Р Е Ш Е Н И Е

1176/5.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1741 описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № 542097902, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.Д., в качеството му на заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М. срещу М.С.С. с ЕГН ********** с адрес: ***.

С исковата молба се сочи, че с Договор за предоставяне на потребителски заем № CREX – 15811795 от 03.03.2018г. на ответника бил отпуснат заем в размер на 239 лв. Усвояването на сумата било удостоверено с полагане на подписа на длъжника в поле „Удостоверение на изпълнението“. Заема следвало да се върне на 6 месечни вноски всяка от 41.74 лв., в които се включвали главницата и оскъпяването на база годишен лихвен процент 15.92 % и ГПР – 17.14%. Длъжникът преустановил плащането на 05.04.2018г., като към тази дата не е погасил нито една месечна вноска. С просрочването на две и повече месечни вноски кредита ставал предсрочно изискуем, като длъжника – ответник следвало да заплати 250.44 лв. представляващи всички вноски. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 895/2019г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 473/26.03.2019г. Поради ненамирането на длъжника на адресната му регистрация, както и поради липсата на регистриран трудов договор и осъществяване на стопанска дейност, съдът е указал на заявителя да предяви искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Моли се в заключение да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца 239 лв., представляващо главница по паричен кредит, ведно със законна лихва за забава, считано от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 11.44 лв., представляваща възнаградителна лихва по кредита, както и законна лихва за забава в размер на 20.66 лв. за периода от 05.05.2018г. до 11.03.2019г., както и разноските в заповедното и исковото производства.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника чрез назначения особен представител, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни, тъй като не са доказани по основание и размер. Оспорва се обстоятелството между страните да е сключван валиден облигационен договор, поради това, че лицето подписало договора на мястото на „кредитор“ не е посочено в качеството на какво лице подписва – представляващ, пълномощник или друга зависимост с дружеството. Поради непредставяне на доказателства за надлежно уведомяване за това, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, то кредитора не може да се основава на настъпването на предсрочната изискуемост и да претендира вземането на това основание. Така също се прави изявление от името на ответника, че през време на изплащане на кредита същия е бил в продължителен болничен или алтернативно е бил безработен, като това са рискове, които се покриват от застраховката „Защита на плащания по кредитни карти“. Поради това кредиторът следва да предяви претенциите си към застрахователя, а не към ответника – кредитополучател.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. С. Е. от ШАК, като се поддържа писмения отговор, но в съдебните прения отбелязва, че наведените от тях доводи не са се доказали от постъпилите по делото писмени доказателства. Моли се отхвърлянето на претенциите, а ако съдът прецени, че те са основателни да бъдат уважени в предявените размери.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 895/2019г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от ищеца – заявител била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 473/26.03.2019г. за сумата от 239 лв. главница по Договор за потребителски заем № CREX – 15811795 от 03.03.2018г., сумата от 11.44 лв. възнаградителна лихва от 05.04.2018г. до 05.09.2018г. и сумата от 20.66 лв. мораторна лихва за периода от 05.05.2018г. до 11.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 25.03.2019г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на общо 75лв. Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

Между страните по делото не се спори, а и видно от Договор за потребителски паричен кредит CREX - 15811795 от 03.03.2018г. ищцовото дружество предоставило на ответника сумата от 239 лв. срещу задължението му за погасяването му в срок от 6 месечни погасителни вноски всяка в размер на 41.74 лв. с падежна дата 5 – то число на месеца. Годишния лихвен процент на разходите бил в размер на 17.14%, а лихвения процент – 15.92%, като общата стойност на плащанията е в размер на 250.44 лв. Последната погасителна вноска била на 05.09.2018г. На клиента-ответник били връчени и общи условия към договора, подписани на всяка страница от него, удостоверявайки че е запознат със съдържанието. Ответника попълнил и подписал и медицински въпросник за приемане на застраховане, като между страните бил сключен Договор – сертификат от 03.03.2018г., както и му били връчени общи условия към Застраховката „Защита на плащанията“ на кредитополучателя. По делото е представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и извлечение от кредита на лицето. Представена е и фактура от 03.03.2018г., видно от която ищецът заплатил вместо ответника устройство – мобилен апарат на стойност 238.99 лв., като във фактурата като клиент бил вписан ответника.

От процесуалния представител на ответника се ангажират писмени доказателства – Уведомление от Агенция по заетостта рег. № 20-03-14-359/04.11.2019г., от което е видно че лицето не е било регистрирано като безработен в Бюрото по труда – Шумен в периода 03.03.2018г. -05.09.2018г., както и Удостоверение от НОИ, Териториално поделение Шумен № 27-00109720/06.11.2019г., че на лицето не е изплащано обезщетение или помощ за процесния период.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и съдът е дал указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79 от ЗЗД: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ответника, усвояването на кредита и факта на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. По делото се установи безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК). В случая при сключването на договора за кредит и установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на чл.11 и чл.10 от ЗПК. След като всички условия по договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП и има неравноправни клаузи. Съдът не следва да изследва въпроса за настъпване на предсрочна изискуемост, предвид, че всички погасителни вноски по кредита са се падежирали преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Размера на главницата по кредита е 239 лв., като към момента не е изплатена нито една дължима погасителна вноска. В тежест на ответника е било да докаже плащане на претендираната сума за главница и лихви. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид изложеното главния иск за претендираната договорна главница е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер от 239 лв.

По отношение на договорната (възнаградителна) лихва: Възнаградителна е лихвата, която представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по силата на уговорката между страните. Възнаградителната лихва се дължи наред с главното задължение. В случая нейния размер е определен писмено в договора – 15.92 % през договорния период и видно от приложения към договора погасителен план (лист 35 от делото) е в размер на 11.44 лв., като следва да се уважи в пълния ѝ размер.

По отношение на обезщетението за забава: Мораторната лихва се дължи наред с главното задължение, но само при забава в изпълнението на главния дълг. Предвид, че ответникът не е погасил нито една вноска по кредита, то законната лихва за забава е станала част от дълга при неплащането на главницата със срока за изпълнение още при първата вноска – 05.05.2018г., тъй като лихвата предполага липсата на точно изпълнение, което в случая не е налице. Така и тази претенция се явява доказана от страна на ищеца. Размерът на лихвата е математически точен и поради това следва да се уважи изцяло.

По отношение на възраженията на особения представител, че не са представени доказателства за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, съдът намира, че такива не са и необходими, предвид, че срокът на кредита е изтекъл преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Не се доказа и настъпването на застрахователните рискове, покрити от застраховката на кредита, а именно ответникът да е бил в продължителен болничен или регистриран в Бюрото по труда, тъй като от представените доказателства по делото не се установиха такива факти.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото и в заповедното производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер общо на 75 лв., включващи държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, както и разноски в исковото производство в общ размер на 525 лв., включващо държавна такса от 125 лв., юрисконсулско възнаграждение определено от съда на 100 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв..

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.Д. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от М.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № CREX - 15811795 от 03.03.2018г., по силата на който се дължат суми в следните размери: 239 лв. (двеста тридесет и девет лева), представляваща дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сума от 11.44 лв. (единадесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 05.04.2018г. до 05.09.2018г., както и сума в размер на 20.66 лв. (двадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху дължимата непогасена главница по договора за периода от 05.05.2018г до 11.03.2019г., за които вземания е издадена Заповед № 473/26.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 895/2019г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.С.С. с ЕГН ********** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК 204915054 разноски по заповедното производство в размер на 75 лв.(седемдесет и пет лева) и разноски по исковото производство в размер на 525 лв.(петстотин двадесет и пет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: