Р Е Ш Е Н И Е

971/23.10.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 26 (двадесет и шести) септември Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1539 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищецът Р.А.С. твърди, че се намира в договорни отношения с ответника „Енерго-про продажби” АД гр. Варна, представлявано от Г.К., П.С. и Я.Д., по силата на които последното му продавало електрическа енергия. На 30.04.2019 г. ответното дружество издало фактура на стойност 5626,33 лв. за консумирана електрическа енергия за периода 21.03.2017 г. – 20.03.2018 г. в обекта на ищеца, находящ се в гр. Шумен, ул. „С.“ № 142. Като основание за издаването ѝ било посочено извършена корекция на сметка и бил цитиран констативен протокол, за съставянето на който С. не бил уведомен. Счита, че това е извършено незаконосъобразно, тъй като констатираната грешка в отчитането не се дължала на негово вмешателство. Освен това, през процесния период липсвала нормативна уредба, даваща право на ответника да извършва корекция на сметки. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 5626,33 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за периода от 21.03.2017 г. – 20.03.2018 г. в обект, находящ се в гр. Шумен, ул. „С.“ № 142, като му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата молба. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Страните били страни по валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството му на купувач, бил задължен да плаща стойността на потребената електрическа енергия за обекта си. В съответствие с ПИККЕ била извършена корекция на сметката на ищеца. Счита, че корекционната процедура има своето основание, но при условията на евентуалност, твърди, че С. дължи процесната сума на основание чл. 183 от ЗЗД. Моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложените „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД гр. Варна”, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (КЕВР) е, че съгласно чл. 24, ал. 1, „Е.ОН България продажби” АД (чийто правоприемник е ответникът „Енерго-про продажби” АД гр. Варна) въз основа на представени от „Е.ОН България мрежи” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия, изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. В настоящото производство е безспорно обстоятелството, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка за продажба на електрическа енергия, основана на влезли в сила, при спазване на процедурата по ЗЕ Общи условия, въз основа на които е възникнало индивидуалното правоотношение между тях. Съдът констатира от констативен протокол № 1301318/20.03.2018 г., съставен от служители на „Енерго-про мрежи” АД в присъствието на И.Р.А., посочен като син на ищеца и С.Х.М. – наемател, че била извършена проверка на обект в гр. Ш., ул. „С.“ № 142, на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиент Р.А.С.. Отразени са следните констатации: СТИ било демонтирано и поставено в плик. Видно от констативен протокол № 628/16.04.2019 г., съставен от Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Русе е, че след извършена метрологична експертиза на средство за измерване било установено следното: при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромер. Наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 0024731,491 квтч и на тарифа 15.8.4. – 0007238,730 квтч, които не са визуализирани на дисплея. С писмо изх. № 52473_КП1301318_1/25.04.2019 г. „Електроразпределение Север” АД гр. Варна уведомило ищеца, за извършените действия, като на същия бил изпратен препис на констативния протокол от 20.03.2018 г. Съдът констатира от приложеното становище от 25.04.2019 г., изг. от „ЕРП – Север“ А, че е изчислена и коригирана сметката на С. за периода 21.03.2017 г. – 20.03.2018 г. Съдът констатира, че ответникът, с писмо изх. № 52473_КП1301318_2/30.04.2019 г. уведомил ищеца, че издал фактура № 0279751960/30.04.2019 г. за сума в размер на 5626,33 лв.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели С.Д. и П.Д. излагат, че са служители на „Енерго-про мрежи“ АД гр. Варна, които извършили проверка на електромера на ищеца на 20.03.2019 г. Същите констатирали, че не могат да осъществят връзка между използвания служебен преносим компютър и електромера, поради смяна на паролите. След констатацията, длъжностните лица повикали член на домакинството на потребителя, като от дома на последния се отзовала наемателка, а малко по-късно и сина му, които присъствали при съставяне на протокола.

Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-техническа експертиза, процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка, като срока на метрологичната му годност е до 2022 г. Чрез него е възможно да бъде измерена цялата, потребена от ищеца електрическа енергия през процесния период. Налице е неправомерно вмешателство върху СТИ, като същото е препараметризирано, като част от преминалата през него електрическа енергия се натрупва (отчита) в невидимия на дисплея регистър 15.8.3 и 15.8.4. За да се извърши това препараметризиране не е необходимо да се осъществи пряк, физически контакт със СТИ, тоест, възможно е манипулиране без отварянена същото. Налице е неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия през процесния период, като неотчетеното количество е отразено в регистър 15.8.3 и 15.8.4 на процесното СТИ. Определеното в справката за корекция количество електрическа енергия може да бъде доставено до обекта на абоната, съобразно пропускателната способност на присъединителните съоръжения и на СТИ. Вещото лице заключава, че изчисленията по корекционната процедура са извършени аритметично точно. Причината да не се визуализира регистър 15.8.3 и 15.8.4 е софтуерно препараметризиране на СТИ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът предявява отрицателен установителен иск, като твърди, че в полза на ответника не съществува право да получи сума в размер на 5626,33 лв., представляваща цена на продадена и използвана електрическа енергия за периода 21.03.2017 г. – 20.03.2018 г. в обект, находящ се в гр. Ш., ул. „С.“ № 142.

По делото е безспорно обстоятелството, че е налице валидна облигационна връзка между „Енерго-про продажби” АД гр. Варна и Р.С., основано на влезли в сила, при спазване на процедурата по ЗЕ Общи условия, въз основа на които е възникнало индивидуалното правоотношение между страните. По силата на това правоотношение, в периода от 21.03.2017 г. до 20.03.2018 г. ответникът продавал на ищеца, който ползвал в процесния обект електрическа енергия срещу цена, уговорена съгласно Общите условия и решенията на КЕВР на Република България. По силата на ОУ, на продавача на енергия е дадена възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минало време. Съгласно разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, купувачът дължи плащане на цена на предоставената му стока. Тоест, в случаите когато е доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетено по-малко количество и купувачът е платил по-малка цена от действителната, то той дължи плащане на разликата. Тъй като в случая за процесния период липсва специална правна уредба (поради отмяната на ПИККЕ с решения на ВАС, постановени по адм.дела № 2385/2016 г., в сила от 14.02.2017 г. и № 3879/2017 г. в сила от 23.11.2018 г.), то приложимо е цитираното по-горе правило. При неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, каквото е и софтуерното въздействие, потребителят дължи плащане на реално потребената енергия. Доказа се по делото (чрез приложения констативен протокол, изг. от БИМ и заключение по изготвена СТЕ), че е налице въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия. Извършеното неправомерно препараметризиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистъра – дневна и нощна енергия и пренасочване на показанията в скрит регистър, невидим на дисплея. Отразеното, обаче, в скрития регистър отчита реално доставеното количество електрическа енергия до имота на ищеца. В случая, остойностяването на отразеното количество електрическа енергия по скрития регистър е изчислено точно, според заключението на вещото лице. Тоест, ответното дружество-доставчик доказа по безспорен начин количеството доставена през процесния период електрическа енергия до абоната си – ищец. От друга страна, съобразно приложението на общите правила за договорите за продажба, купувачът – потребител – ищецът Р.С. дължи плащане на цената на потребената енергия.

Предвид изложеното съдът намира, че в процесния случай ответната страна, в съответствие с Общите условия и ЗЗД, при наличие на посочените по-горе предпоставки, законосъобразно извършила корекция на сметката на Р.А.С. за периода от 21.03.2017 г. до 20.03.2018 г. По тези съображения следва да се приеме, че ищецът дължи на електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа енергия за посочения период, поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

По искането на заявителя с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат:

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая, при цена на иска 5626,33 лв. и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението се равнява на 611,32 лева. В процесната хипотеза се установи, че минималният размер на платимото от ответника възнаграждение възлиза на 611,32 лв., а уговореният и платен на пълномощника му размер – 1464,00 лева. Съдът, след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия имуществен спор, намира, че заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в заповедното производство, изразяващо се в подаване на отговор и явяване в едно съдебно заседание по дело с еднороден предмет с висящи пред ШРС многобройни такива, е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се присъди в по-нисък размер.

С оглед гореизложеното, като съобрази и конкретно установените усилия на защитата на ответника, направени от пълномощника му за защита на материални права чрез извършване на процесуални действия, съдът приема, че платеният размер на адвокатското възнаграждение не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Изложените съображения обуславят извода за основателност на искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ответника възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани до размер от 800,00 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 1080,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.С. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. В.Г. от ВАК, гр. В., ул. „Г.С.Р.“ № 24 (партер) срещу ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК ***, със седалище: гр. В., адрес на управление: гр. В. 9009, общ. В., обл. В., район „В.В.”, бул. „В.В.” № 258, „В. Т. – Г”, представлявано по закон от Г.К., П.С.С. и Я.М.Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че Р.А.С. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сума в размер на 5626,33 лв. (пет хиляди шестстотин двадесет и шест лева и 33 стотинки), представляваща цена на продадена и използвана електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Шумен, ул. „С.“ № 142, клиентски номер ***, абонатен номер ***, за периода от 21.03.2017 г. до 20.03.2018 г., коригирана въз основа на констативен протокол № 1301318/20.03.2018 г., съставен от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД гр. Варна, отразено във фактура № 0279751960/30.04.2019 г., съставена от „Енерго-про продажби” АД, КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Р.А.С. да заплати на „Енерго-про продажби” АД гр. Варна направените деловодни разноски в размер на 1080,00 лв. (хиляда и осемдесет лева).

Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: