РЕШЕНИЕ
411/2.7.2019г.
Шуменският
районен съд, ІІ състав, на дванадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Н.П.Л. ***, с ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 46-0000093/02.04.2019г. на Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Шумен, с което на лицето било наложено
административно наказание „глоба“ в размер 500 /петстотин/ лева на основание
чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата. Жалбоподателят
счита наказателното постановление за незаконосъобразно, като сочи, че
нарушението не е извършено виновно. Привежда и доводи за липса на съответна
компетентност на актосъставителя и АНО, поради което моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител, но писмено изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: На 18.03.2019г.
жалбоподателят Н.П.Л. управлявал товарен автомобил марка „Волво ФЛ” с рег. №
СВ25 32ВМ с прикачено полуремарке с рег.№ С40 13ЕС, марка „Сван ЦХТ 202“ и
двете собственост на „Мото-Пфое“ ЕООД по път I-4 в
посока гр. Варна. Около 14,40ч. на км. 250+965, след разклона за с. Черенча същият
бил спрян за проверка от инспектори в Областен отдел „Автомобилна администрация“
Шумен към ИА „АА“ - свидетелите И.С.С. и К.Л.К.. Свидетелите изискали за
проверка документите на водача, на автомобила и за извършвания превоз. От
представената им Заповед № 32/15.03.2019г., свидетелите констатирали, че
водачът Н. Л. извършвал превоз за собствена сметка по маршрут Сливница – София
– Варна – София с товар 6 броя леки автомобили, описани в заповедта за
извършване на превоз. В момента на проверката, водачът на товарния автомобил не
можал да представи валидно удостоверение за психологическа годност. Представил
на свидетелите удостоверение за психологическа годност, което било валидно до
29.12.2018г. След извършена справка с отдела свидетелите С. и К. установили, че
след месец декември 2018г., когато е изтекло предходното удостоверение за
психологическа годност, жалбоподателя Л. не се е явявал на тест и към момента
на проверката – 18.03.2019г. не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. Въз
основа тези констатации на същата дата, свид. И.С. съставила Акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява
товарен автомобил, с който извършва превоз за собствена сметка с удостоверение
за психологическа годност, което е с изтекъл срок на валидност. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на съставения акт на 02.04.2019г. Началник ОО „АА“ Шумен издал атакуваното
наказателно постановление, с което на Н.П.Л. била наложена „глоба“ в размер на 500,00
лева, за извършено нарушение на чл.178в, ал.5 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на
свидетелите И.С.С. и К.Л.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата също така не са
познавали жалбоподателя и не извличат никаква полза от твърденията си, при
което липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания задължава водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари, при извършване на дейност в това им качество, да представят
удостоверение за психологическа годност. Втората алинея на посочената норма регламентира срока на валидност на удостоверенията за психологическа годност, а именно- три години от датата на тяхното издаване, с изключение на
случаите, в които такова се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето. От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е разполагал с удостоверение за психологическа
годност № 334800, издадено на 29.12.2015г., което е представил при проверката,
което е било със срок на валидност три години, считано от датата на издаване, а
именно- до 29.12.2018г. Следва да се отбележи, че притежаването на
удостоверение с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липсата на такова
удостоверение. Безспорно е също така, предвид вида на процесното МПС /товарен
автомобил с прикачено полуремарке/, че Л. е управлявал товарен автомобил, с
който извършвал превоз на товар за собствена сметка без да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност.
При това положение е видно, че водачът
действително не е изпълнил задължението си да притежава валидно удостоверение
за психологическа годност при извършване на превоз на товари за собствена
сметка, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление. Нарушението правилно е
квалифицирано като такова по чл.178в, ал.5 от ЗДв.П. Посочената разпоредба, освен санкционна, е и материално правна,
предписваща дължимото поведение на санкционираното лице, а именно, че водачите,
които извършват таксиметрови или обществени превози, са задължени да притежават
валидно удостоверение за психологическа годност. В практиката си ШАС приема, че
ако водач на МПС извършва таксиметров или обществен превоз, без да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, е законосъобразно да се посочи
като нарушена разпоредбата на чл.178в, ал.5 от ЗДв.П /в този смисъл е решението по КАНД№ 81/17г./. Наказанието е определено във фиксирания размер,
предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата, за липса на
компетентност на органите на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Шумен
да осъществяват контрол във връзка с удостоверенията за психологическа годност.
Съгласно чл.166, ал.1 от ЗДв.П е вменена компетентност на Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ИА „АА“ да контролира
спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена
сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването
на превоза. Удостоверението за психологическа годност е
документ, свързан с извършвания от водача превоз, от което следва, че Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“, каквато безспорно е
Областен отдел „АА“ Шумен, са
компетентни да ги проверяват. В решението по КАНД№ 143/16г. се сочи, че разпоредбата на чл.166 ал.1 т.1 от ЗДвП, според която спазването на правилата за извършване на обществен превоз,
както и всички документи, свързани с извършването на превоза се контролира от
Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация".
Не са налице и основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от събраните по
делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършвал превоз на
товари за собствена сметка без валидно удостоверение за психологическа годност
близо три месеца. Като професионален водач на товарни автомобили, извършващ
обществен превоз на товари, жалбоподателят е бил длъжен да следи за валидността
на документите, с които си изкарва прехраната. Управлението на превозно средство, осъществено след изтичане на валидността на
удостоверението за психологическа годност не може да обоснове извод за
приложимост на института, регламентиран в чл.28 от ЗАНН, в какъвто
смисъл е изрично решението по КАНД № 294 по описа за 2018г. В цитираното решение се посочва
също, че случаят не се явява маловажен и поради обстоятелството, че
водачът се е снабдил с ново удостоверение в кратък срок
след констатиране на нарушението.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в обжалваната му част и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46-0000093/02.04.2019г. на Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Шумен, с което на Н.П.Л.
***, с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева,
като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Шуменски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: