Р Е Ш Е Н И Е

1105/18.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1812 описа на ШРС за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявени положителни установителни искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Р.Д.Й. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. Ж.П.със съдебен адрес *** срещу „Плантабул“ ООД с ЕИК 127076920 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от И.Д.И..

Пред ШРС е било образувано и производство по гр.д. № 2021/2019г. срещу същите страни и със същото правно основание. В изрична писмена молба депозирана от ответника в срока за писмен отговор е направено искане на основание чл.213 от ГПК производствата по гр.д. № 2021/2019г. на ШРС и гр.д. № 1812/2019г. на ШРС да бъдат обединени. Съдът с Определение № 2623/29.08.2019г. е присъединил гр.№ 2021/2019г. на ШРС към гр.д. № 1812/2019г. на ШРС и производството е продължило под този номер.

В исковите молби се твърди, че по две Запис на заповеди, издадени на 23.11.2015г. ответника се задължил да изплати на ищеца сумата от по 10 000 лв. на 30.06.2016г. и на 30.08.2016г. Поради неплащането на тези суми, били инициирани заповедни производства и издадени изпълнителни листове по ч.гр.д. № 1434/2019г. на ШРС и по ч.гр.д. № 1652/2019г. на ШРС. Въз основа на изпълнителните листове били образувани изпълнителни производства срещу длъжника – ответник, като в срока за доброволно изпълнение цялата сума била заплатена от страна на длъжника-ответник. Същевременно в хода на заповедното производство било депозирано в срок възражение от ответника срещу двете заповеди издадени на основание чл.417 от ГПК и принудителното изпълнение по изпълнителното дело било спряно. Правният интерес от водене на производството произтичал от обстоятелството, че сумите не биха били получени без провеждане на настоящото установително производство. В заключение се иска да бъде признато за установено от страните, че ответникът дължи на ищеца вземане в размер на по 10 000 лв., произтичащо от два изпълнителни листове издадени на 23.11.2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноските във всички производства.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, който в отговора сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Ищецът бил съдружник в дружество „Елпласт А.и сие“ ООД, а записите на заповед служили за обезпечение на каузално правоотношение, възникнало между ответника, като купувач и „Елпласт А.“ ООД, като продавач на недвижим имот с идентификатор 83510.670.86, ведно с построените в терена сгради, находящ се в гр.***. Продажната цена на имота била 120 000 лв., от които 20 000 лв. платени в деня на сключване на договора, а остатъка следвало да бъде изплатен на 10 равни месечни вноски с падеж 23-то число на месеца, считано от декември 2015г. За обезпечаване на вземането от дължимите 100 000 лв. ответното дружество издало десет броя запис на заповед всеки за сума от 10 000 лв. с дата на издаване 23.11.2015г. и падеж 23 – то число на календарните месеци март – декември 2016г. От страна на продавача била издадена и фактура № 194/20.11.2015г. на стойност 120 000 лв., като към настоящия момент ответника заплатил по фактурата сума на стойност 72 550 лв. Общото събрание на „Елпласт А.и сие“ ООД взело решение с Протокол 16.11.2015г. сумата от 55 000 лв. от продажбата на имота да бъде усвоена от ищеца. В случая обаче поемател на посочените 10 броя записи на заповед не е продавача по договора „Елпласт А.и сие“ ООД, а ищеца – съдружник в дружеството. Това било така поради твърдението на ищеца, че имал да получава парични суми от дружеството и че с издаването на записа на заповед, това вземане ще бъде обезпечено. Това обаче не водило до възникване на правоотношение между страните по делото, което да бъде обезпечено с процесния запис на заповед, а напротив записа на заповед обезпечавало каузално правоотношение възникнало между различни страни от тези в менителничното правоотношение. От това се прави извода, че вземането по записа на заповед не съществува и поради това не може да се претендира изпълнение.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. Г. от ШАК, като поддържат исковата молба. В хода по същество и в представените по делото писмени бележки се излагат аргументи за основателността на исковете. Претендират се разноски.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. И.И. от ШАК, който поддържа писмения отговор, като доразвива доводите изложени в него в съдебните прения и в писмената защита представена по делото. Претендират се сторените в хода на делото разноски.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1434/2019г. на ШРС се установява, че по подадено от ищеца заявление била издадена Заповед № 716/21.05.2019г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника за сумата в размер на 10 000 лв., дължима по Запис на заповед, издаден на 23.11.2015г. с падеж 30.06.2016г., без протест и предявяване, и законна лихва върху главницата от 20.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и общо 785 лв. разноски по заповедното производство, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Видно от ч.гр.д. № 1652/2019г. на ШРС била издадена Заповед за незабавно изпълнение № 837/04.06.2019г. и изпълнителен лист от 04.06.2019г., с които се разпореждало на длъжника да заплати сума в размер на 10 000 лв., дължима по Запис на заповед от 23.11.2015г., с падеж 30.08.2016г., без протест и предявяване и законна лихва за забава върху главницата считано от 04.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 785 лв. разноски по заповедното дело. И по двете дела в срок постъпили възражения от длъжника – ответник, като след указания дадени от заповедния съд заявителя предявил установителни искове за вземанията по заповедите.

Във връзка с въведените от ответника твърдения за факта, че процесните записи на заповеди са издадени за обезпечаване на договор за продажба между продавача „Елпласт А.и сие“ ООД и купувача „Плантабул“ ООД са представени писмени доказателства. От Протокола от Общо събрание на съдружниците на „Елпласт А.и сие“ ООД от 16.11.2015г. (стр.31 от делото) се установява, че продажбата на поземлен имот с намиращи се в него сгради в гр.*** е на стойност 120 000 лв., като 55 000 лв. от тази сума ще се усвои от съдружника Р.Д.Й. за негови лични нужди. Протокола е подписан от тримата съдружници в дружеството. Продажбата е оформена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 88, том XIV, рег. № 8831, дело № 1718/2015г. на Нотариус А.А., с който се прехвърля собствеността от „Елпласт А.и сие“ ООД на „Плантабул“ ООД на недвижим имот – дворно място от 3 870 кв.м., представляващо УПИ XXV, в кв. 340, ведно с изградените в него сгради – фабрика за преработка на ядкови плодове с РЗП от 645 кв.м, склад –хале от 270 кв.м. и едноетажна второстепенна сграда с идентификатор 83510.670.86 съгласно КККР на гр.Шумен. Продажната цена за гореописаните недвижими имоти била уговорена в размер на 120 000 лв., от които по банкова сметка ***. в деня на подписване на акта и 100 000 лв. на 10 равни месечни вноски с падеж 23 число на съответния месец, считано от м.декември 2015г. до месец септември 2016г. Данъчната оценка на имота била 259 187.40 лв.

На датата, на която е изповядана сделката по покупко-продажбата били издадени общо десет записи на заповеди, всеки за сумата от 10 000 лв., с издател „Плантабул“ ООД и поемател Р.Д.Й., измежду които и процесните Запис на заповед от 23.11.2015г. с падеж 30.06.2016г. и Запис на заповед от 23.11.2015г. с падеж 30.08.2016г.

По делото е представена фактура № 0100000194 от 20.11.2015г. от „Елпласт А.и сие“ ООД на стойност 120 000 лв. с описание на сделката – продажба на ДМА и дата на възникване на събитието 20.11.2015г. Представени са и преводни нареждания от 23.11.2015г., 18.12.2015г., 01.02.2016г., 16.02.2016г. и 01.09.2016г., 08.03.2016г., 29.03.2018г. и 11.04.2018г., с които били преведени по сметка на „Елпласт А.и сие“ ООД суми общо в размер на 72 550 лв.

В дадените от ищеца на основание чл.176 от ГПК обяснения, се посочва, че целта на издаване на процесните записи на заповед е даване на съгласие от негова страна да бъде извършена продажбата на собствения на дружеството имот и подписването на Протокола от Общото събрание на дружеството за продажбата, срещу което получавал сума от 100 000 лв. Продажната цена от 120 000 лв. и парите, които му се дължали, съгласно тези записи на заповеди нямали нищо общо.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. В.Т.А. – бивш служител в „Плантабул“ ООД и свид. Р.С.И.– счетоводител в „Плантабул“ ООД. Свид. А. разказва, че през процесния период е работила в ответното дружество, като ищецът не искал да подпише Протокол на общото събрание на фирмата и затова му били обещани пари. Свид. И. разяснява, че по сделката за покупко-продажбата на имота, собственост на „Елпласт А.и сие“ООД има издадена фактура и извършени плащания, като към момента остават дължими около 47 000 лв. Твърди, че знае издадените записи на заповеди да обезпечават тази сделка. Съдът кредитира показанията на свидетелите, съобразявайки служебната им зависимост със страните по делото, въпреки, че единия свидетел не е в трудово правоотношение към момента в ответното дружество.

За изясняване на фактическата обстановка по делото било изслушано заключение по съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице заключава, че задължения към Р.Д.Й. не са осчетоводявани в счетоводството на „Елпласт А.и сие“ ООД, като счетоводните книги направени на основание продажбата на имота и издадената в тази връзка фактура са редовно водени, а неплатения остатък по продажната цена бил в размер на 47 450 лв. Съдът кредитира заключението, като пълно, компетентно и обосновано дадено.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от правна страна следното:

По отношение на допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което длъжника е депозирал възражение в срок и съдът е дал указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедите.

По отношение основателността на исковете: Ищецът сочи, че основанието на исковете е вземане по абстрактна сделка – запис на заповед. Ответникът от своя страна е въвел възражения за конкретно каузално правоотношение – договор за продажба на недвижим имот, чиито изпълнение е обезпечено с процесните запис на заповеди. От неоспореното по делото доказателство – Протокол от Общо събрание от 16.11.2015г. се установи, че част от продажната цена в размер на 55 000 лв. е следвало да се изплати на единия от съдружниците, а именно ищеца за негови лични нужди. Този документ, носещ подписа под своето съдържание и на самия ищец е в подкрепа на твърдението на ответника, че запис на заповедите обезпечават договора за продажба. Съдът намира, че всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в съвкупност, водят до безпротиворечивия извод, че издадените записи на заповеди имат за своя обезпечителна функция именно покупко-продажбата на недвижимите имот, оформена с Нотариален акт № 88, том XIV, рег. № 8831, дело № 1718/2015г. на Нотариус А.А..

С въвеждането на твърдения от страна на ответника на възражение за съществуване на конкретно каузално правоотношение между страните на спора, то за кредитора съществува задължение да докаже възникването на каузалното правоотношение между него и ответника по иска. В този смисъл е т.17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, чието приложение е задължително за настоящия съдебен състав. Ищецът цитира многобройна съдебна практика, която е безпротиворечива и сочи, че при заявено от ответника издател на записа на заповед относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането си по записа на заповед, същия следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл.154 от ГПК. Именно това е сторил в производството ответника с ангажиране на изброените по-горе доказателства.

Не е налице и хипотезата, при която ответникът въвежда общо възражение за безпаричност на записа на заповед (приравняващо се на липса на възражение). В случая записът на заповед не е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът е получил насрещна престация от ищеца, който в качеството си на съдружник е участвал в продажбата на имота. От страна на ответника се въведоха неясни устни уговорки между страните, свързани с даване на съгласието на ответника да се сключи сделката и да подпише Протокола от ОС. Видно от представения по делото Протокол от Общото събрание на съдружниците, обаче, уговорките между тях са били за даване на част от покупната цена на Р.Й., в качеството му на съдружник, като документа е подписан на 16.11.2015г. Пет дена след тази дата са издадени и процесните записи на заповеди, поради което съдът намира, че тезата на ищеца, че записите на заповеди обезпечават даденото от него съгласие е несъстоятелна, тъй като съгласието е дадено преди самите заповеди.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че предвид разпределената доказателствена тежест, ищецът не е провел главно и пълно доказване на каузалната сделка, която в обясненията си по чл.176 от ГПК сочи. Поради това намира, че исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника, сторените от него разноски в производството в общ размер на 1050 лв., от които 200 лв. за възнаграждение за вещо лице и 850 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК искове от Р.Д.Й. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ж.П.от ШАК срещу „ПЛАНТАБУЛ“ ООД с ЕИК 127076920 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от И.Д.И. положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца вземане общо в размер на 20 000 лв., представляващо сбора на сумите дължими по Записи на заповед, издадени на 23.11.2015г. с падеж на 30.06.2016г. и 30.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявленията по чл.417 от ГПК в съда, за които вземания са издадени Заповед № 716 от 21.05.2019г. по ч.гр.д. № 1434/2019г. по описа на ШРС и Заповед № 837/04.06.2019г. по ч.гр.д. № 1652/2019г. по описа на ШРС, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.Д.Й. с ЕГН ********** да заплати на „Плантабул“ ООД с ЕИК 127076920 направените в настоящото производство разноски в общ размер на 1050 лв. (хиляда и петдесет лева), представляващи заплатено възнаграждение за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: