О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2095/12.7.2019г.
Районен съд Шумен, IХ - ти състав, в закрито
заседание, на дванадесети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 1437/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от ЕТ „Станислава Димитрова“, с ЕИК: 201057860, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. Марица, вх. 1, ет. 8, ап. 21, чрез пълномощника адв.
Ташков от АК Монтана, против „Енерго про Продажби“ АД, за признаване като
установено в отношенията между страните, че ищецът няма парично задължение към
ответника в размер на сумата от 4549.55 лв. за доставена електроенергия в имот
находящ се в гр. Шумен. Исковата молба е подадена до Районен съд – Варна, като
ищецът изрично е посочил, че предявява иска пред съда, в чиито район се намира
седалището на ответника – арг. чл. 108 ГПК.
Съдията – докладчик от ВРС е приел, че
ищецът има качеството потребител, поради което е приложима разпоредбата на чл.
119, ал. 3 вр. 113 ГПК за служебно повдигане на въпроса за местната подсъдност и
изпращане на делото по седалище и адрес на управление на ищеца.
Настоящият състав на ШРС намира това за
неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребител
се предявяват пред съда по неговия /на потребителя/ настоящ или постоянен
адрес. Следователно разпоредбата е приложима в случаите, когато ищецът има
качеството „потребител“. По смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност и търси защита на правата
си в това качество въз основа на съответния специален закон. В процесния случай
ищецът е търговец, с установени по делото ЕИК: 201057860, седалище и адрес на
управление, поради което следва, че ползва услугата на ответника за доставена
електроенергия не за битови цели, а е предназначена за извършване на търговска
или професионална дейност, което води до извода, че няма качеството потребител
и не може да се ползва, както от потребителска защита така и от предоставената
в негова полза местна подсъдност при решаване на спорове с доставчик –
монополист.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по иска е Районен съд гр.
Варна, както правилно го е предявил ищецът, а не Районен съд гр. Шумен, поради
което делото неправилно е било изпратено по компетентност на последния. Ето
защо следва да бъде повдигната препирня за подсъдност.
Водим от горното и на основание чл. 122 ГПК
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
Повдига препирня за подсъдност на ГД №
1437/2019 г., по описа на ШРС, между Районен съд гр. Варна и Районен съд гр. Шумен.
Делото да се изпрати на Окръжен съд гр. Шумен
за произнасяне по препирнята за подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: