РЕШЕНИЕ
№ 445/12.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ състав
На двадесет и седми юни 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
ВАНД № 1160/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от П.К.И. ***, срещу Наказателно
постановление № 19-0869-001134/18.04.2019г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен,
сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи
за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представител на
въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: В началото на 2019г.
жалбоподателят живеел и работел в Р.Чехия, където закупил лек автомобил марка
„Рено Меган“. На 27.02.2019г. от съответните служби в посочената държава били
издадени транзитни регистрационни табели за автомобила, на които фабрично била
направена скала с месец и годината, за които важат табелите, като с фабрично
направен отвор върху тях е обозначен срока на тяхната валидност- трети месец,
2019г. На 19.03.2019г. жалбоподателят се завърнал в Р.България с
автомобила, като продължил да управлява същия с транзитните регистрационни
табели. На 03.04.2019г. И. ***, където бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ –Шумен, в хода на
която било установено, че транзитните регистрационни табели са били със срок на
валидност до 29.03.2019г. Установено било също, че автомобилът не е регистриран
в Република България по надлежния за това ред. Във връзка с тези констатации на
същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че управлява МПС по път, отворен за обществено ползване,
което не е регистрирано по надлежния ред, а е с поставени временни
регистрационни табели, които са с изтекъл срок на валидност. Актът бил съставен
в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени
такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Във връзка със
случая било образувано Бързо производство №386/19г. по описа на РУ-Шумен за
престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С постановление от 09.04.2019г.
наказателното производство било прекратено, тъй като било счетено, че деянието
на жалбоподателя не съставлява престъпление. Поради това, въз основа на
съставения акт на 18.04.2019г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на П.И. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на
свидетелите С.Б.С. и Л.М.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства /вкл.материалите по Бързо производство№386/19г. по описа
на РУ-Шумен/. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува
основание за съмнение в тяхната достоверност. Обстановката е установена и въз
основа приложените по делото веществени доказателства- регистрационни табели и
свидетелството за регистрация –Част I.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата
на чл.140, ал.1 от ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според
дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Безспорно е установено по делото, че на процесната дата жалбоподателят е
управлявал лек автомобил с транзитни регистрационни табели-обстоятелство, което не се оспорва от
санкционираното лице. От показанията на свидетелите, за които липсват основания
да не бъдат кредитирани, е видно, че срокът на валидност на посочените табели е
изтекъл на 29.03.2019г. Това обстоятелство свидетелите са установили
първоначално от оформлението на самите табели, на които с перфорация били
отбелязани месецът и годината, в които изтичала тяхната валидност, а именно-м.
03.2019г. В свидетелството за регистрация на номерата била отразена и конкретна
крайна дата на валидност на табелите- 29.03.2019г. Предвид изложеното съдът
приема, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от
ЗДП. Действително, на лекият автомобил са били поставени транзитни регистрационни
табели с временна валидност. Транзитните
номера са временни такива и имат за цел да улеснят придвижването на собствен
ход на закупен автомобил. Срокът на валидност на процесните табели обаче е бил изтекъл преди датата на
установяване на нарушението. След
изтичането на срока на валидност транзитните номера губят правно значение, като
случаят следва
да се приравни на липса изобщо на табели с регистрационен номер, при което и не е налице регистрация на превозното
средство. Съдебната практика приема изрично, че транзитната регистрация има различен
правен характер и последици и не може да се отъждествява с постоянната и
временната регистрация. Поради това изтеклият срок на валидност на транзитната
регистрация означава, че превозното средство не е регистрирано. В този смисъл е
например решението по КАНД№84/15г. на АдмС-Добрич. Неоснователни са твърденията
в жалбата за липса на нарушение, тъй като автомобилът бил закупен на
15.03.2019г. и едномесечният срок за регистрацията му е изтекъл на
15.04.2019г.- след проверката. От показанията на самия жалбоподател, дадени в
хода на Бързото производство и ценени в качеството им на писмени доказателства
е видно, че същият е закупил автомобила много преди 15.03.2019г., като още на
27.02.2019г. са му издадени и съответните транзитни номера.
Предвид изложеното съдът приема, че жалбоподателят
виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДП, тъй като е управлявал
лек автомобил, който не е бил регистриран по надлежния ред. Нарушението е извършено
виновно, с пряк умисъл, тъй като жалбоподателят безспорно е бил наясно, че транзитните
табели са с изтекла валидност /обстоятелство, което е било очевидно предвид
оформлението на табелите/. Дори и да бъдат кредитирани твърденията на И., че е
бил заблуден относно срокът на валидност на транзитната регистрация, това не би
обусловило отпадането на административнонаказателната отговорност на лицето. Следва
да се има предвид, че по силата на чл.7, ал.2 от ЗАНН на административно
наказание подлежат и непредпазливите деяния, а в случая жалбоподателят е могъл
и е бил длъжен да се увери до коя дата са валидни транзитните номера, което
лесно е могъл да направи предвид перфорацията на табелите и с оглед изрично
отразената дата на свидетелството за регистрация –Част I.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Претендираните в
жалбата нарушения на процесуалните правила, установени в чл.42-46 от ЗАНН, са
неконкретизирани, което не позволява съответното им обсъждане, но следва да се
отбележи, че съдът не констатира наличието на такива пороци. От приложената по
делото Заповед с рег.№81213-515/14.05.2018г. е видно, че възраженията за липса
на компетентност на органа, издал наказателното постановление, са неоснователни.
Не могат да бъдат споделени и доводите, че постановлението за прекратяване на
Бързо производство №№386/19г. по описа на РУ-Шумен не е влязло в сила, тъй като
не е връчено на жалбоподателя, който не е имал възможност да го обжалва. Според
разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК препис от постановлението за прекратяване
на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или на
ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред
съответния първоинстанционен съд. На жалбоподателя обаче не е било повдигнато
обвинение в хода на бързото производство и същият не е имал качеството обвиняем,
при което не е възникнало задължение на прокурора да му връчи препис от
постановлението, нито право на И. да го обжалва. Поради това издаването на
наказателното постановление след прекратяването на образуваното наказателно
производство е в съответствие с нормативните изисквания.
На следващо място, съдът констатира, че административнонаказващият
орган правилно е издирил приложимия закон. Установената в региона съдебна
практика приема за достатъчно посочването на чл.140, ал.1 от ЗДвП при нарушения
от вида на процесното /в този смисъл е например решението по КАНД№136/19г. на
ШАС/. Санкцията също е определена правилно и законосъобразно, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП. Посочената норма предвижда специално наказание за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени в
минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за
по-нататъшна индивидуализация.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Следва да се отбележи, че
регистрацията на автомобил не е формално изискване, а процедура, включваща
извършването на редица проверки- за собствеността, техническото състояние,
идентификация и т.н., които са от съществено значение за установяване съответствието
на превозното средство с нормативните изисквания. Поради това нарушение от вида
на процесното би било маловажно само при наличието на някакви изключителни
извинителни обстоятелства, а такива в случая не са констатирани. От приложената
по делото справка за нарушител е видно също, че жалбоподателят се отличава с
повишена склонност към незачитане на нормите на ЗДП, във връзка с което са му
били налагани множество наказания за нарушения на този закон. Това е
допълнително основание, налагащо извода за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай.
Предвид изложеното искането, изложено в жалбата, за
отмяна на наказателното постановление или за прогласяване на неговата нищожност,
се явява неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление № 19-0869-001134/18.04.2019г.
на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на
П.К.И. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева както
и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: