Р Е Ш Е Н И Е

 

626/25.6.2019г. ,           Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Районен съд – Шумен                                                                седми състав

На 21 (двадесет и първи) юни                                                 Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                   Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1726 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В молбата си до съда молителите Б.П.Н. и Н.Б.Н. излагат, че са съпрузи от 11.10.2008 г. От брака си нямали родени деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

            В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за граждански брак от 10.10.2010 г. е, че молителите са съпрузи от 10.10.2010 г., когато с акт №***/10.10.2010 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца, установимо от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“.

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

            На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 10.10.2010 г. с акт №***/10.10.2010 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между Н.Б.Н. с ЕГН **********,*** и Б.П.Н. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. С.П. ***, ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между Н.Б.Н. и Б.П.Н. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяването на брака Б.П.Н. ЗАПАЗВА фамилното име – Н..

            2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

            3. Молителите не са придобивали недвижими имоти.

            4. Придобитите по време на брака движими вещи са поделени доброволно между молителите и същите нямат взаимни претенции.

            5. Молителите нямат регистрирани търговски дружества, както и претенции към притежавани акции и дялове в такива.

            6. Молителите приемат в отношенията помежду си, че нямат взаимни претенции към притежаваните от тях банкови сметки, а всеки от тях се задължава лично да обслужва и погасява собствените си кредити и задължения.

            7. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „Е“ № 9, се предоставя на Б.П.Н., като се констатира, че Н.Б.Н. го е напуснал.

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА Н.Б.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и Б.П.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.  

 

                                                                                          Районен съдия: