Р Е Ш Е
Н И Е
1167/3.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря М.Н., като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1857 по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Ф.С.И.
против И.С.И. с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът
обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Страните
били съпрузи, по силата на сключения между тях на 28.07.1985 г. граждански
брак, като от него имали две, понастоящем пълнолетни деца. Твърди, че от пет
години съпрузите са във фактическа раздяла. За настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, ищецът сочи факти от живота на съпрузите, с
които обосновава разпадане на брачната връзка, липса на доверие, взаимно
уважение и разбирателство. Моли за постановяване на решение, с което брака
между страните бъде прекратен, без произнасяне по въпроса за вината. Желае
запазване на брачното фамилно име на съпругата. Не претендира за семейното
жилище, издръжка и разноски.
В
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответната страна не депозира отговор на
исковата молба.
Съдът
е приел, че са предявени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: с правно основание чл. 49, ал. 1
от СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и
непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне по
въпроса за вината;
небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2,
изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: ползването на
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата.
В
хода на проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. Тошев поддържа предявеният иск и моли за положително
произнасяне по същия. Ответникът се явява и по същество се съгласява с
посоченото в исковата молба.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на сключения
между тях граждански брак на 28.07.1985 г. граждански брак, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански №№0003/28.07.1985 г. от Община – Хитрино, Обл. Шумен. Родените от брака деца са навършили пълнолетие.
По делото са ангажирани писмени
доказателства: дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от
25.09.2018 г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак
№0003/28.07.1985 г. от Община – Хитрино, пълномощно, както и гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля С.С.С..
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Изхождайки
от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът
приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и
единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между
членовете на семейството. От събраните по делото гласни доказателства, се
установява, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла. Конкретните
причини и персонална вина за това обаче, както и за влошените отношения по
между им, не се установяват по безпротиворечив и категоричен начин. Поведението
и на двамата съпрузи се е отразило върху нормалното протичане на брака и е
довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство,
поради което бракът следва да се прекрати с развод.
Съдът преценява, че
фамилното име на съпругата, следва да бъде запазено, тъй като се касае за жена
на зряла възраст, която е носила фамилията през по-голямата част от живота си.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2-ро от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, или когато и
двамата съпрузи са виновни, съдебните разноски остават в тежест на страните
така, както са ги направили.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС-Шумен определя окончателна
държавна такса за развода в размер на 50,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Ф.С.И., с ЕГН **********, с адрес: *** и И.С.И., с ЕГН ********** с адрес: ***, сключен
на 28.07.1985 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при село Тервел, общ. Хитрино, обл. Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак №0003/28.07.1985 г., на основание чл. 49, ал. 1 от СК, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, че няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака
жената да носи брачното си фамилно име И., на
основание чл. 53 от СК.
КОНСТАТИРА,
че страните нямат семейно жилище.
ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, страните не
си дължат издръжка по между си.
Разноските остават в тежест на страните, така, както
са направени.
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв.
ОСЪЖДА Ф.С.И., с ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му от страните пред Окръжен съд - Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: