Р Е Ш Е Н И Е

913/10.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: М.М.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1700 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Р.Д.Р., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.Й. А.от ШАК срещу “***” АД, гр.Варна, с ЕИК***, представлявано от Б. Г. М.и П. С. С.. Ищецът Р.Д.Р. твърди, че е потребител на ел.енергия и е в договорни отношения с ответното дружество за обект на адрес: гр.Шумен ул.”***” №39, клиентски номер 1300037141, абонатен номер 0107201034. На 14.05.2019 год. получил Уведомително писмо с изх.№52591_КП1301336_1/10.05.2019 год., с което го уведомили, че на 18.04.2018 год. е била извършена проверка на точността на обслужващите измервателни системи и свързващите ги електрически инсталации и е бил съставен констативен протокол №1301336. В резултат на констатирано неточно измерване/неизмерване е било извършено преизчисляване на фактурираните количества ел.енергия в обект с клиентски номер 1300037141 и абонатен номер 0107201034 за адрес: гр.Шумен ул.”***” №39. В исковата молба излага, че при проверка на дължимата месечна сума установил, че му е начислена сума в размер на 6327.70 лева с краен срок за плащане до 20.05.2019 год. по издадена фактура №0279762477/10.05.2019 год. Ищецът оспорва изцяло констатациите, съдържащи се в констативния протокол, като твърди, че същия е частен свидетелстващ документ и удостоверява единствено изгодни за издателя факти. Твърди, че задължението за поддържане на изправност на средството за измерване принадлежи на ответното дружество и той не следва да носи отговорност за констатираното неправомерно отчитане на изразходваната електроенергия. Счита, че методиката, по която е извършено преизчисляването на дължимите от негова страна суми е неясна и разпределителното дружество не следва да претендира заплащане на недоставена ел.енергия.

С настоящата искова молба предявява отрицателен установителен иск, като моли съда да признае за установено, че не дължи на “***” АД, гр.Варна сумата от 6327.70 лева, представляваща главница за служебно начислена електроенергия при извършена корекция на сметки за периода от 19.04.2017 год. до 18.04.2018 год., начислена по фактура №0279762477 от 10.05.2019 год., за обект с клиентски номер 1300037141 и абонатен номер 0107201034 за обект, находящ се на адрес: гр.Шумен ул.”***” №39, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – мл.адв.С. А.от ВАК, като поддържа исковата молба изцяло. В съдебно заседание излага подробни съображения.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са приложени писмени доказателства. В отговора ответното дружество излага, че с ищеца имат сключен договор за продажба и съответно за доставка на електрическа енергия. По този повод на 18.04.2018 год. била извършена проверка на СТИ /средство за търговско измерване/, поставено на имота на ищеца, при което било констатирано, че на дисплея на електромера не се визуализира наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. Електромерът е бил подменен, като снетия е бил изпратен за изследване. Изготвената в този смисъл метрологична експертиза, отразена в констативен протокол №698/22.04.2019 год. е установила външна намеса в тарифната схема на електромера чрез неправомерно софтуерно препрограмиране, в резултата на което е преминала енергия по тарифа 1.8.3, която не е била визуализирана на дисплея и не е била отчетена. Твърдят, че въпреки, че тази енергия не е била отчетена, информацията се съхранява в регистри, които могат да бъдат разчетени с подходящ софтуер, при което е възможно точно да се определи какво количество електрическа енергия е преминала през СТИ и съответно – какво е задължението на потребителя. Молят съда да постанови решение, по силата на което да отхвърли предявения от ищеца иск и да им присъди направените деловодни разноски.

В съдебно заседание се явява упълномощен представител – адв.Б.Г.от ШАК, който поддържа отговора на исковата молба. В представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Р.Д.Р. се явява потребител на ел.енергия за битови нужди по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката за обект с адрес:гр.Шумен ул.”***” №39, клиентски номер 1300037141, абонатен номер 0107201034.

На 18.04.2018 год. от страна на служители на „***“ АД /с предишно наименование „***” АД/ била извършена техническа проверка на отчитаната електроенергия от средството за търговско измерване – електромер с фабричен №11174021564363898 на жилището на ищеца, намиращо се на посочения адрес. Било установено неточно отчитане на потребената от абоната електроенергия, като резултатите от извършената проверка били отразени в Констативен протокол №1301336 от 18.04.2018 год. В същия било отразено, че при проверката на СТИ било констатирано, че електромерът има показания на дисплея на две тарифи /регистри/, а именно: дневна и нощна, като в протокола са отразени показанията по тези тарифи. Същевременно било установено, че е налице външна намеса върху софтуера на електромера, поради което същият е бил подменен с нов, а демонтираното СТИ било изпратено за изследване и проверка в БИМ. Демонтираният електромер е бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №285418. Проверката и съставянето на протокола били извършени в отсъствие на ищеца или упълномощен от него представител, но в присъствие на двама свидетели, които живеят на съседни адреси.

Изготвената метрологична експертиза, обективирана в констативен протокол №698/22.04.2019 год. е установила външна намеса в тарифната схема на електромера чрез неправомерно софтуерно препрограмиране, в резултат на което е преминала енергия по тарифа 1.8.3, която не е била визуализирана на дисплея и не е била отчетена.

На 14.05.2019 год. ищецът получил Уведомително писмо с изх.№52591_КП1301336_1/10.05.2019 год., с което го уведомили, че на 18.04.2018 год. е била извършена проверка на точността на обслужващите измервателни системи и свързващите ги електрически инсталации и е бил съставен констативен протокол №1301336. В резултат на констатирано неточно измерване/неизмерване е било извършено преизчисляване на фактурираните количества ел.енергия в обект с клиентски номер 1300037141 и абонатен номер 0107201034 за адрес: гр.Шумен ул.”***” №39. С Уведомително писмо с изх.№52591_КП1301336_2/10.05.2019 год. бил уведомен, че е била коригирана и преизчислена сметката му за електроенергия и че съгласно издадената му фактура №0279762477/10.05.2019 год. дължи сумата от 6327.70 лева с краен срок за плащане до 20.05.2019 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите П.З.Д. и С.Г.Д., от приетите като писмени доказателства по делото Писмо изх.№52591_КП1301336_2/10.05.2019 год., Констативен протокол №1301336/18.04.2018 год., Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №698/22.04.2019 год., Становище за начисление на електрическа енергия от 09.05.2019 год., Фактура №0279762477/10.05.2019 год., Пълномощно, Документ за заплатена държавна такса, Пълномощни, Фактура №0279762477/10.05.2019 год., Извлечение от сметка, Извлечение за фактури и плащания, Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, Решение №ОУ-061/07.11.2007 год., ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕОН България Продажби“ АД, Решение №ОУ-060/07.11.2007 год., Решение №ОУ-004/06.04.2009 год., ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия на ЕОН България Мрежи“ АД, молба до трето неучастващо в делото лице по чл.192 от ГПК, протокол №М 3010600 за монтаж/демонтаж на електромер от 19.08.2015 г.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвените в хода на съдебното производство съдебно-електротехническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че процесното СТИ е преминало първоначална метрологична проверка и че срока на метрологичната му годност е до края на 2021 год., че е възможно, чрез отчитане записите в неговите регистри да бъде измерена цялата потребена от ищеца – абонат електрическа енергия за периода, посочен в корекционната сметка, че съществуват данни за неправомерно вмешателство върху процесното средство за измерване, като последното е препрограмирано и част от преминалата през него електрическа енергия се натрупва /отчита/ в невидимия на дисплея регистър 1.8.3, че количеството енергия, отразено в справката за корекция може да бъде доставено до обекта на абоната, като се съобразят пропускателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения и на СТИ и че аритметично точно са извършени математическите изчисления по извършената корекционна процедура и количествата електроенергия, преминала през СТИ по регистър 1.8.3 са остойностени по действащите за процесния период цени на електроенергията, одобрени от КЕВР. Вещото лице дава и заключение, че причината, за да не се визуализира на дисплея регистър 1.8.3 е софтуерно препараметризиране на СТИ, както и че въпросния електромер е бил монтиран на адрес на ищеца с нулеви показания по отделните тарифи, така както е пристигнал от завода производител.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, по силата на които ответното дружество е доставяло и продавало на ищеца електрическа енергия. Въпреки, че по делото не е представен Договор за продажба и съответно за доставка на електрическа енергия, то този факт не е спорен между страните, поради което следва да се приеме, че доставката и продажбата са се извършвали при Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “***” АД /сега „***“ АД/. По делото не се спори, че ищецът се явява „потребител на енергия” по смисъла на §1, т.41б от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Именно от това негово качество и от обвързаността му с Общите условия на ответното дружество, произлиза правния му интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск. Спрямо ищеца общите условия са произвели обвързващо действие, съгласно разпоредбата на чл.98а, ал.4 от Закона за енергетиката, без да е необходимо изрично писмено приемане от негова страна. В ОУ за пренос на електрическа енергия, действащи в отношенията между страните, е регламентирано правото на „***” АД /с предишно наименование “***” АД/ да извършва периодични и извънредни технически проверки на СТИ, на целостта и функционалността им и на свързващите ги електрически инсталации, както и задължението на ползвателите да не променят схемата на свързване на съоръженията, да не преустройват, ремонтират или заменят елементите на СТИ, да не снемат самоволно или повреждат СТИ, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставени от лица, на които „***” АД е възложило дадената дейност или овластен държавен орган, както и да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани, съгласно предвидените изискванията. В чл.34, ал.6 от посочените ОУ е уредена хипотезата на констатиране на несъответствия при проверката на СТИ, а в чл. 37 – хипотезите, при които се коригират справките и количеството на пренесена електрическа енергия.

Действително при извършената на 18.04.2018 год. проверка е било констатирано външно вмешателство в СТИ, водещо до неточно отчитане на електрическата енергия, преминаваща през СТИ, което е било отразено в Констативен протокол №1301336 от 18.04.2018 год.. Въпреки, че съставяният констативния протокол е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, констатациите в него се потвърждават от останалите, събрани по делото доказателства, събрани при условията на пълно и главно доказване в процеса и дават основание за коригиране и начисляване на посочената ел. енергия.

От материалите по делото и по-конкретно от Констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ №698/22.04.2019 год. на БИМ и заключението на приетатата по делото и неоспорена от страните съдебно-електротехническа експертиза се установява по безспорен начин, че процесният електромер е технически изправен, няма промяна в схемата му на свързване, нито са нарушени пломбите, но са налице данни за неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ, вследствие на което част от действително потребената енергия в размер на 35369.500 кв.ч., не е отчетена в регистрите за дневно и нощно потребление (1.8.1 и 1.8.2), а в скрит регистър 1.8.3. Процесното СТИ, което не е „смарт“ устройство, е произведено през 2015 год., минало е задължителната проверка за годност в БИМ и е било монтирано в процесния обект на потребление на 19.08. 2015 год.. Според горепосоченото заключение на съдебно – електротехническата експертиза извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистри /1.8.1-нощна енергия и 1.8.2-дневна енергия/ и пренасочване показания вследствие на реално консумирана електрическа енергия от видимите на дисплея на електромера тарифни зони към невидимия на дисплея срит регистър 1.8.3, който не се визуализира и поради това не може да бъде отчетен от инкасаторите и реално не се заплаща. При това положение, отразеното в скрития регистър 1.8.3 количество енергия е отчетено от процесното СТИ и е реално доставено и потребено от битовия потребител – ищеца. Горепосоченото софтуерно вмешателство е извършено през инфрачервения порт на електромера и е в резултат на човешка намеса. То е възможно да бъде извършено само от притежател на пълната версия на софтуера, позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на електромера, с каквато пълна версия БИМ и ответното дружество не разполагат. Последното притежава софтуер, който може само да чете данните от паметта на СТИ.

Като съобрази действащата към процесния период /19.04.2017 год. – 18.04.2018 год./ нормативна уредба и съобразяване на настъпилите промени в ПИКЕЕ от 2013 год., вследствие на отменителните решения на ВАС, постановени по адм.дела с №2385/2016 год., в сила от 14.02.1017 год. и №3879/2017 год., в сила от 23.11.2018 год., настоящият състав намира, че ответното дружество правомерно е коригирало и изчислило установеното количество неизмерена електрическа енергия. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че в настоящия случай следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕ, които са действали през исковия период и са били отменени с посоченото по-горе Решение на ВАС по адм. дело №3879/2017 год., обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 год., в сила от 23.11.2018 год. Дори да приемем твърдението на ищеца за отсъствие на специална нормативна уредба или че е налице непълнота в тези разпоредби, то в конкретния случай приложение следва да намерят общите правила на чл.183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност, за да не се допусне неоснователно обогатяване на една от страните за сметка на другата.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че при монтиране на СТИ на адреса на ищеца, последното е било с нулеви показания по всички регистри. Следователно натрупаното в регистър 1.8.3 количеството електроенергия /35369.500 кв.ч./ е реално потребена, но е останала незаплатена, поради неправомерното софтуерно въздействие върху СТИ. А с оглед на изложеното се налага извода, че безспорно доказано е както количеството на потребената и доставена от ответното дружество до адреса на ищеца електрическа енергия по процесния договор за продажба, така също и противоправното поведение на купувача /ищцата/, изразяващо се в неправомерна софтуерна намеса в паметта на електромера. Поведението на купувача е единствено възможната причина за установеното софтуерно въздействие върху процесното СТИ, доколкото то може да е само човешко дело, изключено е ответникът да го е извършил, поради това, че не разполага с такава софтуерна програма /притежава непълна версия само за четене на данни от паметта на СТИ/, и доколкото реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия на обекта/ ползва единствено купувача /ищеца/.

В този смисъл е и най-новата практиката на ВКС, постановена по идентични казуси и по-конкретно Решение №150 от 26.06.2019 год. по гр.д. №4160/2018 год. на ВКС, ГК, III г.о., Решение №124 от 13.06.2019 год. по гр.д. №2991/2018 год. на ВКС, ГК, III г.о. и др., които са постановени по реда на чл.290 от ГПК.

Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър 1.8.3 на процесното СТИ е правилно извършено според вещото лице по приетата съдебно-електротехническа експертиза, макар то да е по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа поотделно. По отношение на продължителността на софтуерното въздействие, поради невъзможността да се установи началния му момент /СТИ не е „смарт“ и поради това не е включено в системата за дистанционен отчет/, релевантен пределен начален момент би бил датата на монтиране на СТИ в съответния обект, доколкото при монтирането си електромерът е бил с нулеви показания по всички регистри. Аргумент в подкрепа на този извод са общите разпоредби на ЗЗД. В същата насока е и разпоредбата на чл.55, ал.1 от сега действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ. бр.35 от 30.04.2019 год., съгласно която „В случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри“.

Въпреки изложеното обаче, доколкото, както бе посочено и по-горе, в исковия период /19.04.2017 год. – 18.04.2018 год./ е действала нормата на чл.50 от ПИКЕ, обн. с ДВ бр.98 от 2013 год., електроразпределителното дружество се е съобразило с посочения в тази разпоредба едногодишен максимален период назад във времето от датата на несъответствието, в рамките на който може да бъде начислена корекцията.

А с оглед на изложеното настоящият състав намира, че процесното количество електрическа енергия /35369.500 кв.ч./, начислено от ответника за процесния период /19.04.2017 год. – 18.04.2018 год./, на стойност от 6327.70 лева, е дължимо от ищеца по сключения между страните договор за продажба на електрическа енергия, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответното дружество и направените от тяхна страна разноски, включващи адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за призоваване на свидетели. В тази връзка при преценка на направеното от страна на процесуалният представител на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение съдът намира същото за основателно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ответната страна писмени доказателства във връзка с предявения отрицателен установителен иск е било заплатено възнаграждение в общ размер на 1548 лева с включен ДДС /или 1290 лева без включен ДДС/. Имайки предвид естеството на иска и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по него, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер значително над минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от същата наредба. С оглед на изложеното и обстоятелството, че от материалите по делото не се установява същото да е с фактическа или правна сложност, настоящият състав намира, че са налице условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на страната. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че размерът на дължимото възнаграждение за предявения отрицателен установителен иск, изчислен по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год. следва да бъде в размер на 646.39 лева. Доколкото заплатеното и претендирано от страната възнаграждение е в размер на 1290 лева /без включен ДДС/ се налага извода, че същото е прекомерно, поради което и възражението за неговото намаляване на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде уважено. В същото време върху така определеното възнаграждение следва да бъде начислен и ДДС. С оглед на изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 775.67 лева /с включен ДДС/ или общо разноски в размер на 1015.67 лева, включващи адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за призоваване на свидетели, съгласно представен списък и съобразно уваженото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски остават за негова сметка така, както са направени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.Р., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.Й. А.от ВАК отрицателен установителен иск с правно основание чл.24 от ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “***” АД, гр.Варна, с ЕИК***, представлявано от Б. Г. М.и П. С. С., ЧЕ Р.Д.Р., с ЕГН********** НЕ ДЪЛЖИ “***” АД, гр.Варна, с ЕИК*** сумата от 6327.70 лева /шест хиляди триста двадесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща главница за служебно начислена електроенергия за периода от 19.04.2017 год. до 18.04.2018 год., във връзка с извършена корекция на сметка, начислена по фактура №0279762477 от 10.05.2019 год. за обект с адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №39, клиентски №1300037174 и абонатен №0107201034.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.Д.Р., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.Й. А.от ВАК да заплати на “***” АД, гр.Варна, с ЕИК***, представлявано от Б. Г. М.и П. С. С. сумата от 1015.67 лева /хиляда и петнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направените от тяхна страна разноски, включващи адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за призоваване на свидетели, съгласно представен списък и съобразно уваженото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: