проблеми с бащата на детето. Същия ден вечерта свидетелката посетила дома на майката на молителката, от разговора с която разбира че молителката била бита от бащата на детето. Твърди, че тогава лично видяла, че краката на молителката също имат зачервявания. Твърди, че майката на молителката е споделяла със свидетелката и за други случаи на побой от страна на ответника, при един от които се наложило да й бъде направена операция на ухото.
От разпита на свидетелката И. Х. /майка на молителката/, чиито показания с оглед възможна заинтересованост, съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че на 24.05.2019 г., към 9,55 при разговор с камера на телефона с молителката по месинджър забелязала, че нещо с дъщеря й не е добре, гласът й бил пресипнал, забелязала промяна в поведението й. Тогава разбрала, че ответникът и е нанесъл побой. По време на разговора ответникът го нямало, като по думите на молителката бил в гр. В.. Към 13,30 ч. след обаждане от страна на молителката, която според свидетелката била много притеснена, последната позвънила за помощ в РУ В. П., като дежурния полицай й препоръчал да прибере дъщеря си и детото в гр. Ш.. Към 13,50 ч. свидетелката пристигнала в гр. С. при дъщеря си и видяла, че лицето и е зачервено, имала драскотини, а гласът й бил пресипнал, след което отвела молителката с детето в гр. Ш.. Посетили Съдебна медицина, но в този момент не работели. Твърди че подобни случаи не били еднократни. Разказва за други два подобни случаи на 07.01.2017 г. и на 29.03.2017 г., като при втория случай, при побоя нанесен от ответника молителката получила травма на ухото и се наложило хирургична интервенция.
От разпита на свидетеля М. С. /без родство със страните/, който не бил свидетел на инцидента и научил за него от ответника, се установява, че след като страните се скарали молителката взела детето и отишла при родителите си. Твърди, че на 24.05.2019 г. видял ответникът да излизал с детето, а молителката да крещи след него, но не си спомня точно какво, както и че молителката хвърлила бутилка след ответника. Молителката била ядосана, но не видял да е наранена.
От разпита на свид. К. Г. - баща на ответника, чиито показания, с оглед възможна заинтересованост, съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че между страните не е имало скандали. За случилото се по време на инцидента на 23.05.2019 г. бил учуден. Преди инцидента не бил свидетел на конфликти между страните. Твърди, че те навсякъде били заедно. Знае, че преди две години И. е лежала в болница, но не знае причината и не я бил посещавал. Твърди, че по това време ответникът бил в Швейцария.
От разпита на свид. Т. И. /майка на ответника/ чиито показания с оглед възможна заинтересованост, съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че на 23.05.2019 г. не е присъствала на инцидента. На 24.05.2019 г. присътвала, когато молителката напуснала семеното жилище. Тогава последната я уведомила, че си тръгва. Твърди, че молителката не се е оплаквала от съвместния си живот с ответника.
От разпита на свидетеля К. М. /без родство със страните/, се установява, че на 23.05.2019 г. не е присъствала на инцидента. На 24.05.2019 г. е присътвала когато молителката напуснала семеното жилище.
По делото са представени и
приети по реда на чл. 184 ГПК веществени
доказателства – три цветни снимки, едната от които увеличен сегмент на втората.
Относно доказателственото значение на
тези доказателства настоящият състав намира следното: Представените веществени
доказателства са извлечения от
съдържание, за което представилата страна твърди, че е качено на
платформа инстаграм в профила на молителката. По своя характер тези три цветни снимки са публикации в електронно издание, аналогични на публикациите в
печатните издания и са материали по смисъла на чл. 187 ГПК, които сами по себе си
са доказателство единствено за съществуване на публикацията, но не и за нейната
достоверност /в този смисъл са Р № 651/23.7.1985 г., ГД № 372/1985 г., ІІ г.
о.; Опр. № 299/18.3.2009 г., ГД № 355/2009 г.,
Събрани са и други неотносими към правния спор писмени и гласни доказателства за отношенията между страните извън едномесечния период по чл. 10 ЗЗДН, които съдът цени като съпътстващи факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 предл. 1 ЗЗДН – от пострадало лице, което е навършило 14 – годишна възраст. Подадена е в законовия срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН – лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете. Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити. Тъй като производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защитата се разглежда относно конкретизирания акт на насилие извършен на 23.05.2019 г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства.
Молбата е процесуално допустима, а от изложеното по – горе се налага извода, че е и основателна.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема, че на 23.05.2019 г. по отношение на молителката, от ответника е извършен такъв акт на насилие. Молителката декларира, че този акт ответникът извършил в присъствието на малкото им дете Н.А.Б., роден на *** г.. Действията на ответника съдът квалифицира, като физическо и емоционално насилие - по смисъла на чл. 2, ал. 1, предл. 1 и предл 4 ЗЗДН, спрямо молителката и психическо и емоционално насилие спрямо детето - по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН. Съдът намира поведението на ответникът за недопустимо от гледна точка на общуване между съжители в присъствието на детето им.
Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие спрямо молителката на 23.05.2019 г., съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона.
С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са: 1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката и детето – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да бъде забранено на ответника да приближава пострадалото лице и детето, жилището което те обитават, жилището на родителите на молителката, както и местата за социални контакти и отдих - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; 3/временно да бъде определено местоживеенето на детето Н.А.Б. при майката - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.
Срокът, за който се налага втората и третата мярка, доколкото страните не са в брак и е възможно противоречията между тях, довели до изостряне на отношенията им, да бъдат преодолени чрез взаимни отстъпки и разговори, съдът намира, че следва да бъде определен на дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
По отношение на детето, с оглед ниската възраст, следва да бъде определен и временен режим на лични контакти с бащата - ответник, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в събота и неделя от 10 ч. до 17 ч. без преспиване. При осъществяване режима на лични контакти бащата да взема и връща детето от и на адреса на майката, като приемането и предаването следва да се осъществява със знанието, а при необходимост по преценка на майката и в присъствието на социален работник.
Съдът намира, че изброените мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, под угрозата при неизпълнение да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на полицията и прокурора, а налагането им за срок от дванадесет месеца ще даде възможност на страните да преодолеят различията си.
Съдът, като съобрази липсата на представени доказателства за доходи на ответника, прецени, че на същия следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв., като мярка адекватна на извършеното деяние, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъде присъдено задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТ по ГПК, както и за адвокатско възнаграждение, в претендирания размер от 500 лева, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Налага на А.Н.Б., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на И. Д.К., с ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н.А.Б., с ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както следва:
1. Задължава А.Н.Б., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да се въздържа от упражняването на физическо и психическо насилие спрямо И. Д.К., с ЕГН ********** и детето Н.А.Б., с ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
2. Забранява на А.Н.Б., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да приближава молителката и детето, жилището им, находящо се в гр. Ш., *** и жилището на родителите й в гр. С., ***, както и местата за социални контакти и отдих на молителката и детето, мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от дванадесет месеца, на осн. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Определя временно, местоживеенето на детето Н.А.Б., с ЕГН **********, при майката И. Д.К., с ЕГН **********, на адрес: ***7, при режим на лични контакти на детето с бащата А.Н.Б., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в събота и неделя от 10 ч. до 17 ч., без преспиване. При осъществяване режима на лични контакти бащата да взема и връща детето от и на адреса на майката, като приемането и предаването следва да се осъществява със знанието, а при необходимост, по преценка на майката, и в присъствието на социален работник.
Осъжда А.Н.Б., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да плати държавна такса в размер на 25.00 лв. по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на осн. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
Осъжда А.Н.Б., с ЕГН ********** постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да плати на И. Д.К., с ЕГН **********, разноски по производството в размер на 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Налага на А.Н.Б., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, глоба, в размер на 200.00 /двеста/ лева, в полза на Държавата, по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Да се издаде заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.
Предупреждава А.Н.Б., с ЕГН ********** постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за изпълнението.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в едноседмичен срок, от прочитането му.
Районен съдия: