Р Е Ш Е Н И Е

762/30.7.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и втори юли през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1906 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от П.И.М., ЕГН**********, с настоящ адрес: САШ, щат Охайо, гр.*** и К.А.Д. – М., с ЕГН**********, с настоящ адрес: САЩ, щат Аризона, гр.Ф., и двамата с постоянен адрес:***, съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв.Г.Г. от ШАК, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

В съдебно заседание молителите не се явяват лично. За тях се явява упълномощен процесуален представител - адв.Г.Г. от ШАК с изрично пълномощно, който поддържа молбата и постигнатото от молителите споразумение.

Съдът, като съобрази, че от молбата, от изявленията на упълномощения процесуален представител и представените в тази насока писмени доказателства се установява, че молителите пребивават трайно извън границата на страната, намери, че изложеното се явява достатъчно уважителна причина за неявяването им в съдебно заседание. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №164 от 15.05.2013 год. на ВКС по гр.дело №42/2013 год., IV г.о., ГК, Определение №174 от 26.03.2014 год. на ВКС по ч. гр. дело №791/2014 год., I г.о., ГК, Определение №232 от 23.04.2014 го на ВКС по ч.гр.дело №823/2014 год., I г.о., ГК и др.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите П.И.М. и К.А.Д. – М. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 29.07.2000 год. в гр.Плиска, за което бил издаден Акт за граждански брак №239/29.07.2000 год. От брака си нямат родени деца. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №86, вх.3, ет.3, ап.6, което е собственост на трети лица. Същото било напуснато от двамата молители и за в бъдеще никой от тях няма претенции за неговото ползване. При сключване на брака молителката е приела фамилното име на своя съпруг, като го е прибавила към своето фамилно име. За в бъдеще желае да възстанови предбрачното си фамилно име Д., като отпадне добавката М.. Заявяват, че нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си. Разноските ще бъдат поети изцяло от молителката.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Пълномощни, Нотариален акт за собственост на жилище, строено върху държавна земя от жилищно строителна кооперация №195, том VI, дело 1886/1979 год., Удостоверение за сключен граждански брак от 29.07.2000 год., Вносна бележка за заплатена държавна такса от 25.06.2019 год., доказателства за трудова заетост, придружени с легален превод на български език.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и чрез изрично упълномощения от тях процесуален представител в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на П.И.М. и К.А.Д. – М. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и работят извън границите на Република България следва да се приеме, че са в състояние да реализират доход в размер значително над минималната работна заплата, установена за страната, с оглед на което съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителката е заплатила държавна такса в размер на 25 лева, а на 22.07.2019 год. е доплатила такава в размер на 15 лева, поради което се налага извода, че така определения от съда размер на дължимата държавна такса е заплатен изцяло и не се налага доплащане.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между П.И.М., ЕГН**********, с настоящ адрес: САШ, щат Охайо, гр.*** и К.А.Д. – М., с ЕГН**********, с настоящ адрес: САЩ, щат Аризона, гр.Ф., и двамата с постоянен адрес:***, съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв.Г.Г. от ШАК, сключен с Акт за граждански брак №239/29.07.2000 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между П.И.М. и К.А.Д. – М. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №86, вх.3, ет.3, ап.6, собственост на трети лица е напуснато от двамата молители и за в бъдеще никой няма претенции относно неговото ползване.

II. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

III. След прекратяване на брака молителката К.А.Д. – М. възстановява предбрачното си фамилно име Д., като премахва добавката М..

IV. Разноските по делото се поемат изцяло от молителката.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева, като констатира, че същата е заплатена изцяло.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: