Р Е Ш Е Н И Е
1101/15.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 17 (седемнадесети) октомври Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .
. .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер
1567 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 и чл. 113, ал. 5 от Закона за защита на
потребителите.
В исковата молба ищцата
Б.Г.Н. твърди, че на 09.04.2016 г. сключила с ответника „Теленор България“ ЕАД
гр. София, представлявано от М.С. и Д.К.К. договор за продажба на мобилен
телефон марка „Л“ модел ***. Сумата, която платила ищцата възлизала на 360,00
лв., а сделката била сключена в магазин, находящ се в гр. Шумен. Тъй като
устройството дефектирало няколкократно, Н. предявила общо пет рекламации пред
ответното дружество. След всяка от поправките телефонът ѝ бил връщан, но
през тяхното времетраене на купувачката не бил предоставян заместващ телефон.
При последната – пета рекламация на 23.11.2017 г., ищцата подала писмено
заявление за прекратяване на договора, но ѝ било отказано. Поради това,
същата депозирала жалба до КЗП и на „Теленор България“ ЕАД било наложено
административно наказание. Счита, че ответникът ѝ дължи възстановяване на
платената сума, както и обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Същите
се изразявали в обстоятелството, че през периодите без телефонен апарат, Н.
била лишена от бърза връзка с деца, роднини ,колеги и т.н., което довело до
затруднения в социалния живот и работата ѝ. Моли съда да постанови
решение, по силата на което сключения с ответника договор за продажба на
потребителска стока от 09.04.2016 г. да бъде развален и ответникът да бъде
осъден да ѝ заплати цитираната сума, представляваща платена от нея цена
по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане; ответникът да бъде
осъден да ѝ заплати сума в размер на 200,00 лв., представляваща част от
общата претендирана сума в размер на 10000,00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие на несъответствие на мобилен
телефон марка „***“ модел **** с договора за продажба от 09.04.2016 г., както и
направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва
сключването на договор за продажба между страните, като твърди, че бил сключен
договор за лизинг. Поради разликата в характеристиките на двете сделки, намира,
че в случая е неприложима защитата по ЗЗП. Моли, предявените искове да бъдат
отхвърлени. Изразява готовност за доброволно уреждане на спора.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
видно
от приложения договор за лизинг от 09.04.2016 г. е, че „Теленор България“ ЕАД
се задължило да предостави на Б.Г.Н. за временно и възмездно ползване следното
устройство: марка „Л“, модел „***“, а последната се задължила да заплати обща
лизингова цена в размер на 312,57 лева. Уговорено е, че лизингополучателят има
право да придобие собствеността върху описаното устройство като подпише договор
за купуването му най-малко 10 дни преди изтичане на срока на настоящия договор
и след като заплати допълнителна сума в размер на 13,59 лв. На Н. била
предоставена гаранционна карта, в който стоката е описана по следния начин: модел
„***“ с ИМЕЙ № 867345/02/024119/7. По делото са представени сервизни протоколи
от 29.06.2016 г., 21.02.2017 г., 15.06.2017 г., 06.10.2017 г. и 24.11.2017 г.,
от които се установява, че на посочените дати Б.Г. заявила различни дефекти на
процесното устройство, след което то било ремонтирано. На 23.11.2017 г. ищцата
депозирала заявление до ответника, с което заявила, че желае разваляне на
договора между страните или замяна на устройството с ново. Тъй като
дружеството, с писмо от 29.11.2017 г. ѝ отговорило, че мобилният телефон
ще бъде ремонтиран отново, Н. депозирала жалба до Комисията за защита на
потребителите. След развилото се административнонаказателно производство, вкл.
и по съдебен ред чрез образуваното АНД № 750/2017 г. по описа на ШРС, на
„Теленор България“ ЕАД било наложено административно наказание за нарушение на
чл. 114, ал. 3 от ЗЗП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По
отношение на иска с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП:
Съдът,
изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, намира, че в случая се
касае за сключена между ищцата и ответното дружество търговска сделка – договор
за лизинг, предвид качеството търговец на последния. Страните по същата се
явяват, съответно „потребител“ и „търговец“ по смисъла на §13, т. 1 и т. 2 от
ДР на ЗЗП. В тази насока, възражението на ответника, че ЗЗП не бил приложим по
отношение на сключваните договори за лизинг, се явява неоснователно. Безспорно,
Б.Н. е физическо лице, което придобива стока, а „Теленор България“ ЕАД е
юридическо лице, което сключва договор с потребител. Въз основа на договора, ответникът,
в качеството му на лизингодател бил длъжен да предостави на лизингополучателя устройство
– мобилен телефон марка „***“, модел „***“. Съдът приема за безспорно между
страните, че такова устройство било предоставено на ищцата, както и че
последната изпълнила основното си задължение по договора – да плати уговорената
цена.
Съгласно
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗЗП, продавачът е длъжен да
предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба, а
според нормата на чл. 108 от същия закон, всяко несъответствие на
потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след
доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен
ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или
на характера на несъответствието. Цитираните разпоредби са приложими и касателно договорите за
лизинг.
В
настоящия случай, ищцата претендира разваляне на сключения договор и
възстановяване на заплатената сума, по реда на чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП.
Съгласно цитирания законов текст, при несъответствие на потребителската стока с
договора Според предвидената от законодателя презумпция по чл. 108 от ЗЗП,
доказателствената тежест за съответствието на потребителската стока с договора
и причините за несъответствието, се носи от ответната страна, която обаче, не
ангажира доказателства в тази насока. Напротив, доказа се по делото, че е
налице несъответствие, наложило петкратно ремонтиране на устройството в рамките
на година и половина. Поради това, съдът намира за доказано по делото
несъответствието на процесния телефон със сключения между страните договор,
както и че то е било налице още при доставянето на стоката, тъй като се е
проявило в срок до 6 месеца от сключването на договора.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че в полза на Б.Н. е възникнала възможността по
чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, която ищцата е упражнила в настоящото производство
и искането ѝ за възстановяване на платената цена се явява основателно.
Същата претендира възстановяване на сума в размер на 360,00 лв. Установява се,
обаче, от сключения между страните договор, че общата цена, включително и
последната вноска, обосноваваща придобиването на вещта от ищцата, възлиза общо
на 326,16 лв.
Ето
защо, „Теленор България“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на Б.Н. сума в
размер на 326,16 лв., представляваща платена от нея цена по развален договор за
лизинг от 09.04.2016 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от депозиране на исковата молба – 30.05.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане. Претенцията, в останалата ѝ част до
пълния предявен размер – 360,00 лева следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Досежно иска с правно основание чл. 113,
ал. 5 от ЗЗП:
Съгласно тази разпоредба, при несъответствие на
стоката с предвиденото в договора, потребителят може да иска и обезщетение за претърпените
вследствие на несъответствието вреди. В случая се твърдят и се претендира
обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на
установеното несъответствие. В
настоящото производство доказателствената тежест е възложена върху ищцата,
която следва да докаже наличието на елементите, включени във фактическия състав
на непозволеното увреждане – установено несъответствие на стоката със сключения
договор, вреда, причинна връзка между несъответствието и вредата. В случая,
обаче, Н. не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията в исковата
молба за претърпени от нея неимуществени вреди от установеното несъответствие
на стоката с договора. Ето защо, този иск следва да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съобрази, че ищцата е представлявана от пълномощник безплатно, съдът приема, че
при направеното искане, следва да бъдат определени разноски – възнаграждение за
пълномощника на ищцата, в размер на 600,00 лв. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати това възнаграждение на пълномощника на ищеца – адв. З.П. от РАК.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от нея разноски по делото, съразмерно с увжанета част от исковете в
размер на 45,30 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. С. 1766,
обл. С., район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от М.С. и Д.К.К. да заплати на Б.Г.Н.
с ЕГН **********,***, със
съдебен адресат – адв. З.П. от РАК, гр. Русе, ул. „Ц.“ № 2, вх. Б, партер, по
банкова сметка ***.
114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП,
сума в размер на 326,16 лева (триста двадесет
и шест лева и шестнадесет стотинки), представляваща цена по развален договор за лизинг от 09.04.2016
г. сключен между страните с предмет – устройство марка „***“, модел „***“, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер – 360,00
лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Г.Н. с ЕГН ********** срещу „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София иск с правно основание чл. 113, ал. 5 от ЗЗП за сума в размер на 200,00 лв.
(двеста лева), представляваща част
от общата претендирана сума в размер на 10000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на несъответствие на
мобилен телефон марка „Леново“ модел А6010 с договора от 09.04.2016 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОПРЕДЕЛЯ разноски в настоящото
производство – възнаграждение за пълномощника на ищцата, в размер на 600,00 лв.
(шестстотин лева).
На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ОСЪЖДА
“Теленор България“ ЕАД да заплати на адв. З.Д.П. от РАК, по банкова сметка ***е за процесуално
представителство по гр.д. № 1567/2019 г. по описа на ШРС в размер на 600,00
(шестстотин) лева.
ОСЪЖДА „Теленор
България“ ЕАД гр. София да заплати на Б.Г.Н. направените деловодни разноски
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 45,30 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен съдия: