Р Е Ш Е Н И Е

569/7.6.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На четвърти юни две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1561 по описа на ШРС за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Г.В.М. с ЕГН ********** с адрес *** и М.Б.М. с ЕГН ********** с адрес ***. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като роденото им от брака дете – син Б.М. М. е навършил пълнолетие към момента. Поради фактическа раздяла продължила 6 години и изчерпването на брачната връзка желаят прекратяването на брака. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Двамата молители се явяват лично в съдебно заседание, като молят съда да утвърди споразумението и го поддържат изцяло, ведно с направената корекция в съдебно заседание по отношение ползването на семейното жилище, което да се предостави на мъжа.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 07.10.1995 г. в гр.Шумен, за което бил съставен Акт за граждански брак № 375 от същата дата. От брака си имат родено едно дете – син Б., роден на ***г. и към момента навършил пълнолетие. Излагат, че не притежават общо движими вещи или МПС. Семейното жилище, собственост на съпруга е напуснато от молителката и същата няма претенции за ползването му. В молбата се излага желание от молителката да запази брачното си фамилно име „М.“. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Г. и М. М., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че въпреки, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, то и двамата са в работоспособна възраст и намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че е заплатена изцяло при образуването на делото.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между М.Б.М. с ЕГН ********** и Г.В.М. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № ***, съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при Община - Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Семейното жилище, находящо се в гр.***, собственост на мъжа се предоставя за ползване на М.Б.М. с ЕГН **********, като съпругата го е напуснала и няма претенции за ползването му.

ІІ. Молителите декларират, че не притажават общи фирми и дялове в търговски дружества, както и нямат претенции към притежаваните от тях банкови сметки. Движимите вещи, придобити по време на брака са поделени извънсъдебно и страните нямат претенции от имуществен характер една спрямо друга.

ІІІ. Молителката запазва брачното си фамилно име - М..

ІV. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева), като констатира, че е заплатена изцяло по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съобщенията за изготвеното решение да се изпратят на посочения в молбата адрес за призоваване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: