Р Е
Ш Е Н
И Е
982/24.10.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и
първи октомври 2019 година
в открито
заседание в следния състав:
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1811/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на Р.Д.Й.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, без посочено правно
основание и цена от 10000 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 10000 лева, представляваща главница по запис на заповед
от 23.11.2015г., с падеж 31.05.2016г., издаден от ответника, с уговорки без
предявяване и без протест. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на
чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Срещу издадената заповед по ЧГД № 1435/2019г., ответникът възразил. Поради
изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на
описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в
производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и
неоснователен. Твърди, че ефектът е издаден за обезпечение на ищцово вземане от
дружество продало имот на настоящия ответник, по голямата част от цената на
който, той, заплатил.
В открито заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения
:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните и се установява от приетите писмени доказателства, че ответникът подписал документ озаглавен запис на заповед от 23.11.2015г, с уговорки без протест и без предявяване, за сумата от 10000 лева. Посочения в документа падеж е неясно определен, като „31.05.2016 /30 май 2016/“ – л. 8 от ЧГД № 1435/2019г.. Няма спор и за това, че дружество с участие на ищеца /“***“ ООД/ продало на ответното недвижим имот – НА № 88/23.11.2015г. на Нотариус № 019, с район на действие този на ШРС. Уговорената продажна цена от 120000 лева следвало да се заплати от ответника на трето неучастващо в делото лице, по следния начин 20000 лева при подписване на акта, а остатъка, на 10 вноски от по 10000 лева, с падеж 23-то число на съответния месец, считано от декември 2015г. Според приетите писмени доказателства, показанията на свидетелите и ищцовите обяснения, именно за тези десет вноски в деня на сключване на сделката, по настояване на ищеца, били издадени от ответника, десет записа на заповед, всеки за по 10000 лева, но в тях като поемател бил вписан ответника, а не дружеството продавач, тъй като той, държал да получи от сделката сума от 55000 лева, понеже, не бил съгласен с уговорената продажна цена от съдружниците си. Последната сума е спомената и в протокол от общо събрание на съдружниците в дружеството продавач, според който ищецът, следвало да я получи от продажбата на имота. От продажната цена ответникът до момента заплатил на трето лице сумата от 72550 лева. Със заявление по чл. 417 ГПК, ищецът поискал издаване заповед за изпълнение въз основа на ефекта, срещу която ответникът депозирал бланкетно възражение.
Така установената фактическа обстановка,
доведе до следните изводи :
За уважаване на предявеният иск с правно
основание чл. 422 ГПК, е необходимо да се установи – наличието на валиден запис
на заповед, издаден от ответника, в полза на ищеца, а при твърдение за съществуващо
каузално правоотношение и неоснователност на възраженията основани на това
правоотношение/т. 17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК ВКС/. Посочените, не са налице. В
случая ищецът основава вземането си на документ, който, не е запис на заповед, по
смисъла на чл. 535 и 536 от ТЗ. Както се посочи, в процесния са записани две,
различни дати, за падеж, а при уговорка без предявяване, не може да се приложи
и ал. 2 на чл. 536 от ТЗ. Прието е, в не малко решения на ВКС, че „…в записа на
заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение
и не дава основание за различно тълкуване…“. Последното, не може да се основава
на нещо извън ценната книга. Така при липса на валиден запис на заповед,
ищецът, няма основание, за твърдяното вземане от 10000 лева срещу ответника. Не
се установи и между тях, да съществува каузално правоотношение. Въпреки, че при
горните изводи е безпредметно да се коментира отказа на ищеца да установява
такова в производството, в резултат на ответната доказателствена активност се
установи съществуване на правоотношения, но между него и трето лице и трето
лице и ищеца. За подобна хипотеза ТЗ урежда друг вид ценна книга. Отделно от
това по установените правоотношения, ако въобще е мислимо процесния документ,
да е издаден във връзка с първото, е налице плащане, за вноските с падеж,
близък до посочените в него.
Изложеното сочи неоснователност на предявения иск и налага отхвърлянето му.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 850 лева разноски в производството.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10000 лева по запис на заповед от 23.11.2015г., с падеж 31.05.2016 /30 май 2016/, издаден от ответника, с уговорки без предявяване и без протест, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Р.Д.Й.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да
заплати на „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
сумата от 850 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: