Р Е Ш Е Н И Е

1085/13.11.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на единадесети ноември 2019 година

в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1994/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл. 422 от ГПК.

Искова молба от пълномощник на „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, без посочено правно основание и цена от 764,03 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 764,03 лева, представляваща 607,44 лева неплатен наем за стопанската 2016/2017г., по договор за наем на недвижим имот – земеделска земя и 156,59 лева лихви за забава. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 1134/2019г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че договора, не е произвел действие между страните и не дължи заплащане на наем. Иска отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържа заявеното в исковата молба, а за ответното дружество, не се явява представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 28.07.2016г. страните сключили договор за наем на недвижим имот – Нива с площ от 20,248 дка, № 037016, в землището на с. Веселиново, за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2016г., при обща стойност на годишния наем от 607,44 лева, дължим на 01.10.2016г.. В чл. 6 от договора е посочено, че с подписването му страните се съгласяват, че имота е предаден на наемателя, в добро състояние. За периода от уговорения падеж на задължението, до подаване заявлението по чл. 410 ГПК, в ШРС – 18.04.2019г., законната лихва върху уговореното наемно възнаграждение възлиза на сумата от 156,75 лева.

Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички предпоставки за основателност на предявените искове, а именно – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), за периода на претендирания наем; размера на дължимото възнаграждение/наем/, за исковият период; предоставени на ответника вещи, за временно ползване; настъпил падеж на вземане; размер на обезщетението.

Ответното възражение, че договора, не произвел действие е неоснователно. Няма никакво значение, за дължимоста на уговорен наем, дали наемателя е ползвал наетата вещ, в случая земеделска земя. Първо договора е консенсуален и второ в самия него е уговорено, че вещта е предадена.

Изложеното налага уважаване на предявените искове, този за заплащане на дължим наем, в предявения размер от 607,44 лева, за периода на действие на договора. Втория иск е основателен в предявения размер, защото търсената сума е по малка от дължимата, според писмените доказателства и приетото за установено на тяхна база.

На основание чл. 78, ал. 1, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски на настоящата инстанция, по разглежданото, и по ЧГД № 1134/2019г., по описа на ШРС, които съразмерно уважената част от исковете, възлизат на 820 лева.

Разноски от ответника не са претендирани и не му се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, съществува вземане, представляващо дължима сума, по договор за наем № Н0472 от 28.07.2016г. в размер на 764,03 лева, от които 607,44 лева наем за период от една стопанска година и 156,59 лева законна лихва върху главницата за периода 02.10.2016г. – 18.04.2019г., в едно със законната лихва върху главницата от 607,44 лева, считано от 18.04.2019г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 820 лева, представляващи направени по настоящото и по ЧГД № 1134/2019г., по описа на ШРС разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: