Р Е Ш Е Н И Е

 

691/10.7.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На девети юли                                                                     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:                     Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1770 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

            Депозирана е молба от М.В.В. с ЕГН ********** с адрес *** и С.Н.В. с ЕГН ********** адрес ***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях.  Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

            Молителите се явяват лично в съдебно заседание, като молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението, представено и подписано от тях.

            ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите М.В. и С.В. са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 28.12.2013г. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак № *** от длъжностно лице по гражданско състояние към Община Шумен. От брака си имали родено едно дете – син Г.С.В., роден на ***г. Двамата не притежавали общо скъпи движими и недвижими вещи или МПС. Семейното жилище е напуснато от жената и същата няма претенции за ползването му. В молбата заявяват, че  към момента са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.  

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и обосновава следните правни изводи:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод.  Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето,  издръжката между съпрузите и фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака,  е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на молителите се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но доколкото и двамата се намират в трудоспособна възраст, а и не се сочат доказателства за влошено здравословно състояние, то намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. Предвид, че таксата за образуване на делото е заплатена от молителката, то съобразно уговореното между молителите таксата за решаване на делото в размер на 15 лева, следва да бъде поета от молителя. Той следва да  бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 129.60 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

 Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

  

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между С.Н.В. с ЕГН ********** *** и М.В.В.  с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № *** от длъжностно лице по гражданско състояние към Община Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:

І. Родителските права върху роденото от брака дете – Г.С.В.  с ЕГН ********** се предоставят на майката М.В.В. с ЕГН **********, като местоживеенето на детето е на адреса на майката в гр.***.

ІІ. Бащата С.Н.В. с ЕГН ********** има право на лични контакти с детето всеки първи, трети и пети петък, събота и неделя от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване; петнадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година от 25 декември до 27 декември; всяка нечетна година от 30 декември до 02 януари;

ІІІ. Бащата С.Н.В. с ЕГН ********** ще заплаща на малолетния  Г.С.В.  с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева), платима до 1 – во число на месеца, за който се дължи, изплащана по банков път чрез банкова сметка *** ***, находяща се в „Уникредит Булбанк“ АД, с титуляр М.В.В. с ЕГН **********, считано от депозиране на молбата в съда – 17.06.2019г. до настъпването на законна причина, изменяща или прекратяваща правото на издръжка, ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане;

IV. Семейното жилище, находящо се в с. *****, собственост на мъжа, се предоставя на съпруга, като молителката го е напуснала и няма претенции за ползването му;

VІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си;

VII. Молителите декларират, че по време на брака не са придобивали недвижимо имущество, като придобитите по време на брака движими вещи са разделени извънсъдебно;

VIII. След прекратяване на брака жената възстановява предбрачното си фамилно име Г.;

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.

ОСЪЖДА С.Н.В. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на делото, сумата от 129.60 лв. (сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На страните да се връчи съобщението за изготвеното решение на посочените адреси по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: