Решение по Гражданско дело 1991/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

931/15.10.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 09 (девети) октомври Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1991 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че на 19.04.2017 г. „Изи Асет мениджмънт“ АД сключило с ответника М.Ж.Р. договор за потребителски заем, по силата на който предоставило на последния сума в размер на 1750,00 лева. Страните по договора се договорили общата дължима сума от Р. да възлиза на 2033,68 лв., разсрочена на 22 двуседмични вноски съобразно уговорен погасителен план. Съобразно клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписването му за предостави на заемодателя обезпечение под формата на двама поръчители. Ответникът не извършил каквото и да е плащане на дължима сума и не предоставил обезпечение. Общият размер на неплатените вноски по договора възлизал на 1750,00 лева. Заемателят дължал и договорна лихва в размер на 283,68 лева за периода 06.05.2017 г. – 24.02.2018 година. Освен това, Р. дължал неустойка за неизпълненото задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 1347,72 лв.; 45,00 лв. такса разходи и обезщетение за забава в размер на 115,03 лева. На 01.11.2017 г. между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ищеца (с организационна форма към този момент – АД) бил сключен договори за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който заемодателят прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ АД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу Р.. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последният бил уведомен за извършеното прехвърляне чрез прилагане на препис от писмото към настоящата искова молба. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1560/2018 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на Р. по реда на чл. 417, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1560/2018 г. по описа на ШРС: в размер на 1750,00 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 19.04.2017 г., сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.11.2017 г.; в размер на 283,68 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода 06.05.2017 г. – 24.02.2018 г. върху заета сума по договор за кредит от 19.04.2017 г., сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.11.2017 г.; в размер на 1347,72 лв., представляващо задължение за плащане на неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06.05.2017 г. – 24.02.2018 г. по договор за кредит от 19.04.2017 г., сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.11.2017 г.; в размер на 45,00 лв., представляващо задължение за плащане на такса разходи по договор за кредит от 19.04.2017 г., сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.11.2017 г.; в размер на 115,03 лв., представляващо обезщетение за неплатени в срок, главни парични задължения за периода 07.05.2017 г. – 31.05.2018 г. по договор за кредит от 19.04.2017 г., сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата 1750,00 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 31.05.2018 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. Назначеният му особен представител не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание оспорва претенциите, като сочи, че по делото не е доказано предаването на парична сума от праводателя на ищеца на ответника, както и че клаузите на сключения договор са нищожни. Моли, исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор № 2792604 от 19.04.2017 г. е, че „Изи Асет мениджмънт“ АД предоставило на М.Ж.Р. сума в размер на 1750,00 лева. В чл. 2 от договора е предвидено, че срокът на същия е до 24.02.2018 г., като размера на двуседмичната погасителна вноска възлиза на 92,44 лв., като е посочен и размер на лихвения процент. Според чл. 4 от договора, ответникът се задължил в срок от три дни, считано от датата на сключването да предостави на заемодателя едно от описаните обезпечения, като при неизпълнение на това задължение, дължи неустойка в размер на 1347,72 лева. В чл. 11 е посочено, че заемателят заявява съгласието си да получава на електронната си поща всякакви изявления от заемодателя, като всички изпратени до нея електронни изявления и документи се считат узнати от датата на получаването им. Съдът констатира от представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., че „Изи Асет мениджмънт“ АД прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит, като в приложение № 1/01.11.2017 г. към договора е описано и процесното вземане. Видно от приложените уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/2792604/07.11.2017 г. и изх. УПЦ-П-ИАМ/2792604/01.08.2018 г. до Р. били изпратени уведомления за сключения договори. Съдът констатира от известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка, че адресираната до ответника на адрес гр. Шумен, ул. „Симеон Велики“ № 29, вх. 1, ет. 2, ап. 5 пратка, съдържаща описаните по-горе писма не било доставено, като е отбелязано, че лицето е преместено.

От приложеното ч.гр.д. № 1560/2018 по описа на ШРС се установи, че ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 31.05.2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 738/01.06.2018 г. срещу ответника за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 31.05.2018 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 75,00 лв., направени по заповедното производство. „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 06.02.2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 211/08.02.2018 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски в общ размер 128,83 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, задълженията на Р. по процесния договор възлизат на: неплатена главница в размер на 1750,00 лв.; договорна лихва – 283,68 лв.; неустойка – 1347,72 лв., разходи за събиране – 45,00 лв. и лихва за забава в размер на 107,56 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответника М.Ж.Р. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 738/01.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1560/2018 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими..

По основателността на установителните искове:

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1560/2018 г. на ШРС, представените в настоящото исково производство писмени документи и заключението по изготвената ССЕ.

Доказа се, че на 19.04.2017 г. между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответникът М.Р. бил сключен договор за кредит. Съдът намира за доказано, че дружеството предоставило на ответника уговорената сума в размер на 1750,00 лева. От своя страна, последният се задължил да върне заетата сума, чрез плащане на двуседмични вноски, включващи всички компоненти, подробно описани в договора. Установи се по делото, че „Изи Асет мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу М.Р. по процесния договор за кредит. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжника за извършената цесия. Доказа се, че ищецът изпратил уведомление до ответника, което не било връчено. Същият не е използвал уговорения в договора начин на връчване на съобщения – чрез електронната поща на Р.. Следователно, последния не е надлежно уведомен за сключването на договор за цесия преди депозиране на исковата молба. Действително, надлежно е уведомлението на длъжника, ако към приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова, тъй като съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. В случая, обаче, длъжникът – ответникът Р. не е открит на установените му постоянен и настоящ адрес, като същият се представлява в производството от назначения му особен представител. Последният има ограничен кръг права за целите на процеса и не може да приема материалноправни волеизявления, каквото е съобщаването на цесията. Получаването на съобщение за сключен договор за прехвърляне на вземане представлява разпореждане с право, за което действие се изисква изрично пълномощно по смисъла на чл. 34, а. 3 от ГПК. Според разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК, особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно само с одобрението на съда, пред който се води делото. В случая не е налице изрично съгласие на особения представител да му бъде връчено съобщение за цесията, както и одобрение на съда. Поради това, следва да се приеме, че връчване на особения представител на ответника Р. не е извършено. Ето защо, съдът намира, че не е налице надлежно уведомление за сключения между „Изи Асет мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД договор за цесия, поради което същият не е произвел действие спрямо ответника.

Предвид обстоятелството, че твърденията на ищеца в исковата молба са, че той е носител на материалното право, засегнато от правния спор, то следва, че ищцовото дружество притежава активна процесуална легитимация в настоящото производство. Това е така, тъй като принадлежността на правото на иск произтича от фактическите твърдения в исковата молба. Поради това и поради установеното по-горе, че поради липса на надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не е носител на вземания срещу М.Р., то предявените искове срещу последния следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид отхвърлянето на исковите претенции, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани направените деловодни разноски по заповедното производство и по настоящото исково производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. С. 1335, обл. С., район Л., ж.к. „Л.10“, бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. против М.Ж.Р. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 1750,00 лв. (хиляда седемстотин и петдесет лева), представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 19.04.2017 г. сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.11.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 738/01.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1560/2018 г. по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр. София против М.Ж.Р. с ЕГН **********, иск с правно основание

чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 283,68 лв. (двеста осемдесет и три лева и 68 стотинки), представляваща договорна лихва за периода 06.05.2017 г. – 24.02.2018 г. върху заета сума по договор за кредит от 19.04.2017 г. сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.11.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 738/01.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1560/2018 г. по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 1347,72 лв. (хиляда триста четиридесет и седем лева и 72 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06.05.2017 г. – 24.02.2018 г. по договор за кредит от 19.04.2017 г. сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.11.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 738/01.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1560/2018 г. по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 45,00 лв. (четиридесет и пет лева), представляваща задължение за плащане на такса разходи по договор за кредит от 19.04.2017 г. сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.11.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 738/01.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1560/2018 г. по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 115,03 лв. (сто и петнадесет лева и 03 стотинки), представляваща обезщетение за периода 07.05.2017 г. – 31.05.2018 г. за неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от 19.04.2017 г. сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.11.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 738/01.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1560/2018 г. по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

Районен съдия: