Р Е Ш Е Н И Е
1108/18.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д.Димитров
като
разгледа докладваното от съдията ГД №
1944/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
отрицателен установителен иск от С.К.П. против „Енерго про Продажби“ ЕООД гр.
Варна, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът, не дължи на
ответника, сума в размер на 5 271.16
/пет хиляди двеста седемдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ лева, цена на
служебно начислена по партида, с клиентски номер ***,
за абонатен номер ***, на адрес: гр. Шумен, ул. „***, електроенергия, за
периода от 04.04.2017 г. до 03.04.2017
г., за която е издадена фактура
за корекция № 0282072838/26.06.2019 г..
Ищецът твърди, че като собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. Шумен, ул. ***, бил потребител на електрическа енергия
на обект с абонатен № ***. На този адрес ответникът изпратил Уведомление, в
което било пояснено, че поради констатирано неточно измерване е направена
корекция на количеството електрическата енергия за периода от 04.04.2017 г. до
03.04.2018 г., тоест за 1 година, за клиентски номер ***, абонатен номер ***,
както и Покана за плащане на сумата от 5 271,16 лв. по фактура №
0282072838/26.06.2019 г. до 08.07.2019 г.. Ищецът, намира, че тъй като
средството за търговско измерване на потребена ел. енергия - електромер с фабр.
№ 1114021566087879, не било негова собственост, а на „Електроразпределение
Север“ АД, чиито служители съставили Констативен протокол, като твърди, че
нямал достъп до този електромер, нито до софтуера, то поддържането на
техническата му изправност е задължение на електроразпределителното дружество, както
и, че не му е доставена и той реално не е потребил ел. енергията, посочена в
процесната фактура, поради което не дължи начислената сума. Оспорва факта, че е
налице неточно измерване, като в случай, че имало неточно измерване, твърди, че
няма нищо общо с неточността, поради което и за него не е възникнало задължение
за плащане на служебно начислената ел. енергия посочена в процесната фактура,
както и, че сумата била начислена едностранно и без негово участие, което
водело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. Счита, че
процесното СТИ не отговаряло на действащите правила и норми за метрологичен
контрол, а ответникът като доставчик на ел. енергия не бил представил конкретни
данни за законно монтиран, сертифициран по реда на Закона за измерванията и
Правилата за измерване, средство за търговско измерване на процесния адрес
/СТИ/ - електромер. Намира, че ответникът не е посочил точното основание, на
което прави корекцията, поради което за него било невъзможно да се позове на
нищожност на клаузи от Договора и от Общите условия на ответника. Моли съдът да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 5271,16 лв. по фактура № 0282072838/26.06.2019г.,
издадена от ответника. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава
отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, но неоснователен. Пояснява,
че отношенията между страните се уреждали от Закона за енергетиката, Правилата за
измерване на количеството ел. енергия, приети от ДКЕВР, както и че корекцията
била извършена по реда, предвиден в ПИКЕЕ, които имали характер на подзаконов
нормативен акт, към които препращали и Общите условия на ответника. Счита, в условията на евентуалност, че
страните са в валидно продажбено отношение по общите правила на ЗЗД и купувачът
- ищец дължи заплащането на цената на потребената от него ел. енергия. Излага
подробни аргументи. Претендира
разноски.
В проведеното по делото съдебно
заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат исковата
молба и отговора. Ищеца прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: че между ищеца и ответното
дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което
ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия;
че е извършена проверка изправността на електромера на посочения в исковата
молба адрес; че резултатът oт проверката е обективиран в Констативен протокол,
както и че в резултат от направените констатации е извършена корекция на
количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната, за което
ответникът с издал фактура за процесната сума.
Съгласно Протокол № М 3013182 /л. 36/ на
16.12.2015 г. служители на „Енерго про мрежи“ АД, в присъствието на ищеца, монтирали
електромер с фаб. № 1114021566087879 на адрес: гр. Шумен, ул. ***, на клиент С.К.П.,
с кл. № ***, аб. № ***, тип „Iskra МЕ 162“, с нулеви показания на нощна и
дневна тарифа.
От Констативен протокол № 1301330 /л. 8/
се установява, че на 03.04.2018 г. по инициатива на „Енегро про мрежи“ АД,
служители на това дружество, в присъствието на В. П. П. – съпруга, извършили
проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на
СТИ с фабр. № 1114021566087879 на обект в гр. Шумен, кв. Дивдядово, ул. ***,
клиентски номер ***, абонатен номер ***, при което е установена вярна схема на
свързване на елементите на измервателната група, както и показания на СТИ за
консумирана нощна – 002569 и дневна – 008238 ел. енергия. Отбелязано е, че захранване
на ЕМТ е осъществено чрез кабел тип СВТ2 х 6, поради което въпросното СТИ е
демонтирано за експертиза в БИМ.
От Констативен протокол от метрологична
експертиза № 1483/17.06.2019 г.-АУ-Е-000029-19516/10.04.018 г. /л. 34/, се
установява, че техническото състояние на частите и механизмите на СТИ с фабр. №
1114021566087879 са защитени от нерегламентиран достъп. При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
„Iskra МЕ 162“ трябва да се състои от три тарифи Т1, Т2 и ТЗ, като действително
потребената еленергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3,
показанията, по която са за потребени 029709.6 kWh. Отразено е, че достъп до
вътрешността на СТИ не е осъществяван, както и че електромерът съответства на
метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия.
С Писмо изх. № 53664-КП
1301330-1/26.06.2019 г. /л. 31/, по описа на „Електроразпределение Север“ АД,
връчено лично на 28.06.2019 г. съгласно Известие за доставяне /л. 32/, ищецът е
уведомен за констатираното като му е предоставено копие от Констативен протокол
№ 1301330.
Със Становище за начисление на ел. енергия
/л. 33/ „Електроразпределение Север“ АД уведомява ответното дружество за
извършената техническа проверка като намира, че за период от 04.04.2017 г. до
03.04.2018 г. на клиента следва да бъде начислено общо количество ел.енергия в
размер на 29709 кВТч, както следва: 244 кВтч за период 04.04.2017 г. –
06.04.2017 г.; 6919 кВтч за период 07.04.2017 г. – 30.06.2017 г.; 22546 кВтч за
период 01.07.2017 г. – 03.04.2018 г.
С Писмо изх. № 53664-КП 1301330-2/26.06.2019
г., по описа на ответника /л. 6/, ищецът е уведомен за извършена корекция на
сметка със сумата 5 271.16 лв., по приложена фактура № 0282072838/26.06.2019 г.
/л. 7/, за потребена енергия, отчетена с електромер 1114021566087879, за
периода 04.04.2017 г. до 03.04.2018 г., както следва:
-за подпериод 04.04.2017 г. – 06.04.2017
г. 244 кВтч на цена 0.12390 лв./1 кВтч или общо 30.23 лв.
-за подпериод 07.04.2017 г. – 30.06.2017
г. – 6919 кВтч на цена 0.12532/1кВтч или общо 867.09 лв.
-за подпериод 01.07.2017 г. – 03.04.2018
г. – 22546 кВтч на цена 0.15503/1кВтч. или общо 3495.31 лв.
Към отговора на исковата молба ответникът е представил
„Извлечение
за фактури и плащания към дата 12.07.2019 г.“ /л. 38 - л. 39/ и „Извлечение от
сметка към 12.07.2019 г.“ /л. 40/, оспорени от ищеца на основание чл. 193 ГПК
относно съдържанието. По общо правило производството по чл. 193 ГПК
е способ за страната да се защитава срещу представените доказателства и тяхната
доказателствена стойност. Оспорването на доказателствената стойност на
документа може да бъде насочено, както срещу неговата формална доказателствена
сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила. Успешното
провеждане на тази процедура води до изключване на документа от
доказателствата, като се отрича неговата доказателствена стойност. Диспозитивните
документи, независимо дали са официални или частни, имат само формална
доказателствена сила. Формалната доказателствена сила на документа, независимо
дали е официален или частен документ, се отнася единствено относно факта на
писменото изявление и неговото авторство. Оспорването на авторството на
документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена
сила. При свидетелствуващите документи, независимо дали са официални или частни,
е налице както формална така и материална доказателствена сила т. е. при
оспорване на истинността на свидетелствуващи документи може да се опровергава
формалната сила на документите /тяхната автентичност/, но не може да се
опровергава верността им т. е. съдържанието на документа, като се твърди, че
удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. В
процесния случай се оспорва съдържание на частни свидетелстващи документи относно
тяхното съдържание. Защитата срещу доказателствената сила на частните
свидетелствуващи документи /формална и материална/ не е подчинена на
изискванията за оспорване истинността на документи по чл. 193 ГПК,
а следва да се преценява, ведно с всички данни по делото. Предвид изложеното
съдът не намира основание да изключи от доказателствената съвкупност оспорените
от ищеца по реда на чл. 193 ГПК относно съдържанието, представените към отговора на исковата молба от
ответника „Извлечение
за фактури и плащания към дата 12.07.2019 г.“ и „Извлечение от сметка към
12.07.2019 г.“. От тези писмени доказателства се установява, че към 12.07.2019 г.
при ответника по сметка с клиентски
№ ***
на името на С.К.П., адрес: ***, по фактура №
0282072838, се води вземане в размер
на 5 271.16
/пет хиляди двеста седемдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ лева, с падеж
08.07.2019 г.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят С.Д.
– съставител на Констативния протокол от проверка твърди, че на 03.04.2018 г.
заедно с негов колега, като служители на „ЕРП Север“ гр. Варна, с преносим
лаптоп, посредством софтуер, извършили техническа проверка на електромера на
ищеца, в присъствие на живущ на адреса. Електромерът бил монтиран на стълб на
улицата, където минавала мрежа ниско напрежение. Софтуерът, с който разполагали
бил само за четене на показания. При проверката не могли да установят връзка с
въпросния електромер. Когато електромера бил изправен правили връзка и четели
всички тарифи: 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и общата. Това наложило неговата смяна с
нов електромер, съгласно дадените им указания. Демонтираният електромер бил
изпратен за проверка в БИМ. При монтажа на новия електромер били описани всички
тарифи.
От Заключение по допуснатата по делото
СТЕ, което съдът намира за изчерпателно и компетентно, се установява че
процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка и срокът на
метрологичната му годност е до края на 2021 г. и към момента на проверката е
бил метрологично годен. Съгласно заключението чрез това СТИ е възможно да бъде
измерена цялата, потребена от ищеца електрическа енергия през процесния период.
При монтажа на процесното СТИ през 2015 г. показания по визуализираните тарифи
Т1 и Т2, са били с нулеви стойности. Вещото лице счита наличие на неправомерно
вмешателство върху процесното СТИ - електромерът бил софтуерно
препараметризиран /препрограмиран, за което не е необходимо да се осъществи
пряк, физически контакт със СТИ, тоест, възможно е манипулиране без отваряне/
да отчита част от преминалата електрическа енергия в невидим на дисплея
регистър Т3, където се натрупвала. Според вещото лице ответникът притежава
софтуерна версия само за четене на данни от паметта на СТИ, но не и за
препараметризиране, като при правомерна експлоатация на процесния електромер не
следва да има натрупване на електроенергия по скрития регистър. Заключението е,
че е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ преминала от захранващия
кабел към абоната електроенергия през процесния период, като неотчетеното
количество е отразено в регистър Т3 на процесното СТИ. Определеното в справката
за корекция количество електрическа енергия може да бъде доставено до обекта на
абоната, съобразно пропускателната способност на присъединителните съоръжения и
на СТИ. Вещото лице заключава, че изчисленията по корекционната процедура са
извършени аритметично точно.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:
Основателността на предявения
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД, за
недължимост на служебно начислена, от доставчика по партидата на потребителя,
сума под формата на корекция на сметка за потребена електроенергия, е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от
ищеца, че с ответника са в търговски отношения по силата на Договор за продажба
на ел. енергия и му е начислена процесната сума, така и от ответника: че е
извършена проверка на електромера по абонатния номер, потребител по който е
ищецът; че са установени отклоненията в точността на измерване на СТИ при
описаните времеви и количествени параметри; че извършената корекция е съобразно
Общите условия, както и че стойността на електроенергията се дължи в посочените
размери и период от време.
Спорният между страните въпрос е
съществува ли законова възможност за електроразпределителното дружество да
извършва корекции в сметките на потребителите за минал период. Ищецът счита, че
извършената корекция на сметката за минал период е незаконосъобразна, поради
липса на законово основание за това към момента на проверката, тъй като се
касае за установено не механично, а софтуерно въздействие върху СТИ, което
потребителят бил в невъзможност на упражни, поради липса на достъп до системата
за измерване.
В Р. № 21/01.03.2017 г., ГД № 50417/2016
г., I г. о. на ВКС, се съдържа разрешение на спорния въпрос за времето преди
измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./
и преди приемането на Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, от 2013 г., издадени от КЕВР, според което е допустимо
електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия
погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер. Към момента на установяване
на неправомерното софтуерно въздействие върху процесния електромер /03.04.2018 г./,
с Р. № 1500/06.02.2017 г., по АД № 2385/2016 г., на ВАС, е отменен чл. 47 ПИКЕЕ
от 2013 г., уреждащ реда, по който се извършват проверки на измервателните
устройства. Горепосоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва
да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени разпоредби
на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и липсва приложима специална
подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа
енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от
действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран
регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от
страна на крайния битов потребител. Това разрешение произтича от договорния
характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и
крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори
за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи
своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не
изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Следователно
при отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят
общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за
плащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва
да понесе своята договорна отговорност. Според тази обща разпоредба на чл. 183
ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по -
малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да
липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след
отмяната им с решения на ВАС, постановени по АД № 2385/2016 г., в сила от
14.02.1017 г. и АД № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г./, този извод следва
от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на
цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /Р.
№ 97/28.07.2015 г., ТД № 877/2014 г., І т. о. на ВКС; Р. № 115/20.05.2015 г.,
ГД № 4907/2014 г. ІV г. о. на ВКС; Р. № 19/21. 02. 2014 г., ТД № 2014/2013 г.,
ІІ т. о. на ВКС; Р. № 228/10.09.2012 г., ГД № 311/2011г., ІV г. о. на ВКС; Р. №
487/29.11.2012 г., ГД № 1750/2011 г., ІV г. о. на ВКС и др./, при неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално
потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление
и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата
и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни
клаузи. В този смисъл софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от
потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество
част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица
ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на
специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура
по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза
гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални
предварителни процедури за защита на потребителите като например тези,
съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г. /в този смисъл Р. №
150/26.06.2019 г., ГД №4160/2018 г., 3 г. о. на ВКС и Р. № 124/18.06.2019 г. ГД
2991/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС/.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 03.04.2018 г. от длъжностни лица е извършена проверка на СТИ
в процесния електроснабден имот, като последното е демонтирано и пломбирано,
след което предоставено за проверка от БИМ. Съгласно Констативен протокол от
метрологична експертиза на БИМ и Заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, процесният електромер е
технически изправен, няма промяна в схемата му на свързване, нито са нарушени
пломбите, но са налице данни за неправомерно вмешателство в софтуера,
вследствие на което, част от действително потребената енергия, не е отчетена в
регистрите за дневно и нощно потребление, а в скрит регистър. Процесното СТИ,
което не е „смарт“ устройство, е минало задължителната проверка за годност и е
монтирано в процесния обект на потребление на 16.12.2015 г. в присъствието на
ищеца, с нулеви показания на нощна и дневна тарифа. Според същото Заключение
извършеното неправомерно препараметризиране по отделните регистри е с цел
неотчитане в пълен обем по двата видими регистри /Т1-нощна енергия и Т2-дневна
енергия/ и пренасочване показания вследствие на реално консумирана електрическа
енергия от видимите на дисплея на електромера тарифни зони към невидимия на
дисплея срит регистър Т3, който не се визуализира и поради това не може да бъде
отчетен от инкасаторите и реално не се заплаща. При това положение, отразеното
в скрития регистър Т3 количество енергия е отчетено от процесното СТИ и е
реално доставено и потребено от битовия потребител – ищцата. Горепосоченото
софтуерно вмешателство е в резултат на човешка намеса. То е възможно само от
притежател на версия на софтуера, с каквато ответникът не разполагат.
Последните притежават софтуер, който може само да чете данните от паметта на
СТИ. Следователно по настоящото дело е установено, както количеството на реално
потребената към 03.04.2018 г., но останала неплатена поради неправомерното
софтуерно въздействие върху СТИ /29709 kWh на обща стойност 5 271.16 лв./,
електрическа енергия по процесния договор за продажба, така и противоправното
виновно поведение на купувача /ищец/, изразяващо се в неправомерна софтуерна
намеса в паметта на електромера. Последното виновно поведение на купувача е
единствено възможната причина за установеното софтуерно въздействие върху
процесното СТИ, доколкото то може да е само човешко дело, изключено е
ответникът да го е извършил поради това, че не разполага с такава софтуерна
програма /притежава версия само за четене на данни от паметта на СТИ/, и
доколкото реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално
доставената и потребена електрическа енергия на обекта/ ползва само купувача
/ищеца/. Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в
скрития регистър Т3 на процесното СТИ е правилно извършено според вещото лице
по приетата съдебно-техническа експертиза, макар то да е по цени за
технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа
поотделно. По отношение на продължителността на софтуерното въздействие, поради
невъзможността да се установи началния му момент /СТИ не е „смарт“ и поради
това не е включено в системата за дистанционен отчет/, релевантен пределен
начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект – обстоятелство,
съобразено от ответника по процесното правоотношение. Аргумент в подкрепа на
този извод е и нормата на чл. 55, ал. 1 от сега действащите Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн. ДВ. бр. 35/30. 04. 2019 г., според която
„при измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ
количество електрическа енергия в тези регистри“.
По тези съображения следва да се приеме, че
ищецът дължи на електроразпределителното дружество цената на доставената
електрическа енергия за посочения период, поради което предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Относно наличието на неравноправни
клаузи в Общите условия към Договора за продажба на електро енергия между
страните, предвид, че ответникът – доставчик претендира само цена на
доставеното количество и не претендира други акцесорни вземания, съдът не
намира основание да се произнася.
Относно разноските в производството.
Двете страни са направили искане за
присъждане на разноски. Разноските на ответника по приетия списък по чл. 80 ГПК
са в общ размер на 1776 лв. /л. 98/, в това число адвокатско възнаграждение в
размер на 1416 лв., с ДДС. Процесуалният представител на ищеца е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ответника за един адвокат. Уговореното и платено от ответника възнаграждение е
почти два пъти над минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3, от Наредба №
1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото и осъществената от адвоката на
ответника дейност съдът счита, че същото се явява прекомерно и следва да бъде
намалено, при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер съгласно
посочените разпоредби на Наредба № 1 или до размер от 712.27 лв., с ДДС. При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовата страна следва да
бъде осъдена да плати на ответника общо сумата 1072.27 лв., съставляваща: 712.27
лв. - хонорар за един адвокат, намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до
минималния размер, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, по своевременно направено възражение на
ищеца; 300 лева – депозит за експертиза и 60 лева - депозит за призоваване на
свидетели.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения от С.К.П.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, отрицателен установителен иск, с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на „Енерго – про Продажби“
АД, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Таурс кула Г“, бул. „***, че
ищецът не дължи, сума в размер на 5 271.16 лева (пет хиляди двеста седемдесет и един лева и
шестнадесет стотинки), представляваща
цена на начислена по партида, с клиентски номер ***,
за абонатен номер ***, на адрес: гр. Шумен, ул. „***, електроенергия,
доставена, потребена
и неплатена, за периода 04.04.2017 г. до
03.04.2018 г., за която е издадена фактура за
корекция № 0282072838/26.06.2019 г., като неоснователен.
Осъжда С.К.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Енерго
– про Продажби“ АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
„Варна Таурс кула Г“, бул. „***, сумата
1072.27 лв. (хиляда и седемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки), съставляваща:
712.27 лв. - хонорар за един адвокат, намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до
минималния размер, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, по своевременно направено възражение на
ищеца; 300 лева – депозит за експертиза и 60 лева - депозит за призоваване на
свидетели, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: