Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

1186/16.4.2019г.

Шуменският районен съд десети състав

На шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание Председател: Жанет Марчева

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 1076 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Териториално поделение ДГС“ на „СДП“ ДП с ЕИК 2016174120023 със седалище и адрес на управление гр.ВП, ул.“СВ“ № 10, представлявано от Я.С.Й, чрез юриск. Д.В.К.срещу „Ж.Л.“ ООД с ЕИК 200462749 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“ЛК“ № 1, представлявано от ОВГС исковата молба с правно основание чл.124 от ГПК се иска да бъде признато за установено, по отношение на ответника, че ищеца не е страна по Договор, сключен на 27.07.2009г. на основание чл.9, ал.12, ал.33 и ал.35 от ЗЛОД между страните „Държавно ловно стопанство Преслав“ с Булстат 837067031 и ответника „Ж.Л.“ ООД.

Правния интерес от водене на настоящото производство по инцидентния установителен иск се обосновава с предявена насрещна искова молба по гр.д. № 3183/2018г. на ШРС.

По допустимостта на иска: Съдът служебно е изискал гр.д. № 3183/2018г. на ШРС, по което по молба на ищеца производството е било спряно с Протоколно определение от 11.04.2019г. на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по настоящото дело.

Съдът констатира, че по делото е приложено и гр.д. № 2371/2017г. на ШРС. Производството по второто дело е приключило с постановяване на Решение № 62/17.05.2018г. по в.т.д. № 55/2018г. на ШОС, в което се отхвърля предявения от Териториално поделение ДГС“ на ДП „Североизточно предприятие“ с ЕИК 2016174120023 установителен иск по чл.422 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, за съществуване на вземане на ищеца от ответника на сума в размер на 15 679.99 лв. за проведен лов по линия на организиран ловен туризъм, отстрелян дивеч и извършени услуги, обективирани във фактура № 2400011447 от 11.01.2016г. и разписка № 2400001759 от 01.06.2016г. , както и мораторна лихва от 1 889.66 лв. за периода от 25.03.2016г. до 12.06.2017г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1624/2017г. на ШРС, като погасено чрез прихващане със вземането на „Ж.Л.“ ООД в размер на 19 707.74 лв. представляващо полагащата се част от приходите получени от съвместната дейност през 2015г. съгласно чл.6 от Договор № 1326 от 27.07.2009г. В мотивите на решението са изложени подробни доводи и са направени обосновани правни изводи относно кои са страните по договора от 27.07.2009г., което се припокрива и с предмета на настоящото производство. Съдът сочи, че основния спор касае идентичност на субектите, посочени във процесната фактура и разписка и съответно Договор № 1326/27.07.2009г., като приема, че е налице такава идентичност на субектите и по двете правоотношения. Сочи се, че страни по договора от 27.07.2007г. са именно страните по настоящото дело. Решението по делото е влязло в законна сила на 20.06.2018г. Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца Решение № 26 от 17.03.2016г. по т.д. № 6/2016г. на ШОС не е представено от него и съдът не би могъл да направи преценка или изводи във връзка с постановения от него диспозитив.

По въпроса за пределите на действие на силата на присъдено нещо и мотивите на влязлото в сила решение ползват ли се с такава, има установена съдебна практика. С т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК, Решение № 44 от 07.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 1188/2011г. IV г.о., Решение № 133 от 26.10.2011г. на ВКС по т.д. № 133/2011г. II г.о., Решение № 472 от 12.01.2012г. на ВКС по гр.д. № 1712/2010г. IV г.о. и Решение № 610 от 09.12.2008г. на ВКС по т.д. № 391/2008г. I т.о. се приема, че със сила на присъдено нещо се ползва само диспозитива на влязлото в сила съдебно решение. Ако страната иска да формира сила на присъдено нещо по едно преюдициално правоотношение, тя следва да го въведе като предмет на спора с предявяване на инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК. В противен случай съдът само ще обсъди възражението в мотивите си, за да реши спора, но по него няма да се формира сила на присъдено нещо. Изключение от посочения принцип ГПК предвижда с чл.298, ал.4 от ГПК, според който силата на присъдено нещо обхваща и две насрещни права на ответника, предявени не с иск, а с възражение. Това са възражението за прихващане и признаване на правото на задържане, по които се формира сила на присъдено нещо и съдът се произнася по тях в диспозитива на решението си. В този смисъл и Определение № 446 от 06.06.2018г. на ВКС по гр.д. № 3304/2017г. III г.о. и Определение № 304 от 21.03.2017г. на ВКС по гр.д. № 60261/2016г. IV г.о.

Предвид на тъждество на спорния предмет и идентичност на страните, то настоящото дело следва да бъде прекратено, именно заради формираната сила на присъдено нещо с Решение № 62/17.05.2018г. по в.т.д. № 55/2018г. на ШОС, по което е прието, че възражението за прихващане е основателно, поради това, че страни по договора от 27.07.2009г. са Териториално поделение ДГС“ на „СДП“ ДП с ЕИК 2016174120023 и „Ж.Л.“ ООД с ЕИК 200462749, имащи качеството на страни по настоящото дело.

Предвид, че за допустимостта на исковете, съдът следи служебно, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Поради гореизложеното и на основание чл.299, ал.2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1076/2019г. по описа на ШРС.

ВРЪЩА искова молба рег. № 6375 от 10.04.2019г., която да се върне след влизане на настоящото определение в сила, а копие от нея да остане по делото.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаване на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: