Р Е Ш Е Н И Е

674/5.7.2019г.

Шуменският районен съд, единадесети състав

На пети юли през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

ГД №1803 по описа за 2019 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.

Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана искова молба от М.А.С., с ЕГН**********,*** срещу А.М.А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, в която посочва, че ответника е нейн баща. В молбата излага, че последният упражнил актове на домашно насилие спрямо нея, като й ударил шамар, ритнал я в корема и й отправил обидни думи и заплахи. Твърди, че последният акт на домашно насилие бил на 19.06.2019 год. С молбата моли да бъде забранено на баща й да я доближава, като излага, че се страхува за живота си и за този на детето си, с оглед на факта, че е бременна в шестия месец.

В съдебно заседание молителката се явява лично, като поддържа молбата и моли да бъде забранено на баща й да се доближава до нея.

Ответникът А.М.А., редовно призован, се явява лично, като отрича да е извършил посочените от ищцата действия.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата М.А.С. е дъщеря на ответника А.М.А.. С. живеела в отделно жилище със съжителя си и детето си от друг мъж. В същото време била бременна в шести месец. Между нейното семейство и семейството на родителите й съществувала предишна вражда, като баща й не одобрявал новия й мъж. На 19.06.2019 год. заедно с детето се прибирала към дома си, като възнамерявала да се преоблече и да нахрани детето си. Усетила, че баща й се намира в близост и я наблюдава. Впоследствие А. се приближил до нея, започнал да я обижда с различни обидни думи, отправил закани за убийство към нея и детето й. Тъй като молителката не обърнала внимание на думите му, баща й се ядосал и й ударил шамар, след което я ритнал в корема. Детето станало свидетел на случващото се, при което се изплашило и се разплакало. След като С., заедно с детето успяла да се измъкне, А. останал на улицата и започнал да чупи автомобила на лицето, с което молителката съжителствала на семейни начала. По повод изявленията в исковата молба с оглед съдържащите се в същата данни за непосредствена опасност за здравето и живота на молителката на основание чл.18 от ЗЗДН на 20.06.2019 год. е била издадена заповед за незабавна защита, по силата на която ответникът е бил задължен да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо ищцата, като му е било забранено да се доближава до нея. Заповедта е била получена лично от ответника на 25.06.2019 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от част от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н. С. А. и С. А. Н. и от Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

При преценка на събраните в хода на производството гласни доказателства съдът намира, че показанията на свидетелите Н. С. А. и С. А. Н. следва да бъдат кредитирани само в частта, в която същите свидетелстват, че между страните по делото съществува сериозна вражда, породена от факта, че ответникът не одобрява семейството на дъщеря си. В същото време обаче в останалата си част показанията на посочените свидетели не следва да бъдат кредитирани. В този смисъл съдът съобрази, че от същите не се установява по безспорен начин, че същите свидетелстват за деня, посочен в исковата молба – 19.06.2019 год., доколкото и двете не си спомнят конкретно за кой ден става въпрос. В същото време и двете свидетелки се намират в близки отношения с ответника и неговото семейство и в съдебно заседание ожесточено изразиха неудобрението си към ищцата и мъжа, с когото съжителства на семейни начала, като заявиха, че между страните е имало множество скандали и нападки. С оглед на изложеното съдът намира, че от показанията на същите не може да се направи категоричен извод, че твърденията на ищцата, изложени в исковата молба и декларацията по чл.9 от ЗЗДН не са се случи на посочената в молбата дата.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и по-конкретно от изготвената служебна справка за предоставени данни по реда на Наредба №14/18.01.2019 год. по искане №61/18.11.2015 год., е видно, че ответникът е баща на ищцата, поради което последната се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.4 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че последните действия на ответника са извършени на 19.06.2019 год. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо ищцата домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани във физическо насилие, изразяващо се в удряне на шамар и ритане в областта на корема, отправените срещу нея и детето й закани и заплахи, че ще ги убие и др. могат да бъдат характеризирани, като физическо, психическо и емоционално насилие спрямо ищцата, принудително ограничаване правото й на свободно и безпрепятствено придвижване извън жилището, в което живее, както и правото й на спокоен живот. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че данни за осъщественото насилие се съдържат предимно в депозираната от страна на ищцата молба и в декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН. В същото време съдът съобрази и разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, съгласно която декларацията се явява доказателствено средство, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3, дори и да няма други доказателства. Имайки предвид, че от твърденията в молбата и от изложеното в съдебно заседание става ясно, че оказаното насилие спрямо молителката е осъществено в присъствие на нейната дъщеря, се налага извода, че същото осъществява признаците на домашно насилие, извършено спрямо дете, по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищцата домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще.

С оглед характера на упражненото спрямо ищцата домашно насилие и съществуващата сериозна вражда между семействата, съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН. При преценка на срока на мерките съдът съобрази интензивността и характера на осъществените от страна на ответника актове на домашно насилие, които се отличават с особена жестокост, здравословното състояние на молителката и обстоятелството, че същата е бременна, което се установява от дадените от нейна страна обяснения. С оглед на изложеното съдът намира, че срока на мерките следва да бъде в размер около средния, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 6 месеца. Съдът намира, че така определения срок на мерките би ограничил временно контактите между двамата, но би бил достатъчен за да им даде възможност да осмислят и преоценят отношенията помежду си и за в бъдеще да положат усилия за тяхното подобряване, доколкото страните се намират в близки родствени отношения.

Освен това на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът съобрази обстоятелството, че на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на Неделчев да бъде наложена глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват доказателства за материалното състояние на нарушителя, но доколкото е в трудоспособна възраст следва да се приеме, че е в състояние да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

В тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1. ЗАДЪЛЖАВА А.М.А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.А.С., с ЕГН**********,***.

2. ЗАБРАНЯВА на А.М.А., с ЕГН********** да се доближава до М.А.С., с ЕГН********** за срок от 6 /шест/ месеца.

НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на А.М.А., с ЕГН********** глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА А.М.А., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ - Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: