Р Е Ш Е Н И Е  

 

                                                       1044/4.11.2019г. ,                гр. Шумен

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА  

 

Шуменският районен съд, в открито заседание, на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№ 1546 по описа за 2019 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:  

Предявен e отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

 В исковата си молба ищецът С.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис11, чрез адв. П.Н. от ВАК или адв. Й.Ц. от ВАК, излага, че в качеството си на физическо лице е потребител на ел. енергия и е абонат на ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано заедно от всеки двама : Г.К., П. С. С. и Я.М. Д., касателно обект, находящ се в ***, клиентски № 1300108888 и абонатен № 0105912054. Сочи се в молбата, че с писма от 19.04.2017 г. „Електроразпределение Север“ АД и ответника я уведомили, че на 26.02.2018 г. от електроразпределителното дружество е извършена проверка на СТИ, отчитащо подаваната в горепосочения имот ел. енергия, като електромерът е подменен с нов. В писмото се посочвало, че в следствие констатирано неточно измерване на подаваната в имота електроенергия е направено преизчисление на количеството потребена ел. енергия за период от една година назад. От страна на ответника е начислено допълнително количество ел. енергия, общо 12 375 kWh, считано за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2018 г. Била съставена и фактура за потребената ел. енергия на стойност от 2 150, 06 лева. Ищецът счита, че не дължи така начислените му суми, излагайки правни и фактически доводи. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 2 150, 06 лева, по фактура № 0279751223/ 23.04.2019г., съставена за обект, находящ се в ***, клиентски № 1300108888 и абонатен № 0105912054, която сума е начислена при извършена корекция за неправилно отчетена ел.енергия за периода oт 27.02.2017 г. до 26.02.2018 г. Претендира и разноски.

            В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, като счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, излагайки фактически и правни доводи, и възражения.  Сочи, че ищецът е потребител на дружеството, като страните са обвързани по силата на договор, сключен при общи условия, за снабдяване и разпределение на ел. енергия, като при извършване на корекцията на дължимата за посочения период сума са спазени законовите изисквания, както и изискванията на разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР /ПИКЕЕ/, включително и действащите между страните общи условия. Твърди, че в случая законосъобразно е констатирано неточно измерване, в следствие на неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ, което води до неточно /непълно/ отчитане на употребената в имота на ищеца ел. енергия. Твърди, че ищецът е потребил електроенергия, възлизаща на претендираната стойност, като в този смисъл дължи и нейното заплащане. Претендира и разноски.  

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че на 26.02.2018 г. в гр. Шумен, ул. „Ген. Драгомиров“ бл.44, вх.2, ап.49, служители на “Енерго- Про Мрежи са извършили техническа проверка на измервателното устройство, касателно обект на посочения адрес. Не се спори, че партидата по отношение на този имот се води на името на ищеца. От приложения по делото частно заверен препис от Констативен протокол № 1301307/26.02.2018, се установи, че е извършена проверка на измервателните системи и свързващи ги електрически инсталации, отчитащи подаваната в имота на ищеца ел. енергия, имащ административен адрес: гр. Шумен, ул. „Ген. Драгомиров“ бл.44, вх.2, ап.49, като в протокола е отразено, че няма пломба и щит върху СТИ и, че последното е демонтирано и подменено с ново, изправно СТИ. От същото писмено доказателство става ясно, че на проверката са присъствали двама свидетели, единият е отразен като съпруг на ищеца, а другият- съсед. От събраните гласни доказателства, показанията на свидетелите П.Д. и С.Д., става ясно, че при процесната проверка е установено, че служителите на електро-преносното предприятие не са могли да направят софтуерна връзка със СТИ, за да разчетат данни по същото, поради което предприели процедура по подмяната му с ново, изправно устройство. На проверката присъствали съпругата на потребителя и съсед. Няма спор, а се установява и от доказателствата по делото, че в следствие на извършената проверка от ответното дружество е съставена фактура на стойност от 2 150, 06 лева, която сума е отразена като стойността на подадена през периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2018 г. ел. енергия. Ищецът с писмо е уведомен от дружеството, че последното е коригирало сметката на ищеца за горепосочения период. Видно от представения по делото заверен препис от Протокол №3005871 за монтаж/демонтаж на електромер от 08.02.2016 г., се установи, че на посочената дата касателно процесния имот на ищеца е монтиран нов електромер, произведен в годината на монтирането му /2016/ с нулеви показания за дневна и нощна тарифа. Отразено е в протокола, че електромерът е с поставена ведомствена пломба с №3052074. Именно същият електромер е снет и подменен от служителите на електропреносното предприятие при извършването на процесната проверка. От изготвеното заключение по допусната СТЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установи, че от схемите на свързване на СТИ и направеното софтуерно препараметризиране на електромера, става ясно, че е налице неточно отчитане на потребената от абоната ел. енергия. Има регистрирано количество енергия в регистър 1.8.3, който регистър не се показва, съответно не се отчита от отчетника и респективно не се фактурира от дружеството на клиента. ВЛ посочва, че електромерът е препрограмиран, като причината да не се визуализира регистър 1.8.3 е софтуерно параметризиране по изискване на собственика на СТИ.  В заключението се пояснява, че схемата за свързване на СТИ, определена от завода- производител е спазена, т.е. СТИ е свързано по правилния начин, но процесното софтуерно въздействие върху електромера не позволява същия да отчете цялата потребена ел. енергия. ВЛ дава заключение, че в разглеждания казус има данни за неправомерно софтуерно вмешателство върху СТИ към електро- разпределителната мрежа, като през процесния период е налице неотчитане от измервателните схеми на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия, като неотчетеното количество ел. енергия е отразено в регистър 1.8.3 на процесното СТИ. Неизмерените количества електроенергия, преминала през СТИ по регистър 1.8.3 са остойностени по действащите за процесния период цени на електроенергия като технологичен разход. При изслушване на ВЛ в съдебно заседание, същото заявява категорично, че към датата на монтиране на електромера, последният е бил нов, като от завода производител електромерите се издават с нулеви показания по всички тарифи. ВЛ заявява, че количеството електроенергия, което е отчетено в тази допълнително активирана тарифа /1.8.3/ реално е преминало през СТИ. Експертът дава заключение, че извършените от ответното дружество математически изчисления са в съответствие с ПИКЕЕ и действащите за процесния период цени на електроенергията, одобрени от КЕВР, като изчисленията са аритметически правилни. По делото е представена и справка за потребената от абоната електроенергия, считано за период след монтирането на електромера до подменянето му с нов, като последното безспорно е извършено при разглежданата проверка. От справката става ясно, че през този период, особено касателно за 2017 г., на абоната са начислявани незначителни суми, като цена на изразходена от него електроенергия.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: Съгласно § 1, т. 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)- "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Подобен смисъл има и текстът на разпоредбата на  чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби” АД. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса / чл.154 от ГПК/, надлежно указана на страните, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящия казус, предвид спецификата на спора и характера на предявения иск, изцяло в тежест на ответника е да установи, че между него и ищеца са налице валидни облигационни отношения в посочения от него смисъл, а именно сключен при общи условия договор за продажба на електрическа енергия за процесния период, а именно за периода от 27.02.2017 г. до 26.02.2018 г., касаеща имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „Ген. Драгомиров“ бл.44, вх.2, ап.49. В тежест на ответника е и да установи и размерът на претенцията си, т.е. че така претендираната сума е определена и изчислена съобразно нормативните изисквания, в случая да докаже и, че е налице неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, респ. в схемата му на свързване, което въздействие е довело до неотчитане на цялата подавана за имота ел. енергия. В настоящия случай е безспорно между страните, че същите са във валидни облигационни отношения, основаващи се на сключен, при общи условия, договор за продажба на ел. енергия касателно недвижим имот, находящ се на горепосочения адрес. Предвид изнесената по- горе фактическа обстановка съдът приема за безспорно установено и обстоятелството, че на 26.02.2018 г. в гр. Шумен, ул. „Ген. Драгомиров“ бл.44, вх.2, ап.49, при извършване проверка на електромера, отчитащ подаваната в имота на ищеца ел. енергия, е установено, че е налице неправомерно въздействие, чрез софтуерно програмиране на допълнителна тарифа, в която се отразява част от подаваната към имота ел. енергия, в следствие на което не е отчитана, респ. не е отразявана правилно подаваната в този имот ел. енергия. За да стигне до този извод съдът се съобрази с данните по делото, съдържащи се в заключението по извършената СТЕ, приложените документи и събраните гласни доказателства, които са непротиворечиви относно горепосочените факти. В разглеждания казус ВЛ по СТЕ дава и категоричен отговор, че при извършване на корекцията и определяне на дължимата сума е използвана правилната методология, т.е. съответстваща на нормативните изисквания. Нещо повече, в случая се установи, че подадената в имота ел. енергия за процесния период, която не е фактурирана, респ. не е заплатена стойността й, е визуализирана в този допълнително и неправомерно създаден регистър. На следващо място, безспорно се доказа и неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ към електро- разпределителната мрежа. Ето защо съдът приема, че е налице виновно поведение на потребителя, доколкото данните за неправомерно въздействие се отнасят единствено до СТИ, отчитащи ел. енергията в имота му. Поради изложеното счита, че следва да се ангажира и отговорността на ищеца да заплати стойността на подавана през исковия период ел. енергия, тъй като безспорно се установи, че не е остойностена, съответно заплащана, цялата консумирана в имота на ищеца електрическа енергия. Горното следва и от разпоредбите на чл.48 - чл.51 от ПИКЕЕ, за които няма спор, че са действали към датата на извършване на разглежданата проверка. В този смисъл е и Решение №38/15.05.2014 г. по т.д. №5 по описа на ВКС за 2013, І т.о. Поради изложеното заключава, че така предявеният иск е изцяло неоснователен, поради което следва да се отхвърли.  

На основание чл.78 ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени от ответника съразмерно с отхвърлената част от иска, включващи заплатени суми за възнаграждения на ВЛ и процесуално представителство.

По отношение направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобрази следното: Ответникът претендира възнаграждение за процесуално представителство в размер на 912.00 лева. Минималния размер на възнаграждението, определен по реда на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се равнява на сума от 380, 50 лева. Съдът след като съобрази изложеното и след като отчете действителната фактическа и правна сложност на делото, събраните по делото доказателства /по делото са събрани писмени, гласни доказателства, като е изслушана СТЕ/, както и извършените процесуални действия от ответната страна, счита, че възнаграждението за процесуално представителство на ответната страна следва да бъде редуцирано до сума от 650.00 лева. Ето защо заключава, че на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 940.00 лева.

Водим от горното, съдът  

                                                          Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис11, чрез адв. П.Н. от ВАК или адв. Й.Ц. от ВАК, срещу „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано заедно от всеки двама от : Г.К., П. С. С. и Я. М. Д., отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2 150, 06 лева /две хиляди сто и петдесет лева и шест стотинки/, по фактура № 0279751223/23.04.2019 г., съставена за обект, находящ се в гр. Шумен, ***, клиентски № 1300108888 и абонатен № 0105912054, която сума е начислена при извършена корекция за неправилно отчетена ел.енергия за периода oт 27.02.2017 г. до 26.02.2018 г., като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис11, чрез адв. П. Н. от ВАК или адв. Й. Ц. от ВАК, да заплати на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано заедно от всеки двама от : Г.К., П. С.С. и Я.М.Д., направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 940.00 лева /деветстотин и четиридесет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: