Р Е Ш Е Н И Е

1034/31.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1535 по описа на ШРС за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).

Производството по делото е образувано по искова молба от П.Й.Б. с ЕГН ********** (погрешно посочено в исковата молба като 5307308784) от гр.***, чрез пълномощника му адв. И.М.И. със съдебен адрес ***, пл. *** срещу Териториално поделение на Национален Осигурителен институт с ЕИК 1210825210231 с адрес гр.***. В исковата молба се твърди, че ищецът работил от месец юни 1978г. до месец юли 1991г. по трудов договор на длъжност монтьор/механик на бензиноколонка в ТКЗС „Дивдядово“ гр.Шумен, което се именувало в последствие АПК В.К., бригада Дивдядово и ПП Дружба. Трудовия стаж на лицето било отразено в книжка, която била изгубена. С друг заместващ документ лицето не могло да се снабди. Тъй като работодателят прекратил дейността си и нямал правоприемник, то ведомостите били предадени в НОИ с приемо-предавателен протокол № 27-272/05.06.2007г. По повод подадено Заявление от ищеца до НОИ му било издадено Удостоверение, в което липсвало информация за положен трудов стаж за процесните периоди. Поради липса на данни, дали са предадени всички ведомости по години, то лицето прави извода, че липсващите ведомости за годините 1983г. и 1985г. са унищожени или изгубени. Ищецът сочи, че без прекъсване е полагал трудов стаж при работодателя, считано от юни 1978г. до юли 1991г. на пълен осем часов работен ден, като бил осигурен задължително съгласно КТ от 1951г. През процесните периоди колеги на лицето били В.Г.Х.и К.Д.Б., като на тези лица през процесния период им бил зачетен трудов стаж при пенсиониране. Това пораждало правния интерес за водене на настоящото производство. В заключение се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноските. В заключение моли да бъде признато по отношение на ответника, че е работил в ТКЗС „Дивдядово“ като „монтьор/механик бензино колонка) за периодите от 01.01.1983г. – 31.12.1983г. и 01.01.1985г. – 31.12.1985г. на пълен работен ден, с трудово възнаграждение съразмерно със заеманата длъжност по ведомост, което време следва да му се зачете за трудов стаж и стаж при пенсиониране, включващо се в общия му осигурителен стаж. Моли и за присъждане на разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства били връчени редовно на ответника, който депозирал писмен отговор в срок. В него се посочва, че искът е недопустим, а при условията на евентуалност неоснователен. Излага се, че лицето е посочило общо трима работодателя (с различни наименования), като не конкретизирало при кого е полагало трудов стаж. Последния работодател ПП „Дружба“ било отделно предприятие, от което е следвало да бъде изискано удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР, което е основание за допустимост на производството. За неоснователността на искането се сочи, че същото не е подкрепено с достатъчно писмени доказателства, като се противопоставят на допускането на исканите от лицето такива.

В съдебно заседание ищеца не се явява, за него се явява адв. И.И.от ШАК, който поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения излага доводи за основателността на иска.

В съдебно заседание за ответника, се явява главен юрисконсулт И., която прави искане да не бъдат допускани до разпит свидетели, тъй като не са представени писмени доказателства, които да удостоверят вероятността на трудовия стаж. Предвид, че се иска установяване на трудов стаж за отделни периоди от време, то е необходимо да се представи писмено доказателство за всеки период отделно. В съдебните прения моли иска да не бъде уважаван, поради неговата недоказаност.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и гласни доказателства установи от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение № 5510-27-01 от 28.05.2019г. издадено от Териториално поделение на НОИ – Шумен се установява, че разплащателните ведомости и трудовоправни документи на ТКЗС»Дивдядово» - гр.Шумен са приети от ТП на НОИ с Приемателно-предавателен протокол № 27-292 от 05.06.2007г., но липсват данни за П.Й.Б. за периода от 01.01.1983 – 31.12.1983г. и 01.01.1985г. – 31.12.1985г. Удостоверението е издадено от ТП на НОИ, в качеството му на орган, който приема и съхранява документи за осигурителен и трудов стаж и доход на осигурители с прекратена дейност, без правоприемник. Удостоверение в този смисъл е издадено и под № 5507-27-47 от 28.01.2019г., Образец УП-13 (стр.6 от делото).

С декларация по чл.8 от ЗУТОССР ищецът е декларирал, че изложените в исковата молба факти са истина.

Представена е Заповед № 757 от 26.07.1983г., с която ищецът е преназначен на безсрочен трудов договор в АПК «В.К.» Шумен в клоново стопанство в Дивдядово, на длъжността «механик по поддържане на бензиноколонка» с трудов стаж 6 години. Представени са и доказателства за придобита квалификация «шлосеро-монтьор по ремонт на бензиноколонки» от 06.07.1983г.

По делото са разпитани свид. В.Г.Х.и свид. К.Д.Б. (работили при същия работодател), които свидетелстват, че през време на процесния период ищецът е работил без прекъсване, на пълен работен ден в базата на ТКЗС находяща се в Дивдядово, като е обслужвал няколко обекта с бензиноколонки в различни звена на същото ТКЗС. През време на трудовия им стаж ТКЗС претърпяло няколко промени в структурите и наименованието си, но представлявало едно и също стопанство. Сочат, че освен Б. още двама работници са изпълнявали същите трудови функции, един от които бил бащата на ищеца – Й.Д.Н.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като по делото е удостоверено, че в процесните периоди те са работили при същия работодател, видно от представените им трудови досиета.

Така установената фактическа обстатовка се потвърждава от всички приложени по делото писмени доказателства, както и събраните в хода на производството гласни такива.

По допустимостта на иска: Според чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж. Предвид, че горното е условие за допустимост на иска, а същевременно по делото има представено такова удостоверение, то съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР: За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен и доказан. Заеманата от него длъжност «механик по поддържане на бензиноколонка»на пълно работно време от 8 часа, с място на работа Клоново стопанство Дивдядово при АПК»В.К.» Шумен, правоприемник на ТКЗС Шумен, с начин на изплащане на трудовото възнаграждение в пари, се установява от представения Трудов договор, оформен като Заповед № 757 от 26.07.1983г., с която е преназначен, считано от 26.06.1983г. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните свид. Х. и свид. Б., като липсват доказателства в обратна посока.

Неоснователно е възражението на ответника ТП на НОИ – гр.Шумен, че е недопустимо събирането на гласни доказателства, предвид липсата на доказателства, че лицето не представя надлежно оформен документ, от който да е видно, че е полагало труд при този работодател през 1985г., поради следното: Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и са издадени от работодателя, при който е придобит стажа по време на полагане на стажа. В чл.6, ал.2 от ЗУТОССР са изброени примерно писмените доказателства. В конкретния случай се представя Трудов договор за преназначаване от 26.07.1983г., който има характер на начало на писмено доказателство за двата процесни периода по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, установяващо вероятността на трудовия стаж, тъй като този договор е безсрочен. Предвид липсата на данни лицето да е с прекратен трудов договор за периода от 1983г. до 1985г., то горното обуславя и допустимостта на събирането на гласни доказателствени средства включително и за периода през цялата 1985г.. Още повече, че в т.1 на Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962г. на Върховния съд по гр.д. № 54/62 г. ОСГК, което не е изгубило значението си към момента и при действието на ЗУТОССР, е прието, че писмени доказателства могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не. В случая съдът прави преценка, че предвид безсрочността на трудовия договор, той представлява начало на писмено доказателства както беше посочено не само за 1983г., но и за 1985г. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР е основателен и следва да се уважи изцяло.

При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, то следва да бъдат присъдени такива. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 2/2015г. Ответника следва да заплати разноски в размер на 350 лв., представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР, по отношение на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр.Шумен с ЕИК 1210825210231, с адрес гр. ***, че П.Й.Б. с ЕГН ********** с адрес *** е работил в АПК „В.К.“ (предишно наименование ТКЗС „Дивдядово“) в периода 01.01.1983 г. до 31.12.1983г. и 01.01.1985г. до 31.12.1985г. на длъжност "механик по поддържане на бензиноколонка“, при пълно работно време от осем часа към Клоново стопанство Дивдядово, което време се признава за трудов и осигурителен стаж.

ОСЪЖДА Териториално подразделение на Национален Осигурителен институт – гр.Шумен с ЕИК 1210825210231 да заплати на П.Й.Б. с ЕГН ********** сумата от 350 лв.(триста и петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: