Р Е Ш Е Н И Е
1115/19.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на четвърти
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1727/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба от М.Ф.А., чрез пълномощник адв. Т. от АК Шумен,
против Х.А.А., с която са предявени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване конститутивен иск за прекратяване на гражданския брак
между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след
сключването му на основание чл. 49, ал. 1 СК; обявяване, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има ответника, на основание чл. 49, ал. 3 СК;
както и небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК,
съдът дължи задължително произнасяне: с правно основание чл. 56, ал. 1 СК за
предоставяне ползването на семейното жилище в гр. Шумен, ул. ***на ищцата; с
правно основание чл. 53 СК за възстановяна на предбрачното фамилно име „Хасан“.
Ищцата обосновава
исковата си претенция твърдейки, че на 23.07.1986 г. сключили с ответника граждански
брак, който бил първи и за двамата. От брака имали две деца А. Х.А. и Ф. Х.А.,
които понастоящем били пълнолетни. Отначало брака им бил добре, имало уважение
и разбиране, но постепенно настъпили отчуждение и от десет години не били
заедно. През 2011 г. заминала на работа в Италия, за да плаща кредити. Подпомагала
ответника финансово във връзка с правени му операции, като теглила заем, който
връщала с неин труд. Връщала се периодично, но постоянно имало раздори и
ответникът й нанасял побои. Разделили се и всеки живеел в отделна стая. Правили
многократни опити да заздравят брака си, но неуспешно. Моли бракът да бъде
прекратен по вина на ответника, да й бъде предоставено за ползване семейното
жилище, както и да бъде възстановено предбрачното фамилно име. Претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът не подава
писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния
си представител, поддържа исковата молба. Прави изменение на иска с правно основание
чл. 53 СК, като желае ищцата да запази брачното си фамилно име „А.“. Ответникът
се явява лично, като изразява съгласие бракът да бъде прекратен, но се
противопоставя семейното жилище да бъде предоставено на ищцата, както и да бъде
запазено брачното й фамилно име.
Съдът, като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 23.07.1986 г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № ***, от длъжностното лице по гражданско състояние при Община
Шумен /л. 4/. От брака имат две пълнолетни деца. От представения Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № ***г. на Нотариус при ШРС /л. 5/ се установява,
че имот в гр. Шумен, ул. *** е придобит от ищцата на 10.11.1997 г. със
задължение за гледане и издръжка на продавача. От ангажираните по делото гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля М. Д., без родство със страните, се
установява, че повече от 8-9 години ищцата трайно живее в чужбина. Споделяла й
е, че изпраща пари в България за погасяване на кредит.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени доказателства.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
От показанията на разпитания свидетел, а и между
страните няма спор, че от 11 години не живеят съвместно. Ищцата трайно
пребивава в Италия. След раздялата съпругът останал да живее в семейното
жилище. Действително фактическата раздяла не е абсолютно основание за
прекратяване на брака (ППВС № 10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа
раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но
в настоящия случай раздялата е с не малка давност, през което време бракът им е
съществувал само формално. През този период съпрузите не са се събира.да живеят
заедно, не са поддържали общо домакинство, не са имали отношения като съпрузи, а
всеки в личен план е установил собствен начин на живот, изключващ изцяло
другия. През този период, двамата не са били отдадени на обща грижа и
единомислие за съществуването и просперитета на семейството. Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът
приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили
са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на
общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е
изпразнен от съдържание, а това би било вредно за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от
ищцата, поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос. Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните,
решаващият състав приема за установено, че конкретните причини и персонална
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения между
съпрузите, не се установяват по безпротиворечив и категоричен начин. Съдът
приема, че и двамата партньори са допринесли за разпада на брачната връзка – ищцата
напускайки семейното жилище, а ответникът създавайки предпоставки и допускайки
отчуждението на съпругата. Партньорите не са склонни да постигнат компромис
помежду си, отчитащ нуждите и желанията на всеки от тях. Не са положили
достатъчно усилия да преодолеят конфликтите и да възстановят хармоничните
отношения помежду си. Поведението и на двамата съпрузи се е отразило върху
нормалното протичане на брака и е довело до невъзможност за продължаване на
съвместния съпружески живот. В обобщение
на изложеното, съдът приема, че и двете страни, чрез поведението си, са съзнавали ,
че рушат брачната връзка, поради което вината за настъпилото разстройство
следва да се вмени и на двамата.
Според разпоредбата на чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с
иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за ползването
на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е
последица от развода между страните - елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Съгласно разпоредбата на § 1 ДРСК семейно жилище по смисъла
на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца, т. е. принадлежността на правото на собственост е ирелевантно
обстоятелството. По правната си същност производството по претенцията за
предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна
администрация - форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения,
осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което
няма сила на пресъдено нещо и може да бъде изменяно при промяна на
обстоятелствата. Съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 2СК искането за ползване
на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде
въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с
отговора на исковата молба или с насрещен иск. След въвеждането му като предмет
на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина
на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването,
съставлява правен довод, който може да бъде заявен включително и до приключване
на устните състезания по делото. При решаването на въпроса за ползването на
семейното жилище следва да се приложат разпоредбите на § 1 от ДР, вр. чл. 56, ал. 1 СК, както и
указанията, дадени с ППВС № 12/1971 г., които не са загубили действието си.
Понеже в действащия СК липсват конкретни разпоредби относно предоставяне
ползването на семейното жилище, то следва да се приложи общото правило на чл.
56, ал. 1 СК, съгласно което при допускане на развода, когато семейното жилище
не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването
му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Задължително
за съда, когато определя кой от двамата бивши съпрузи след прекратяването на
брака следва да ползва семейното жилище, заедно с жилищните нужди, е да
преценява и здравословното състояние, вината и ако има ненавършили пълнолетие
деца - техните нужди тогава,.
В Р. № 554/15.07.2010 г., ГД № 1774/2009 г., IV г. о.,
на ВКС, е прието, че когато семейното жилище е общо, първо се преценява
възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато това е
невъзможно, ползването се предоставя на единия от тях (по искане на единия
съпруг, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца - служебно). Ако
жилището е обременено от вещно право на ползване, то се счита на този, който
притежава правото на ползване. Когато семейното жилище е на единия от
съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него) може да бъде
предоставено на другия само докато упражнява родителските права върху родените
от брака деца. Когато семейното жилище е на близки на единия от съпрузите,
ползването (на цялото жилище или на част от него) може да бъде предоставено на
упражняващия родителските права друг съпруг само за срок до една година. За да
се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът
установява кой е негов собственик (или притежава вещното право на ползване) и
от кои помещения се състои то. Семейно жилище са тези помещения, които се
ползват от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. Не са част от семейното
жилище помещенията, които се ползват самостоятелно от пълнолетни низходящи на
съпрузите, както и помещенията, които се ползват самостоятелно от близки на
съпрузите, освен когато семейното жилище е общо. В последния случай
самостоятелно ползваните помещения от близък на единия от съпрузите са част от
семейното жилище. Като се произнася по мерките относно ползването на семейното
жилище съдът не разглежда и не се произнася по оспорвания на правото на
собственост. Съдът преценява и възможността за обособяване на самостоятелни реални
части от семейното жилище (без общо ползване на помещения). Ако това е
възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това
какви са отношенията между съпрузите - търпими или нетърпими. Когато в
семейното жилище могат да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно
ползване от единия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява
родителски права) и от другия съпруг (заедно с децата, върху които той
упражнява родителски права), а други помещения трябва да останат за общо
ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между
съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои
помещения от кой съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски
права) се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване. Съдебната
практика по поставения въпрос е уеднаквена с редица съдебни решения, като
разрешението му е напълно в синхрон с тълкуването, дадено в ППВС № 12/87 г. –
семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи поотделно в случай, че
жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни жилища, без
преустройства, изменения или промяна в предназначението им, независимо от това
дали отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни помещения
за двамата, се разпределят жилищните помещения при общо ползване на сервизните,
но само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими. В Р. № 247/2009 г.,
по ГД № 239/2009 г. на ВКС, е прието, че отношенията между бившите съпрузи са
търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или
психически тормоз, установена е поносимост, умереност и е възможен диалог,
когато липсва физическа и словесна агресия, а поведението е насочено към
избягване на конфликти, прояви на такт и разрешаване на проблемите чрез взаимни
отстъпки.
В процесния случай претенция за ползването на
семейното жилище е направена от двете страни. Семейното жилище представлява парцел
с бивша номерация ***I-*** в кв. 45 по плана на гр. Шумен, с площ 320 кв. м.
при граници по нотариалния акт № *** г. на Нотариус при ШРС: улица, А. Х.,
наследници на А. К.и А. М. К., в който има построена паянтова жилищна сграда,
който имот е идентичен със новия образуван парцел XII-*** в кв. ***-а, по сега
действащия план на Шумен, ул. ***. Имотът е придобит на 10.11.1997 г. чрез продажба
със задължение за гледане и издръжка на името на ищцата по време на брака й с
ответника. Страните не спорят, че този имот е семейно жилище, като се
претендира от ищцата ползването му изцяло, а ответникът претендира съвместно
ползване – тя да ползва единия вход, той - другия вход. По делото не бяха
ангажирани доказателства относно доходите на страните, както и наличие на
собственост върху други недвижими имоти. Доводът на ищцата за ползване на
семейното жилище е единствено, че е полагала грижи за продавача. В конкретния
случай е установена физическа нетърпимост и непоносимост между съпрузите, както
и не се установи възможност от процесния да се обособят два самостоятелни жилищни
имота. Становището на ответника семейното жилище да се обитава съвместно от
съпрузите касаят възможности, отнасящи се до собствеността и биха могли да се
използват в процес по установяването и или в дело за делба. Съобразно
доказателствата по делото, установената и утвърдена практика, предвид, че семейното
жилище е общо на двамата съпрузи и към момента от брака няма ненавършили
пълнолетие деца, а отношенията им не биха могли да бъдат квалифицирани като
търпими и липсва съгласие да се обособят два самостоятелни обекта, се налага
извода, че съдът не може да постанови съвместно ползване от двамата, като
определи на всеки от тях кои помещения ще ползва сам и кои са за общо ползване,
макар и ищцата да твърди, че има жилищна нужда. От друга страна семейното
жилище се ползва само от ответника, тъй като ищцата трайно пребивава и работи в
Италия. Това от своя страна обуславя извода, че семейното жилище следва да бъде
предоставено за ползване от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в
решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното
име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал
и служебно произнасяне по този въпрос. При сключването на гражданския брак по
безспорен начин се установява, че жената е приела фамилното име на мъжа и е
поискала след развода запазване на брачното фамилно име. В тази връзка, следва
да се отбележи, че единствено от титуляра на това субективно, лично и
неотчуждимо право зависи дали ще се възползва или не от тази законова
възможност. Предвид, че при сключване на брака жената е била тази, която е
приела фамилното име на другия съпруг, то единствено тя притежава
материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото
законодателят е предоставил тази възможност единствено на лицето, което е
променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да избере дали да
продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното си
такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая се явява
ирелевантно. Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на брака
жената да продължи да носи брачното си фамилно име.
Относно разноските.
Ищецът претендира разноски в размер на 600
лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. С оглед изхода на делото
не следва в тежест на ответника да бъда присъждани разноски. На основание чл.
6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде платена от
ответника, след приспадане на първоначално внесената такса от ищцата в размер
на 25 лв., на основание чл. 329, ал.
1 ГПК. Следователно в тежест на
ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 25 лева и 5 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между М.Ф.А., с
ЕГН **********, постоянен адрес: *** и Х.А. А., с ЕГН ********** ***, сключен на 23.07.1986 г. пред длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Обвява, че вина за разстройството на брачните
отношения имат и двете страни/мъжът, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
Предоставя ползването
на семейното жилище в гр. Шумен, ул. „***, на Х.А. А., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака
жената да носи брачното си фамилно име „А.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда Х.А. А., с ЕГН ********** ***, да
плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG *** BUIN***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева) представляваща държавна такса, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: