Р Е Ш Е Н И Е

1117/19.11.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 31 (тридесет и първи) октомври Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Й.-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова

гражданско дело номер 1536 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК.

В исковата си молба ищцата Е.Й.Г. твърди, че с Решение № 139/29.11.2018 г. по гр.д. № 504/2018 г. по описа на ВКС, II ГО е отменил решение на Апелативен съд – Варна и се произнесъл по същество на спора ѝ с ответниците и по настоящото дело – Е.И.Х. и С.И.Х.. Навежда доводи, свързани с изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206 от НК, на същността на чл. 300 от ГПК и позовавайки се на тях, счита, че с окончателния си съдебен акт ВКС всъщност ѝ се налагали ограничения, което било недопустимо. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответниците, че Решение № 139/29.11.2018 г. по гр.д. № 504/2018 г. по описа на ВКС е нищожно.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците подават отговор на исковата молба, с който оспорват претенцията. Сочат, че в случая не е налице никоя от хипотезите, водещи до нищожност на постановения от ВКС съдебен акт. Молят иска да бъде отхвърлен като неоснователен, като им бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното гр.д. № 619/2016 г. по описа на Окръжен съд – Шумен е, че същото било образувано по предявен от Е.Й.Г. срещу Е.И.Х. и С.И.Х. иск с правно основание чл. 108 от ЗС. С решение № 139/29.11.2018 г. постановено по гр.д. № 504/2018 г. по описа на ВКС, образувано по касационна жалба по цитираното производство, претенцията на ищцата била отхвърлена.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Претенцията на ищцовата страна е да бъдe признат за нищожeн окончателен съдебeн акт на ВКС. Същата не навежда конкретни основания за това, но според настоящия състав следва да бъдат изследвани служебно всички възможни пороци, водещи до нищожност на решението. Съгласно теорията и константната практика на ВКС (Решение № 56/03.02.1995г. по гр.д. № 708/94 г./, нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. Тоест, постановено от ненадлежен орган, постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, неподписаното решение, абсолютно неразбираемото дори и по пътя на тълкуването. Процесният съдебен акт не страда от посочените пороци и не може да бъде обявен за нищожен.

Обсъжданите от ищцата основания биха обосновали неправилност на съдебно решение, чието установяване е извън правомощията на настоящата инстанция.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените разноски по делото в пълен размер от 500,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Й.Г. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** срещу Е.И.Х. с ЕГН **********,*** и С.И.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Г.Г. *** иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК, за признаване за установено, че Решение № 139/29.11.2018 г. по гр.д. № 504/2018 г. по описа на ВКС е нищожно, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Е.Й.Г. да заплати на Е.И.Х. и С.И.Х. направените деловодни разноски в размер на 500,00 лв. (петстотин лева).

Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: