Р Е Ш Е Н И Е

1073/11.11.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 07 (седми) ноември Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1977 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите Б.Ф.И. и Х.А.И. излагат, че са съпрузи от 27.04.1991 година. По време на брака си имали родено едно дете – понастоящем пълнолетно. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 27.04.1991 г., когато с акт №***/27.04.1991 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. По време на брака имат родено едно дете, имащо общ произход от молителите – понастоящем пълнолетния Д.Б.Ф., роден на *** г. (видно от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 27.04.1991 г. с акт № ***/27.04.1991 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между Б.Ф.И. с ЕГН **********,*** и Х.А.И. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. Д.М., гр. Шумен, ул. „С.“ № 109, ет. 2, офис 21, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Б.Ф.И. и Х.А.И. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака Х.А.И. ЗАПАЗВА фамилното име – И..

2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

3. Молителите нямат взаимни претенции да получат част от лимчното имущество на другия молител. Същите не са правили помежду си дарения на значителна стойност.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лв., като ОСЪЖДА Б.Ф.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева и Х.А.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: