Р Е Ш Е Н И Е
1249/30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: И. Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1798 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са четири обективно съединени осъдителни
иска, от които първия с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД за
връщане на платено без основание, втория - с правно основание чл.86 от ЗЗД, във
вр. с чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД и два иска с правно основание чл.45 от
ЗЗД, от които втория във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от П.В.Й., с ЕГН**********,***
срещу “***” АД, гр.Варна, с ЕИК***, представлявано от Я. М. Д.и П. С. С.. Ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия и
е в договорни отношения с ответното дружество за обект на адрес: гр.Шумен, ***,
клиентски номер ***. На 02.05.2019 год. получил Уведомително писмо с
изх.№52507_КП1301331_1/25.04.2019 год., с което го уведомили, че на 05.04.2018
год. е била извършена проверка на точността на обслужващите измервателни
системи и свързващите ги електрически инсталации и е бил съставен констативен
протокол №1301331. В резултат на констатирано неточно измерване/неизмерване е било извършено
преизчисляване на фактурираните количества ел.енергия за посочения обект. При
проверка на дължимата месечна сума установил, че му е начислена сума в размер
на 1588.42 лева по издадена фактура №0279752132/30.04.2019 год. Същата била
заплатена от негова страна на 10.05.2019 год. Ищецът заявява, че оспорва изцяло
констатациите, съдържащи се в констативния протокол, доколкото същия е частен
свидетелстващ документ и удостоверява единствено изгодни за издателя факти.
Твърди, че задължението за поддържане на изправност на средството за измерване
принадлежи на ответното дружество и той не следва да носи отговорност за
констатираното неправомерно отчитане на изразходваната електроенергия. Счита, че методиката, по която е извършено
преизчисляването на дължимите от негова страна суми е неясна и
разпределителното дружество не следва да претендира заплащане на недоставена
ел.енергия. С настоящата искова молба първоначално предявява отрицателен
установителен иск, като моли съда да признае за установено, че не дължи на “***”
АД, гр.Варна сумата от 1588.42 лева, представляваща главница за служебно
начислена електроенергия при извършена корекция на сметки за периода от
06.04.2017 год. до 05.04.2018 год. и за подпериода 06.04.2017 год. – 06.04.2017
год., начислена по фактура №0279752132/30.04.2019 год. за обект с клиентски
номер ***. В условията на евентуалност, при уважаване на първия обективно
съединен иск моли да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от
1588.42 лева, представляваща платена без основание цена на електроенергия за
периода от 06.04.2017 год. до 05.04.2018 год. и за подпериода 06.04.2017 год. –
06.04.2017 год., начислена за обект с клиентски номер ***, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане. Претендира
заплащане на сумата от 17.65 лева, представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата в размер на 1588.42 лева, изчислена за периода от
10.05.2019 год. до датата на предявяване на исковата молба – 19.06.2019 год.
Моли ответното дружество да бъде осъдено да му
заплати и сумите в размер на 160 лева – претърпяна загуба, изразяваща се в
намаляване на имотното му състояние с посочената сума, поради заплатени лихви
по договор за заем от 10.05.2019 год., както и сумата от 100 лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции
и притеснения, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото
разноски.
С допълнителна молба от 09.07.2019 год. заявява,
че оттегля иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него
се явява упълномощен представител – адв.С.Б.от ШАК, като поддържа исковата
молба изцяло. В съдебно заседание излага подробни съображения.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са приложени
писмени документи. В отговора ответното дружество излага, че с ищеца имат
сключен договор за продажба и съответно за доставка на електрическа енергия. По
този повод на 05.04.2018 год. била извършена проверка на СТИ, при което било
констатирано, че на дисплея на електромера не се визуализира наличие на
преминала енергия по тарифа 15.8.3. Електромерът е бил подменен, като снетия е
бил изпратен за изследване. Изготвената в този смисъл метрологична експертиза,
отразена в констативен протокол №663/19.04.2019 год. е установила външна намеса
в тарифната схема на електромера чрез неправомерно софтуерно препрограмиране, в
резултата на което е преминала енергия по тарифа 15.8.3, която не е била
визуализирана на дисплея и не е била отчетена. Твърдят, че въпреки, че тази
енергия не е била отчетена, информацията се съхранява в регистри, които могат
да бъдат разчетени с подходящ софтуер, при което е възможно точно да се определи
какво количество електрическа енергия е преминала през СТИ и съответно – какво
е задължението на потребителя. Молят
съда да постанови решение, по силата на което да отхвърли предявените от ищеца
искове и да им присъди направените деловодни разноски.
В съдебно заседание се явява упълномощен
представител – адв.Б.Г.от ШАК, който поддържа отговора на исковата молба. В
представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът П.В.Й. се явява потребител на ел.енергия за
битови нужди по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за
енергетиката за обект с адрес: гр.Шумен, ***, клиентски номер ***.
На 05.04.2018 год. от страна на служители на „***“ АД /с предишно
наименование „***” АД/ била извършена техническа проверка на отчитаната
електроенергия от средството за търговско измерване – електромер с фабричен
№1114021666161883 на жилището на ищеца, намиращо се на посочения адрес. Било
установено неточно отчитане на потребената от абоната електроенергия, като
резултатите от извършената проверка били отразени в Констативен протокол №1301331
от 05.04.2018 год. В същия било отразено, че при проверката на СТИ било
констатирано, че електромерът има показания на дисплея на две тарифи
/регистри/, а именно: дневна и нощна, като в протокола са отразени показанията
по тези тарифи. Същевременно било установено, че е налице външна намеса върху
софтуера на електромера, поради което същият е бил подменен с нов, а демонтираното
СТИ било изпратено за изследване и проверка в БИМ. Демонтираният електромер е
бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №285426. Проверката и
съставянето на протокола били извършени в присъствие на ищеца – П.В.Й. и неговата
майка – П.П.Й..
Изготвената метрологична експертиза, обективирана
в констативен протокол №663/19.04.2019 год. е установила външна намеса в
тарифната схема на електромера чрез неправомерно софтуерно препрограмиране, в
резултат на което е преминала енергия по тарифа 1.8.3, която не е била
визуализирана на дисплея и не е била отчетена.
На 02.05.2019 год. до ищеца било изпратено Уведомително
писмо с изх.№52507_КП1301331_1/25.04.2019 год., с което го уведомили, че на
05.04.2018 год. е била извършена проверка на точността на обслужващите
измервателни системи и свързващите ги електрически инсталации и е бил съставен
констативен протокол, като в резултат на констатирано неточно измерване/неизмерване е било извършено
преизчисляване на фактурираните количества ел.енергия в обект с клиентски номер
*** за адрес: гр.Шумен, ***.
След коригиране на сумата на ищеца била издадена фактура №0279752132/30.04.2019 год. в
размер на 1588.42 лева. Същата била заплатена от негова страна на 10.05.2019 год.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално:
от разпита в съдебно заседание на свидетелите П.З.Д., С.Г.Д., И.Д.И.и И.П.П., от
приетите като писмени доказателства по делото Писмо
изх.№52507_КП1301331_1/25.04.2019 год., Констативен протокол
№1301331/05.04.2018 год., Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване №663/19.04.2019 год., Фактура №0279752132/30.04.2019
год., Касов бон, Договор за паричен заем от 10.05.2019 год., Разписка за
изплатена сума от 10.06.2019 год., Документ за заплатена държавна такса, Пълномощни, Справка за потребление през последните
12/24/36 месеца, Извлечение от сметка Фактура №0279752132/30.04.2019 год.,
Извлечение за фактури и плащания,
Становище, Писмо изх.№52507_КП1301331_2/30.04.2019 год., Известие за доставяне, ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на ***“ АД, ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия на ***“
АД, Решение №ОУ-061/07.11.2007 год.,
Решение №ОУ-060/07.11.2007 год., Решение №ОУ-004/06.04.2009 год., протокол
за монтаж на електромер с фабр. №1114021666161883.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвените в хода на съдебното производство съдебно-електротехническа
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че процесното СТИ е преминало
първоначална метрологична проверка и че срока на метрологичната му годност е до
края на 2022 год., че е възможно, чрез отчитане записите в неговите регистри да
бъде измерена цялата потребена от ищеца – абонат електрическа енергия за
периода, посочен в корекционната сметка, че съществуват данни за неправомерно
вмешателство върху процесното средство за измерване, като последното е
препрограмирано и част от преминалата през него електрическа енергия се
натрупва /отчита/ в невидимия на дисплея регистър 15.8.3, че количеството енергия, отразено в справката за корекция може да
бъде доставено до обекта на абоната, като се съобразят пропускателната
способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения и на СТИ и
че аритметично точно са извършени математическите изчисления по извършената
корекционна процедура и количествата електроенергия, преминала през СТИ по
регистър 15.8.3
са остойностени по действащите за процесния период цени на електроенергията,
одобрени от КЕВР. Вещото лице дава и заключение, че причината, за да не се
визуализира на дисплея регистър 15.8.3 е софтуерно препараметризиране на СТИ, както
и че въпросния електромер е бил монтиран на адрес на ищеца с нулеви показания
по отделните тарифи, така както е пристигнал от завода производител.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД съдът приема от правна
страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, по силата на
които ответното дружество е доставяло и продавало на ищеца електрическа
енергия. Въпреки, че по делото не е представен Договор за продажба и съответно
за доставка на електрическа енергия, то този факт не е спорен между страните,
поради което следва да се приеме, че доставката и продажбата са се извършвали при
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД и
Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на “***” АД /сега „***“ АД/. По делото не се спори, че ищецът се явява „потребител на енергия”
по смисъла на §1, т.41б от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Именно от
това негово качество и от обвързаността му с Общите условия на ответното
дружество, произлиза правния му интерес да предяви настоящите осъдителни искове. Спрямо ищеца общите условия са произвели обвързващо действие,
съгласно разпоредбата на чл.98а, ал.4 от Закона за енергетиката, без да е
необходимо изрично писмено приемане от негова страна. В ОУ за пренос на
електрическа енергия, действащи в отношенията между страните, е регламентирано
правото на „***” АД /с предишно
наименование “***” АД/ да извършва периодични и извънредни технически
проверки на СТИ, на целостта и функционалността им и на свързващите ги
електрически инсталации, както и задължението на ползвателите да не променят
схемата на свързване на съоръженията, да не преустройват, ремонтират или
заменят елементите на СТИ, да не снемат самоволно или повреждат СТИ, знак,
пломба или друго контролно приспособление, поставени от лица, на които „***” АД е възложило
дадената дейност или овластен държавен орган, както и да не използва електрическа енергия, без
тя да се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани, съгласно предвидените изискванията. В чл.34, ал.6 от посочените ОУ е уредена хипотезата на констатиране
на несъответствия при проверката на СТИ, а в чл. 37 – хипотезите, при които се
коригират справките и количеството на пренесена електрическа енергия.
Действително при извършената на 05.04.2018 год. проверка е било констатирано външно вмешателство в СТИ, водещо до неточно
отчитане на електрическата енергия, преминаваща през СТИ, което е било отразено
в Констативен протокол №1301331 от 05.04.2018 год.. Въпреки, че
съставяният констативния протокол
е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила,
констатациите в него се потвърждават от останалите, събрани по делото
доказателства, събрани при условията на пълно
и главно доказване в процеса и дават основание за коригиране и начисляване на посочената
ел. енергия.
От материалите по делото и по-конкретно от Констативен
протокол от метрологична експертиза на СТИ №663/19.04.2019 год. на БИМ и
заключението на приетатата по делото и неоспорена от страните
съдебно-електротехническа експертиза се установява по безспорен начин, че
процесният електромер е технически изправен, няма промяна в схемата му на
свързване, нито са нарушени пломбите, но са налице данни за неправомерно
вмешателство в софтуера на СТИ, вследствие на което част от действително
потребената енергия в размер на 0008942.983 kWh, не е отчетена в регистрите за дневно и нощно
потребление (15.8.1 и 15.8.2), а в скрит регистър 15.8.3. Процесното СТИ, което не е „смарт“
устройство, е произведено през 2016 год., минало е задължителната проверка за годност в БИМ и е било монтирано
в процесния обект на потребление на 10.04.2016 год.. Според горепосоченото заключение на съдебно – електротехническата
експертиза извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел
неотчитане в пълен обем по двата видими регистри /15.8.1-нощна енергия и 15.8.2-дневна енергия/ и пренасочване показания
вследствие на реално консумирана електрическа енергия от видимите на дисплея на
електромера тарифни зони към невидимия на дисплея срит регистър 15.8.3, който не се
визуализира и поради това не може да бъде отчетен от инкасаторите и реално не
се заплаща. При това положение, отразеното в скрития регистър 15.8.3 количество енергия е
отчетено от процесното СТИ и е реално доставено и потребено от битовия
потребител – ищеца. Горепосоченото софтуерно вмешателство е извършено през
инфрачервения порт на електромера и е в резултат на човешка намеса. То е
възможно да бъде извършено само от притежател на пълната версия на софтуера,
позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на електромера, с каквато пълна
версия БИМ и ответното дружество не разполагат. Последното притежава софтуер,
който може само да чете данните от паметта на СТИ.
Като съобрази действащата към процесния период /06.04.2017 год. – 05.04.2018 год./
нормативна уредба и съобразяване на настъпилите промени в ПИКЕЕ от 2013 год.,
вследствие на отменителните решения на ВАС, постановени по адм.дела с
№2385/2016 год., в сила от 14.02.2017 год. и №3879/2017 год., в сила от 23.11.2018 год.,
настоящият състав намира, че ответното
дружество правомерно е коригирало и изчислило установеното количество
неизмерена електрическа енергия. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че в настоящия случай следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.48 до 51 от
ПИКЕ, които са действали през исковия период и са били отменени с посоченото
по-горе Решение на ВАС по адм. дело №3879/2017 год., обнародвано в ДВ бр.97 от
2018 год., в сила от 23.11.2018 год. Дори да приемем твърдението на ищеца за отсъствие
на специална нормативна уредба или че е налице непълнота в тези разпоредби, то
в конкретния случай приложение следва да намерят общите правила на чл.183 от ЗЗД,
според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на
доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята
договорна отговорност, за да не се допусне неоснователно обогатяване на една от
страните за сметка на другата.
В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че при монтиране на СТИ на адреса на ищеца, последното
е било с нулеви показания по всички регистри. Следователно натрупаното в
регистър 15.8.3
количеството електроенергия /8942.983 кв.ч./ е реално потребена, но е останала
незаплатена, поради неправомерното софтуерно въздействие върху СТИ. А с оглед на
изложеното се налага извода, че безспорно доказано е както количеството на
потребената и доставена от ответното дружество до адреса на ищеца електрическа
енергия по процесния договор за продажба, така също и неправомерна софтуерна
намеса в паметта на електромера. Съдът
намира, че установеното софтуерно въздействие върху процесното СТИ може да бъде
единствено в резултат на човешка дейност и има за цел скриване и неотчитане на
част от реално доставената и потребена електрическа енергия на обекта, поради
което се налага извода, че същото ползва единствено купувача /ищеца по настоящото дело/.
В този смисъл е и най-новата практиката на ВКС,
постановена по идентични казуси и по-конкретно Решение №150 от 26.06.2019 год.
по гр.д. №4160/2018 год. на ВКС, ГК, III г.о., Решение №124 от 13.06.2019 год. по гр.д.
№2991/2018 год. на ВКС, ГК, III г.о. и др., които са постановени по реда на
чл.290 от ГПК.
Остойностяването на консумираната електрическа
енергия, отчетена в скрития регистър 15.8.3 на процесното СТИ е правилно извършено според
вещото лице по приетата съдебно-електротехническа експертиза, макар то да е по
цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна
тарифа поотделно. По отношение на продължителността на софтуерното въздействие,
поради невъзможността да се установи началния му момент /СТИ не е „смарт“ и
поради това не е включено в системата за дистанционен отчет/, релевантен
пределен начален момент би бил датата на монтиране на СТИ в съответния обект,
доколкото при монтирането си електромерът е бил с нулеви показания по всички
регистри. Аргумент в подкрепа на този извод са общите разпоредби на ЗЗД. В
същата насока е и разпоредбата на чл.55, ал.1 от сега действащите Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн. ДВ. бр.35 от 30.04.2019 год., съгласно която
„В случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът
на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри“.
А с оглед на изложеното настоящият състав намира,
че процесното количество електрическа енергия /8942.983 кв.ч./, начислено от
ответника за процесния период /06.04.2017 год. – 05.04.2018 год./, на стойност от 1588.42 лева, е дължимо от
ищеца по сключения между страните договор за продажба на електрическа енергия.
В този смисъл съдът намира за неоснователен първия от предявените от ищеца
обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД за
връщане на посочената сума от 1588.42 лева, като платена без основание. От
изложеното по-горе се установява по безспорен начин, че начислената електроенергия,
заплатена от ищеца, е била доставена до
неговия имот, същата е била потребена и е преминала през средството за
търговско измерване, но не е била визуализирана при отчитане на електромера
именно поради констатираното външно вмешателство, изразяващо се в
препараметризиране на СТИ. Следователно извършеното плащане на сумата от
1588.42 лева е извършено на правно основание, не е налице неоснователно
разместване на блага, в резултата на които ответното дружество да се обогатило
за сметка на ищеца, респективно не дължи връщане на дадената от ищеца сума,
представляваща цена на потребена електроенергия.
С оглед
отхвърляне на първия предявен от ищеца главен иск съдът намира за неоснователен
и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 17.65 лева, представляваща претенция за мораторна лихва върху
главницата от 1588.42 лева за периода от 10.05.2019 год. до датата на
предявяване на исковата молба.
По
отношение на двата иска с правно основание чл.45 от ЗЗД съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, който обхваща следните елементи: деяние
/действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и причинената вреда и вина. Основният състав на чл.45 от ЗЗД е
изграден върху общата забрана да не се вреди другиму. За да се уважи иск за
деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от фактическия състав
на текста, а именно: ответникът с деянието си, действие или бездействие,
виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице и причинна връзка
между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от състава е виновността
на поведението на ответника. Съгласно ал.2 на чл. 45 от ЗЗД, тя се предполага
по отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява
психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост, което
извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето
противоправно поведение и произтичащия от него резултат. Задължение на дееца е
да обори това твърдение като докаже липсата на вина, като само доказана липса на
вина го освобождава от отговорност.
В настоящия случай по делото е безпорно доказано,
а и този факт не се спори между страните, че ищеца е собственик на имота, в
който е била доставена и потребена посочената по-горе електроенергия. По
изложените вече съображения настоящият състав намира, че посочената
електроенергия е била доставена до имота, потребена от ищеца и е била заплатена
от него по цени за технологични разходи, които се явяват по-ниски от
действителните цени на съответната електроенергия.
В същото време обаче от материалите по делото не
се установява каквото и да е неправомерно поведение на ответното дружество, за
което последното да има вина, респективно за което следва да носи отговорност.
В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че от материалите по делото и
по-конкретно от изготвената съдебно-електротехническа експертиза и от разпита в
съдебно заседание на свидетелите П.З.Д., С.Г.Д. се установява, че по отношение
на СТИ, монтирано в имота на ищеца е била констатирана външна намеса, в
резултат на която част от доставеното до
имота, потребено и преминало през СТИ електрическа енергия не е била отчетена,
респективно не е била заплатена от
страна на ищеца. Следователно заплащането на сумата от 1588.42 лева от страна
на ищеца е било напълно правомерно и не може да влече след себе си както
каквото и да е било неправомерно или виновно поведение на ответника, така също
и неоснователно разместване на блага. С изплащане на задължението по издадената
му коригираща фактура ищецът е изпълнил задължението си да заплати
действителното количество потребена електроенергия, която до този момент
не е била заплатена. Единствената
причина за това късно заплащане на сумата и то едновременно за период от една
година е външното вмешателство на СТИ, интерес от което е имал единствено
ищеца. Последният не може да черпи права от своето неправомерно поведение,
изразяващо се в несвоевременно заплащане на консумирана електроенергия. Следователно
не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че с изпълнение на задължението
си към ответното дружество последният е претърпял каквито и да е вреди, било то
имуществени или неимуществени.
По отношение а претенцията за заплащане на
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена лихва във връзка с изтеглен от
ищеца кредит за заплащане на дължимата
сума съдът намира, че същата е напълно неоснователна. Не може да бъде споделено
твърдението, че ищецът е бил принуден да изтегли заем, който впоследствие връща
със съответната лихва, за да предотврати прекъсването на електрозахранването в
имота. На първо место с оглед на предявения от страна на ищеца иск, на
основание разпоредбата на чл.20, ал.5 от Общите условия на Договорите за
продажба на електрическа енергия на “***” АД, съгласно която в случай на
съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя,
дружеството няма право да поиска прекъсване на снабдяването с електрическа
енергия по отношение на спора, ищецът е имал възможност да заплаща посочената
сума разсрочено или поетапно до момента на решаване на спора с влязъл в сила
съдебен акт. За прецизност следва да се посочи и че задължението на ищеца е
заплатено от негова страна по значително по-ниски цени /за технологични
разходи/, а не по действащите към момента на потреблението цени на
електроенергия за битови потребители. Следователно този начин на заплащане на
преминалата през СТИ електроенергия е много по-благоприятно за потребителя и по
никакъв начин не е довело до каквито и да е имуществени или други вреди спрямо
него.
В настоящия случай и двата предявени иска са
предявени по чл.45 от ЗЗД, поради което и с оглед на изложените обстоятелства,
съгласно които се налага извода, че ответното дружество е доказало правомерното
начисляване и получаване на сумата от 1588.42 лева и е оборило презумпцията за
виновност, следва да се приеме, че не са налице задължителните кумулативно
предвидени елементи от отговорността по този законов текст.
С оглед на изложеното съдът намира, че и двата
обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, от
които втория във връзка с чл.52 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и
като такива следва да бъде отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото
ищецът следва да заплати на ответното дружество и направените от тяхна страна разноски,
включващи адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за призоваване на свидетели в общ размер на 1006 лева.
С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски
остават за негова сметка така, както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.В.Й., с ЕГН**********,*** на основание чл.55, ал.1, предл.първо от
ЗЗД иск да бъде осъдено “***” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
***, с ЕИК***, представлявано от Я.М.Д., Г.К. и П. С. С. да му заплати сумата от 1588.42 лева /хиляда петстотин осемдесет и
осем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща цена на служебно
начислена и заплатена електроенергия за периода от 06.04.2017 год. до
05.04.2018 год., във връзка с извършена корекция на сметка, начислена по
фактура №0279752132/30.04.2019 год. за обект с адрес: гр.Шумен, ул.***, клиентски
№***, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.Й., с ЕГН**********,*** на основание чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.55,
ал.1, предл.първо от ЗЗД иск да бъде осъдено “***” АД, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ***, с ЕИК***, представлявано от Я.М.Д., Г.К. и П. С.
С. да му заплати сумата от 17.65 лева /седемнадесет лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
10.05.2019 год. до 19.06.2019 год. върху главница в размер на 1558.42 лева,
представляваща цена на служебно начислена и заплатена електроенергия за периода
от 06.04.2017 год. до 05.04.2018 год., във връзка с извършена корекция на
сметка, начислена по фактура №0279752132/30.04.2019 год. за обект с адрес:
гр.Шумен, ул.***, клиентски №***, като неоснователен инедоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.В.Й., с ЕГН**********,*** на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД иск да
бъде осъдено “***” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ***, с
ЕИК***, представлявано от Я.М.Д., Г.К. и П. С. С. да му заплати сумата от 160 лева /сто и шестдесет лева/,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лихви по
договор за заем от 10.05.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.В.Й., с ЕГН**********,*** на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.52 от ЗЗД иск да бъде осъдено “***” АД, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ***, с ЕИК***, представлявано от Я.М.Д., Г.К. и П. С. С. да му заплати сумата от 100 лева /сто
лева/, представляваща претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователен инедоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.В.Й., с ЕГН**********,***
да
заплати на “ “***” АД, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ***, с ЕИК***, представлявано от Я.М.Д.,
Г.К. и П. С. С. сумата от 1006 лева /хиляда и шест лева/, представляваща
направените от тяхна страна разноски, включващи адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за призоваване на свидетели,
съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: