Р Е Ш Е Н И Е

1192/10.12.2019г. 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Шумен                                                                              седми  състав

На 05 (пети) декември                                                                              Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1891 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по чл. 237 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,  ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът  „Чез електро България” АД гр. София твърди, че през периода от 24.10.2018 г. до 23.01.2019 г., изпълнило задълженията си по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. От друга страна, ответницата К.С.И., която била клиент на дружеството с клиентски № ***, за обект с абонатен номер ***, находящ се в с. Обнова, обл. Плевен, не заплатила възникналите задължения в сроковете, уговорени между страните и останала задължена към ищеца в качеството му на продавач (краен снабдител на електрическа енергия) за сумата 276,06 лева. Забавата на ответницата основавала и дължимостта на парично обезщетение в размер на законната лихва като за конкретната забава, същата му дължала сума в размер на 6,09 лева. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 1042/2019 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде признато за установено, че съществуват вземанията на ищцовото дружество в посочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, като претендира и разноските по настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК и по заповедното производство.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК назначеният особен представител на непребиваващата на постоянния и настоящия си адрес ответница, подава отговор на исковата молба. Същият признава изцяло претенциите.

            С писмено изявление от 18.11.2019 г., пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

            В първото по делото заседание на 05.12.2019 г., съдът с определение е допуснал постановяване на решение при признание на иска срещу ответницата поради наличие, респ. липса на следните предпоставки по чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК:

            – по чл. 237, ал. 1 от ГПК: особеният представител на ответницата признава исковете. С определение от 22.07.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на ответницата е указана възможността да признае исковете, както и последиците от посоченото процесуално действие. В писмена молба от 18.11.2019 г. ищецът прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

             по чл. 237, ал. 3 от ГПК: признатите права не противоречат на закона и добрите нрави; признатите права са от категорията, с които ответницата може да се разпорежда.

            Предвид гореизложеното, ОСНОВАВАЙКИ СЕ ИЗЦЯЛО НА ИЗВЪРШЕНОТО ПРИЗНАНИЕ на исковите претенции от страна на ответната страна, съдът приема, че предявените от „Чез електро България” АД гр. София искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

            При направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на Чез електро България” АД гр. София направените разноски в настоящото исково производство в размер на 462,00 лв., както и разноските по заповедното производство в размер на 83,00 лева.

   Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.С.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ***, със седалище гр. С., адрес на управление: гр. С. 1784, район М., бул. „Ц. ш” № 159, бл. Б.М., Бизнес център, представлявано по закон от Л.В. и К.К., че съществува вземане на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД от К.С.И. в размер на 276,06 лв. (двеста седемдесет и шест лева и 06 стотинки), представляващо парично задължение за плащане на консумирана електрическа енергия за периода от 24.10.2018 г. до 23.01.2019 г., в обект, находящ се в с. О., обл. П., ул. „Р“ № 32А, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК № 543/08.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1042/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.С.И. с ЕГН ********** и „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД от К.С.И. в размер на 6,09 лв. (шест лева и 09 стотинки), представляващо обезщетение за неплатено парично задължение – сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от падежа на всяко от главните задължения до 29.03.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК № 543/08.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1042/2019 г. по описа на Районен  съд – Шумен.

            ОСЪЖДА К.И.С. да заплати на „Чез електро България“ АД гр. София, направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 462,00 лв. (четиристотин шестдесет и два лева).

            ОСЪЖДА К.И.С. да заплати на „Чез електро България“ АД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1042/2019 г. по описа на ШРС в размер на 83,00 лв.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.           

           

                                                                                              Районен съдия: