Р Е Ш Е Н И Е
№ .../.13.02.2019г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, І
състав
На петнадесети януари 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: В.С.
като разгледа
докладваното от съдията ВНАХД № 1590/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „М.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление в Шумен срещу Наказателно постановление № КХ-10/18.05.2018г.
на Директора на ОДБХ-гр.Шумен, с което на дружеството била наложена „имуществена санкция” в размер
на 1000,00 лв., на основание чл.47 ал.2 от Закона за храните вр. чл.53 вр.чл.83 от
ЗАНН. Жалбоподателят оспорва констатациите , както в акта, така и в
наказателното постановление, като счита също, че са допуснати и съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуален представител в лицето на адв.И. от
ШАК, който поддържа жалбата, като излага редица доводи, поради които счита, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено. Въззиваемата страна редовно
призована изпраща процесуален представител в съдебно
заседание –юриск.Й., който пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: С Наказателно постановление № КХ-10/18.05.2018г
на Директора на ОДБХ-гр.Шумен на основание чл.47 ал.2 от Закона за храните на жалбоподателя „М.“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на
1000/хиляда / лева за това, че „Н. М. М. в качеството си на управител на „М.“
ЕООД не е изпълнил т.5 от Предписание №138/21.02.2018г.
на компетентния орган, а именно“към обекта да има тоалетна, която да бъде
свързана с ефективна канализационна система, със струйно отмиване, която не се
отваря директно в помещението, в което се извършва манипулация с храни“.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН№№454/20.04.2018г., в
който също е посочено, че Н. М. в
качеството си на управител на „М.“ ЕООД е нарушил чл.31 ал.1 от Закона
за храните, неизпълнявайки т.5 от
Предписание №138/21.02.2018г.
АУАН е подписан от жалбоподателя , като последния е посочил, че ще внесе
допълнителни възражения, като
действително впоследствие в изискуемия
срок е депозирал писмени такива, с които излага, че предписанието по т.5 е
изпълнено и че не е осъществил състава
на чл.31 ал.1 т.1 от Закона за храните. В
съдебно заседание, актосъставителят М. заяви, че АУАН е издаден, вследствие на
много други административно процесуални действия спрямо обекта, намиращ се на
ул.“***“ №18, стопанисван от жалбоподателя, като изтъкна, че през м.февруари
2018г. е направена проверка по чек лист, открити били несъответствия, поради което и били
дадени предписания, като едното от предписанието било свързано с констатацията,
че отсъства санитарен възел към обекта. Актосъставителят изрично изтъкна в
съдебно заседание, че няма значение какъв предлог се използва /“към“, „във“/,
като изискването е в структурите на обекта да има изграден санитарен възел.
Само, че в т.5 на цитираното по горе предписание е посочено, че до 30.03.2018г.
„към обекта да има тоалетна, която да бъде свързана с ефективна канализационна
система, със струйно отмиване, която не се отваря директно в помещението, в
което се извършва манипулация с храни“, а не в структурата на обекта. От
събраните по делото многобройни писмени доказателства се установява, че
стопанисвания от жалбоподателя обект, находящ се на ул.“***“ №18 в Шумен е регистриран въз основа на удостоверение
издадено през 2011 г. , след извършване на проверка от компетентния орган, в
случая служители на ОБДХ и след издаване на удостоверението до настоящия
момент, а и преди издаването му, в процесния търговски обект никога не е имало
изграден тоалетен възел. В протокола, на базата на който е издадено
удостоверението за регистрация, съставен на 27.09.2011 г. е посочено, че е
осигурен санитарен възел за персонала, респективно търговският обект не е имал
вътрешна тоалетна.. От издаването на удостоверението за регистрация до края на
2017 г., в обекта са правени множество проверки, като е констатирано е, че се
ползва тоалетна в близост до обекта, и това не е счетено за несъответствие,
респективно за административно нарушение. От изложеното следва, че според
служителите на ОДБХ липсата на тоалетна в търговския обект или в неговата
структура, не е нарушение, ако на служителите в магазина е осигурено ползването
на тоалетна извън обекта. Озадачаващото в процесната хипотеза е, че след
приемането на България в ЕС, респективно приложимостта на правото на ЕС в
страната считано от 2007 г., няма изменение в Регламент № 852/2004 г. относно
изискванията за санитарните възли, поради което и жалбоподателя напълно
основателно е приел, че след като в указания му
срок е представил доказателства, че към обекта има осигурена и втора
тоалетна която да
бъде свързана с ефективна канализационна система, със струйно отмиване, която
не се отваря директно в помещението, в което се извършва манипулация с храни е
изпълнил даденото му предписание, като за това категорично спомага липсата на
прецизност в конкретното предписание с оглед обстоятелствата, свързани, както и
с издаденото удостоверение за регистрация през 2011г., така и с многобройните проверки през годините от
административнонаказващия орган, който не се е натъквал на нередности, свързани
с ползвания санитарен възел Предвид горното, съдът счита, че липсват убедителни
доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че жалбоподателя
следва да бъде ангажиран с административнонаказателна отговорност за нарушение
на чл.31 ал.1 т.1 от Закона за храните.
Отделно от това, съдът счита за уместно да
добави, че с отговорност е ангажирано
търговско дружество в лицето на „М.“ ЕООД , поради което му е наложена
имуществена санкция, а същевременно в
обстоятелствената част на наказателното постановление се сочи, че Н. М. М., в
качеството си на управител на „М.“ ЕООД
не е изпълнил т.5 от Предписание №138/21.02.2018г. на компетентния
орган, а именно“към обекта да има тоалетна, която да бъде свързана с ефективна
канализационна система, със струйно отмиване, която не се отваря директно в
помещението, в което се извършва манипулация с храни , което означава, че може
би административнонаказващия орган е възприел, че нарушението е извършено от
физическото лице-управител на дружеството, а същевременно налага „имуществена
санкция“ на горепосоченото ЕООД. Допуснатото несъответствие от страна на
административнонаказващия, освен, че затруднява правото на жалбоподателя да си
организира адекватна защита, представлява друго самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
Поради изложените съображения ,
съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Наказателно постановление № КХ-10/18.05.2018г. на Директора на ОДБХ-гр.Шумен.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: