Р Е Ш Е Н И Е

1150/28.11.2019г. , гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: М. Марков

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №1714 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с посочено правно основание чл.439 от ГПК, предявен от И.Ц.И., ЕГН **********,*** срещу „Топлофикация - Шумен'’ ЕАД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ***, *** представлявано от Д.С.Д. - с прекратени правомощия.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 08.01.2002г. ответното дружество „Топлофикация Шумен” ЕАД - в несъстоятелност, гр.Шумен, се снабдило с изпълнителен лист срещу длъжника И.И.Ц.. И.Ц. била осъдена да заплати на „Топлофикация Шумен“ сумата от 978,84 лв. за консумирана топлинна енергия за периода 03.1996г. - 10.2001г. разпределена както следва: 636,10 лв. - главница, 324,74 лв. - лихва за забава и 21,58 лв. деловодни разноски.

На 21.10.2008г. ДСИ изпратил съобщение за издаване на удостоверение за размера на публичните задължения на И.И.Ц. и до РУСО относно удостоверяване на размера на пенсията на лицето. ДСИ с писмо от 27.10.2008г. е уведомил ответника „Топлофикация Шумен”, че И.И.Ц. с починала. На 07.11.2008r. c писмо до Община Шумен от ДСИ е изискана справка за наследниците на И.И.Ц.. На 19.11.2008г. ДСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до тримата наследници, един от които е ищеца. Наследниците възразили, че задължението е погасено по давност. Тримата наследници подали искане до ДСИ за прекратяване на ИД № 2008360402081, но ДСИ постановил отказ, който бил потвърден от ОСШ.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ ШУМЕН" ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул. ***, чрез инж. Д.С.Д. е подал отговор на исковата молба, като изразява становище, че предявеният иск по същество е допустим и изцяло основателен. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

В рамките на срока по чл. 131 от ГПК, е подаден втори отговор на исковата молба, в който „ТОПЛОФИКАЦИЯ ШУМЕН" ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул. ***, чрез синдика Е.Т. е подал отговор на исковата молба, като изразява становище, че предявеният иск по същество е недопустим поради липса на правен интерес. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ищецът, чрез процесуален представител в съдебно заседание сочи, че от събраните по делото писмени доказателства, категорично се доказва, че е установено, че не дължи сумите по изпълнителното дело, тъй като още преди образуване на производството през 2008 г. правото на взискателя е погасено по давност и същият е загубил процесуалната възможност да събере вземането си по принудителен ред.

При преценката на доказателствата, съдът взе предвид представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от страните, както следва: ксерокопия на: удостоверение за наследници на И.Ц., 2 бр. справки от търговския регистър; представените с отговора писмени доказателства – ксерокопия на: изпълнителен лист от 08.01.2002 г. по гр.д. №2282/2001 г. на ШРС, определение от 12.02.2009 г. по гр.д. №2990/2008 г. на ШРС, както и копие на ИД №2081/2008 г.

Фактически констатации:

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20083630402081 по описа на ДСИ при Районен съд Шумен, рег. № 1636, е образувано на 16.10.2008 г. по молба на „Топлофикация- Шумен“ ЕАД срещу И.И.Ц. с ЕГН ********** ***, въз основа на представен от взискателя изпълнителен лист, издаден от ШРС на 08.01.2002 г. по гр.д. № 2282/2001 г., с който длъжникът е осъден да му заплати сумата от 978, 84 лв., от която 636,10 лв. главница и 342,74 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2001г. до окончателното й изплащане, по справка от 14.12.2001 г. за извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия за периода от месец януари 1996 г. до месец март 2000 г., както и сумата от 21,58 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса.

След извършени справки е установено, че длъжникът е починал на 25.02.2003 г., а нейните наследници са К.Ц.И., И.Ц.И. и И. Ц.И.. В качеството им на наследници на длъжника, на жалбоподателите са връчени покани за доброволно изпълнение и са изискани справки от ТД на НАП, гр. Шумен относно притежаваното от тях движимо и недвижимо имущество, декларирани доходи, банкови сметки и регистрирани трудови договори. По молба на взискателя от 03.02.2009 г. изпълнението е насочено към жалбоподателя К.Ц.И. чрез наложен на 05.02.2009 г. запор върху два броя МПС - лек автомобил „Опел Вектра“ с регистрационен номер *** и лек автомобил „Форд Мондео“ с регистрационен номер ***.

Междувременно по реда на чл. 250, ал.1 от ГПК /отм./ жалбоподателите са възразили относно дължимостта на вземането, което считат за погасено по давност. С Определение от 12.02.2009 г. по гр. д. №2990 по описа за 2008 г. на ШРС, влязло в сила на 01.04.2009 г. изпълнението по изпълнителното дело е спряно. На 18.06.2018 г. жалбоподателите са депозирали молба с вх. №2052 при ДСИ при Районен съд Шумен с искане за прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на вземането им по давност като ДСИ е отказал прекратяването. ОСШ приел, че отказът на ДСИ Т.К. да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20083630402081 по молба на длъжниците поради изтекла погасителна давност за събиране на вземането по изпълнителен лист, издаден от ШРС на 08.01.2002 г. по гр.д. №2282/2001г. на основание чл.237 от ГПК /отм./, се явява законосъобразен.

Окръжният съд, с влязло в сила Решение №174 от 13.09.2018г. е приел, че по отношение на спряното с Определение от 12.02.2009 г. по гр. д. №2990 по описа за 2008 г. на ШРС, влязло в сила на 01.04.2009 г. изпълнение по изпълнителното дело, съгласно § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008 г., е следвало да намерят приложение разпоредбите на чл.250 и сл. ГПК /отм./, а именно чл. 252 ГПК /отм./- когато съдът спре изпълнението, кредиторът трябва да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от деня, в който определението за спиране на изпълнението е влязло в сила. В противен случай издаденият изпълнителен лист се обезсилва. От материалите по изпълнителното дело не се установява такива действия да са предприети, респ. в случай, че не е предявен иск за установяване на вземането в едномесечния срок по чл. 252 от ГПК /отм./, компетентният съд да е сезиран с молба с искане за обезсилване на изпълнителния лист, за да може да се приложи разпоредбата на чл. 330, ал. 1, б. "в" от ГПК /отм./ и изпълнителното дело да се прекрати с последиците по чл. 330, ал. 2 от ГПК /отм./. Преценено е, че по отношение на жалбата срещу действието на ДСИ при Районен съд Шумен, приложение следва да намерят разпоредбите на сега действащия ГПК.

Правни изводи:

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца са предявен отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да реализира защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по изпълнителното дело парична сума в общ размер на 978,84 лв.

Предявеният отрицателен установителен иск, съдът е приел за допустим. Ищецът следва да установи и да докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата молба основание за оспорване на вземането са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност.

По съществото на спора, съдът формира следното мнение:

Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последният случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, т.е. след 08.01.2002г.

По делото е приложен влязъл в сила съдебен акт, а именно Определение от 12.02.2009 г. по гр. д. № 2990 по описа за 2008 г. на ШРС, влязло в сила на 01.04.2009 г. за спиране изпълнението по изпълнителното дело, съгласно § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008 г. Основанието за спиране на изпълнението е отразено в обстоятелствената част на определението. Без да се преповтаря, от материалите по делото е видно, че процесният изпълнителен лист е издаден на 08.01.2002г. На 15.10.2008г. е образувано изпълнително дело № 20083630402081 по описа на ДСИ, РС-Шумен. Съдебният състав е констатирал, че към датата на образуване на делото е изтекла както петгодишната погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, така и тригодишната за лихвите.

Предвид гореизложеното съдът приема, че по отношение на вземането, възлизащо на 978, 84 лв., от която 636,10 лв. главница и 342,74 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2001г. до окончателното й изплащане, по справка от 14.12.2001 г. за извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия за периода от месец януари 1996 г. до месец март 2000 г., се е осъществил фактическия състав на погасителната давност през периода от 08.01.2002г. до 08.01.2007г. Изпълнителният лист е издаден на 08.01.2002г., а изпълнителното дело е образувано на 15.10.2008г.

Независимо от горното, настоящият съдебен състав, с оглед процесуална икономия намира за основателно да отбележи следното:

Окръжният съд е констатирал, че по отношение на спряното с Определение от 12.02.2009 г. по гр. д. №2990 по описа за 2008 г. на ШРС, влязло в сила на 01.04.2009 г. изпълнение по изпълнителното дело, съгласно § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008 г., е следвало да намерят приложение разпоредбите на чл.250 и сл. ГПК /отм./, а именно чл. 252 ГПК /отм./- когато съдът спре изпълнението, кредиторът трябва да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от деня, в който определението за спиране на изпълнението е влязло в сила. В противен случай издаденият изпълнителен лист се обезсилва. От материалите по изпълнителното дело не се установява такива действия да са предприети.

Настоящият съдебен състав констатира служебно, след проверка в деловодната програма на съда, че не е предявен иск за установяване на вземането в посочения едномесечен срок. Това обстоятелство се признава и от страните. Съдът намира, по аналогия с чл.415, ал.5 от сега действащия ГПК, че може да се произнесе служебно за обезсилване на издадения изпълнителен лист, предвид липсата на необходимост от самостоятелно произнасяне.

Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, като констатира, че в хода производството не са направени искания за деловодни разноски за настоящото производство.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че И.Ц.И., с ЕГН ********** с пост. адрес: ***, не дължи поради погасено по давност право на принудително изпълнение на „Топлофикация - Шумен'’ ЕАД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ***, с *** сумата от 978,84 лв., от които 636,10 лв. - главница, 324,74 лв. - лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2001г. и 21,58 лв. разноски за държавна такса, за което има издаден изпълнителен лист от 08.01.2002г., издаден на основание Определение от 21.12.2001г. на РС-Шумен по гр.дело №2282/2001 г. по описа на РС-Шумен, като се е осъществил фактическия състав на погасителната давност през периода от 08.01.2002г. до 08.01.2007г., на основание чл. 439, във вр. с вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА Изпълнителен лист от 08.01.2002г., за сумата от 978,84 лв., от които 636,10 лв. - главница, 324,74 лв. - лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2001г. и 21,58 лв. разноски за държавна такса, за което има издаден изпълнителен лист от 08.01.2002г., издаден на основание Определение от 21.12.2001г. на РС-Шумен по гр.дело №2282/2001 г. по описа на РС-Шумен.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: