Р
Е Ш Е Н И Е
1063/7.11.2019г.
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№1687 по описа за 2019 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е положителен установителен
иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ.
В исковата си молба до съда ищецът Р.Д.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че на 23.11.2015
г. ответникът „Плантабул“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен. ***, представлявано от И.Д.И., като издател на запис на
заповед, се бил задължил безусловно да плати на ищеца сумата от 10 000.00
лева. Падежът на ценната книга на заповед е бил на 31.03.2016 г. Поради
неплащане на сумата, ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение, но
длъжникът, въпреки че е платил в срока за доброволно изпълнение, подал
възражение по реда на чл.414 от ГПК. В молбата се излагат и правни доводи за
дължимост на претендираното вземане. В съдебно заседание, по повод отговора на
ответника и при изясняване фактите по делото, ищецът пояснява, че процесната
ценна книга на заповед е издадена по повод дадено от ищеца съгласие да се
сключи прехвърлителна сделка- покупко- продажба на имот, собственост на
дружество, в което ищецът е съдружник и ответника, който по тази сделка е бил
купувач. Поради оспорването на заповедта за изпълнение, за ищеца се пораждал
правен интерес от установяване на вземането му по реда на нарочния исков
процес. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което
да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо
ответника, в размер на 10 000.00 лева, представляваща главница по запис на
заповед, издаден на 23.11.2015 г., с падеж 31.03.2016 г. Ищецът претендира и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК до
окончателното й изплащане, както и присъждане на извършените по делото
разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, представя писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на иска, като излага правни и фактически
доводи, и възражения. Сочи, че процесният запис на заповед служи за
обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, възникнало между ответника
и друго дружество- „Елпласт А. и сие“ ООД, в което дружество ищецът е
съдружник, а именно договор за покупко- продажба на недвижим имот, описан в
отговора. Твърди, че последното дружество е взело решение, част от продажната
цена да бъде усвоена от ищеца, за което са издадени и десет броя записи на
заповед, включително и процесния, всеки за сума от 10 000.00 лева.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: По ч.гр.д. №801/2019 г. по описа на
ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК са били издадени заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника, за
сумата от 10 000.00 лева, представляваща
задължение по запис на заповед, издаден на 23.11.2015 г., с падеж- 31.03.2016
г., като е присъдена законна лихва върху главницата, считано от 14.03.2019 г.
до изплащане на вземането и 780.00 лева- разноски. В законоустановения
двуседмичен срок, по реда на чл. 414 от ГПК, от длъжника е подадено възражение.
Видно от приложения по делото запис на заповед с дата на издаване 23.11.2015
г., се установи, че ответникът се е задължил безусловно и неотменимо да плати
на ищеца, в качеството му на поемател по ценната книга, сумата от 10 000.00
лева. В текста на документа е отразено, че длъжникът следва да плати
горепосочената сума на 31.03.2016 г. Ответникът не оспори подписа, положен от
името на издателя на записа на заповед. Поради изложеното заключава, че
процесната ценна книга на заповед е редовна от външна страна и отговаря на
законовите условия за валидност /чл.535 от ТЗ/.
В настоящата хипотеза, по повод
наведените от ответника възражения за наличието на каузално правоотношение, ищецът
пояснява, че процесният запис на заповед е издаден по повод дадено от ищеца
съгласие да се сключи прехвърлителна сделка- покупко- продажба на имот, между
дружество, в което ищецът е съдружник и ответника, който по тази сделка е бил
купувач на имота. Въвеждането на твърдения или възражения за наличие на каузално
правоотношение, послужило като причина за менителничното задължване, изисква от
съда да се произнесе относно съществувавенто на спорното вземане, след като
изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния ефект,
а и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение, и
евентуално погасяване на породените от нея задължения. Необходимостта от
изследване на каузалните правоотношения между издателя и приносителя на записа
на заповед произтича от обстоятелството, че когато ценната книга на заповед е
издадена с цел да обезпечи задължения на издателя по каузалното правоотношение,
недействителността на каузалната сделка препятства възникването не само на
пряко свързаните със съдържанието й права и задължения, но и на поетите със
записа на заповед менителнични права и задължения. Същевременно погасяването на
обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от
предвидените в закона правни способи /плащане, опрощаване, новиране, погасяване
по давност и т. н./ има за последица погасяване и на поетото с гаранционно-
обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа
на заповед. В посочения смисъл е константната съдебна практика, например:
Решение №105/13.07.2012 г. на ВКС по т.д. №564/2011 г. , ІІ т.о., Решение
№114/10.07.2014 г. нао ВКС по т.д. №1469/2013 г., І т.о., Тълкувателно решение
№4/2013 г. на ОСГТ на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. и др. В разглеждания казус, ответникът
навежда твърдения за връзка на процесния запис на заповед с конкретно каузално
правоотношение, породено от сключен между ответника и друго дружество-„Елпласт
А. и сие“ ООД, в което дружество ищецът е съдружник, договор за покупко- продажба
на недвижим имот. Ответникът сочи, че процесният запис на заповед, заедно с още
девет ценни книги на заповед, служат за обезпечаване задълженията на ответното
дружество по тази прехвърлителна сделка. Ищецът оспори тези твърдения и
по-конкретно оспори твърдението, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване задълженията на ответника по договора за продажба. Заяви, че
записът на заповед обезпечава друго, отделно вземане на ищеца към ответното
дружество, като неясно и уклончиво заяви, че това вземане на ищеца е за дадено
от негова страна, като съдружник в дружеството- продавач по сочената от
ответника сделка, съгласие тази сделка да бъде извършена на цена, четири пъти
под пазарната. Предвид спорните твърдения относно каузалното правоотношение и
връзката му с процесната ценна книга на заповед, съдът следва да изследва
въпроса относно вида и действителността на каузалното правоотношение, за чието
обезпечаване е издаден записа на заповед.
По делото не е спорно, а се установява и от събраните писмени
доказателства, че между ответното дружество, в качеството му на купувач и друго
дружество- „Елпласт А.и сие“ ООД, в качеството му на продавач, е сключен
договор за покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Шумен с
идентификатор №83510.670.86. Договорът е сключен на 23.11.2015 г. Продажната
цена на имота страните са уговорили на сума от 120 000.00 лева, която сума
продавачът следва да получи от купувача изцяло по банков път по следния начин:
20 000.00 лева, платени в деня на подписване на нотариалния акт,
обективиращ сделката, а остатъкът от 100 000.00 лева следва да бъде платен
на десет равни месечни вноски, с падеж 23 число на съответния месец, считано от
месец декември 2015 г. до месец септември 2016 г. По делото не е спорно, а се
установява и от събраните писмени доказателства, че на същата дата, на която е
сключен договорът, са съставени десет на брой записи на заповед. Видно от
представения от ответника официално заверен препис от протокол от общо събрание
на съдружниците в -„Елпласт А.и сие“ ООД, се установи, че на 16.11.2015 г.
соченото дружество е взело решение сумата от 55 000.00 лева от продажбата
на недвижимия имот, извършена на 23.11.2015 г. и посочена по- горе, да се усвои
от съдружника Р.Д.Й. за негови лични нужди. Съобразявайки тези писмени
доказателства, които са във взаимна връзка, съдът стига до извода, че процесният
запис на заповед е издаден за обезпечаване вземанията на „Елпласт А.и сие“ ООД
по сключения между ответното дружество и това дружество договор за покупко-
продажба на недвижим имот. Съдът приема за установена връзката на ценната книга
на заповед с тази каузална сделка, тъй като коментираните по- горе писмени
доказателства са непротиворечиви относно уговорките във връзка с продажбата
между двете дружества, както и относно взетото решение на дружеството- продавач
по сделката, част от сумата от продажбата на имота да се предостави на ищеца, в
качеството му на съдружник. По делото не се установиха действителните мотиви на
страните за вземане на тези решения, но в случая съдът счита, че не следва и да
ги изследва. В този смисъл, счита изложените от ищеца твърдения, за наличието
на друго каузално отношение между него и ответника, за което е издаден записът
на заповед, различно от продажбата на имота, за недоказани. Не се установи по
безспорен и категоричен начин какво точно е това друго каузално правоотношение,
предвид неясните твърдения на ищеца, че вземането на ищеца е за дадено от
негова страна, като съдружник в дружеството- продавач по сочената от ответника
сделка, съгласие тази сделка да бъде извършена на цена, четири пъти под
пазарната. На следващо място, не се установи основанието на тази, сочена от
ищеца сделка, като само поради тази причина би могло да се направи извод за
недействителност на твърдяното от ищеца правоотношение /арг. от разпоредбата на
чл.26, ал.2, предл. четвърто от ЗЗД/. Доколкото съдът стигна до извода, че
разглежданият запис на заповед е издаден за обезпечаване вземания по твърдяната
от ответника сделка, съдът следва да обсъди и обстоятелствата във връзка с
изпълнените задълженията на ответника по същата сделка. Не е спорно, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че страните по
договора за продажба са уговорили разсрочено плащане цената на имота, като са
предвидили и конкретен падеж на всяка една вноска, всяка в размер на
10 000.00 лева. От заключението по извършената ССЕ, по отношение на което
съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, става ясно,
че общо по продажбата на имота са платени от ответника 72 550.00 лева,
като последното плащане е извършено на 11.04.2018 г. Ето защо и предвид
изричните уговорки за падеж на всяка вноска, съпоставено с падежа на
разглеждания запис на заповед /31.03.2016г./, съдът стига до извода, че
вземането за конкретната вноска в размер на 10 000.00 лева, което съдът
приема, че е обезпечено с процесната ценна книга на заповед, е погасено чрез
плащане. Ето защо заключава, че вземането, претендирано от ищеца в настоящото
производство е погасено, поради което е и недължимо. Поради изложеното счита,
че така предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 930.00
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Р.Д.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Плантабул“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Д.И., иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ, за
признаване за установено, съществуването на вземането на ищеца спрямо
ответника, в размер на 10 000.00 лева /десет хиляди лева/, представляваща
главница по запис на заповед, издаден на 23.11.2015 г., с падеж 31.03.2016 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.Д.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, Да
заплати на „Плантабул“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен. ***, сумата от 930.00
лева /деветстотин и тридесет лева/, представляваща направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: