Р Е Ш Е Н И Е

436/8.7.2019г. , гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, първи състав

На единадесети юни две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: М. М.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1052 по описа за 2019г.

За да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 46-0000033/27.02.2019г. на Началника на Областен отдел “АА” - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.178а ал.7 т.1 предл.1 от ЗДвП на Т.С.Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл.43 ал.1 т.1 б“б“ от Наредба № Н -32/16.12.2011г. на МТИТС.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Счита, че правната квалификация на деянието не била точно определена, както и, че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. Б. Г. от ШАК, който поддържа жалбата.

За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява представител в съдебно заседание, но в придружаващото жалбата писмо се изразява становище за потвърждаване наказателното постановление.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.01.2018г. била извършена съвместна проверка на пункт за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, собственост на „Перфект Ауто Шумен – 2014“ ЕООД, в която участвали свидетелите К.К. и И. С. – инспектори в ОО „АА“ – Шумен, служители на ТД на НАП, офис Шумен и на сектор ПИП при ОДМВР – Шумен. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателя Д. в качеството си на председател на комисия за извършване на ПППТИППС при извършване на периодичен преглед на 15.01.2019г. на лек автомобил от кат.М1 „Пежо 307“ с рег. № Н 8712 ВР, с тип на двигателя „бензин“, като не е следил за качественото провеждане на периодичния преглед на автомобила от техническия специалист, е манипулирал данните в направена разпечатка за вредни емисии, съгласно прикрепена разписка за вредните емисии към протокол №18305524815.01.2019г.

На 13.02.2019г. свид. К. К. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия А – 2012 № 259603, в негово присъствие. При предевяване на АУАН Д. отбелязал, че няма възражения, като не е депозирал такива и в законоустановения 3 дневен срок.

Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.178а ал.7 т.1 б“б“ от ЗДвП на Т.С.Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл.43 ал.1 т.1 б“б“ от Наредба № Н -32/16.12.2011г. на МТИТС.

Така установената фактическа обстановка не е спорна по делото. Тя не е оспорена и в депозираната жалба. Подкрепя се от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: К. К., И. С. и Н. Б., както и приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като кореспондират със събраните писмени доказателства, не са противоречиви и за съда не съществува причина да не ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното : В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

По делото не се спори, че Т.Д. в качеството си на председател на комисия за извършване на ПППТИППС при извършване на периодичен преглед на 15.01.2019г. на лек автомобил от кат.М1 „Пежо 307“ с рег. № Н 8712 ВР, с тип на двигателя „бензин“, като не е следил за качественото провеждане на периодичния преглед на автомобила от техническия специалист, тъй като е допуснал при проверка на вредни емисии за автомобил с бензинов двигател, да бъдат отразени данни за автомобил с дизелов двигател Правилно нарушението е квалифицирано по чл.43 ал.1 т.1 б“б“ от Наредба № Н -32/16.12.2011г. на МТИТС, която разпоредба вменява в задължение за председателя на комисията, извършваща технически преглед, а жалбоподателя е имал това качество към момента на извършването на деянието, да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като: не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в тази наредба. Видно е от прикрепената разписка за вредните емисии към протокол №18305524815.01.2019г. , удостоверяващ периодичния преглед на лек автомобил с бензинов двигател е, че в същата са отразени данни за автомобил с дизелов двигател, поради което и напълно адекватно, жалбоподателя е бил ангажиран с административнонаказателна отговорност, като административнонаказващия орган правилно се е позовал на чл.178а ал.7 т.1 предл.1 от ЗДвП

Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му административно нарушение.

За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл.7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. В случая се касае за формално нарушение, поради което не изисква да е настъпил вредоносен резултат. Наличието на такъв би следвало да бъде преценено като отегчаващо отговорността обстоятелство. От показанията на свид. Н. Б. се установява, че същият като технически специалист извършил периодичниия преглед на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № Н 8712 ВР с бензинов двигател по невнимание е закачил сонда за дизелов автомобил, като изтъкна, че грешката, която е направил навярно се дължи и на лошото здравословно състояние, в което се е намирал на 15.01.2019г. Свид.Б. изрично посочи, че в рамките на една седмица, собственикът на посоченият по горе лек автомобил е бил намерен, проведен е втори преглед на същия автомобил, като бензиновите тестове са дали перфектни резултати..Изхождайки от горното, съдът счита, че в конкретната хипотеза не се доказва жалбоподателят Д. да е действал умишлено, като очевидно се касае за грешка, осъществена от техническия специалист. . Предвид изложеното съдът намира, че процесното деяние е извършено по непредпазливост. ,

От друга страна съдът, счита че в конкретния случай се касае за маловажен случай на административно нарушение. При издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства относно причините и условията, способствали извършеното нарушение. За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до извършването му, формата на вината, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. В настоящия случай съдът преценявайки конкретната фактическа обстановка счита, че

деянието е с изключително ниска обществена опасност, характера му не засяга важни обществени отношения, не е довело и обективно не може да доведе до вредни последици нито за собственика на МПС, нито за трети лица. Също така съдът намира, че предвиденият размер на наказанието, който е строго фиксиран в закона се явява несъразмерно тежък, съобразно конкретното нарушение. В НП не е посочено дали се касае за първо нарушение, но липсват доказателства за други нарушения от същия вид извършени от жалбоподателят Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

Ето защо, съдът намира, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 46-0000033/27.02.2019г. на Началника на Областен отдел “АА” - гр.Шумен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: