Р Е Ш Е Н И Е

621/24.6.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 20 (двадесети) юни Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1694 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите Д.Б.П. и Р.И.Р. излагат, че са съпрузи от 12.09.2018 г. От брака си нямали родени деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за граждански брак от 12.09.2018 г. е, че молителите са съпрузи от 12.09.2018 г., когато с акт №***/12.09.2018 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца, установимо от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите. Молителката П. следва да заплати и държавна такса върху дела си, включващ получаваната от нея сума – в размер на 480,00 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 12.09.2018 г. с акт №***/12.09.2018 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между Р.И.Р. с ЕГН **********,*** и Д.Б.П. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. Д.Б. ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.И.Р. и Д.Б.П. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

2. Р.И.Р. с ЕГН ********** се задължава да изплати на Д.Б.П. с ЕГН ********** сума в размер на 24000,00 (двадесет и четири хиляди) лева, представляваща общия размер на вложени от нея парични средства – лично имущество по смисъла на чл. 22, ал. 1 от СК в основни ремонти, подобрения и дадени парични суми, вложени в недвижимия имот – семейно жилище, собственост на родителите на Р.Р. ***. Р.Р. ще изплаща така поетото задължение на части, ежемесечно на вноски от по най-малко 400,00 лв. до окончателното изплащане на сумата. Всяка месечна вноска се дължи най-късно до последния календарен ден на текущия месец, след което се дължи законната лихва за забава за всяка просрочена вноска. Р.Р. започва изплащането на това задължение от м. март 2019 година.

3. Ползването на семейното жилище, собственост на родителите на Р.И.Р.,***, ще се осъществява общо/съвместно от молителите, като си гарантират взаимно личното ползване на по една стая за всеки, а ползването на коридорите, баня, тоалетна и кухня – общо за двамата. Дворното място, избите и таванското помещение ще се ползват поравно от двамата молители , като същите реално са си разпределили ползването.

4. Отношенията, свързани с останалите движими вещи, придобити по време на брака от молителите, са изцяло уредени от тях преди сключване на споразумението им.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА Р.И.Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и Д.Б.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

ОСЪЖДА Д.Б.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) върху стойността на дела си.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: