Р Е Ш Е Н И Е

395/24.6.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1161 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №19-0869-000727 от 09.04.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Ц.М.М., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП и „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения само по отношение на нарушенията, визирана в пункт втори и трети от наказателното постановление, като изрично заявяват, че не обжалват наказателното постановление по пункт първи.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Ц.М.М. на 01.03.2019 год. управлявала лек автомобил марка „Пежо Партнер”, с ДК№Н3030ВН, собственост на „МЕВИТО“ ООД, с Булстат 201586486, като се движила в гр.Шумен по ул.”Хан Крум” в посока ул.“Цар Освободител“. По същото време по ул.“Цар Освободител“ се движел полицейски автомобил, управляван от свидетеля Е.С.Б., като в автомобила пътувал и свидетеля П.С.П.. Тъй като свидетелите възприели обстоятелството, че при управление на автомобила жалбоподателката разговаря по мобилен телефон и няма поставен обезопасителен колан, при спиране на М. на кръстовището между улиците „Цар Освободител“ и „Хан Крум“, свидетеля П. й направил знак с ръка да спре автомобила, като й било посочено свободно место, на което да отбие и да спре. Същият знак и бил даден и от свидетеля Б.. Жалбоподателката не изпълнила разпореждането, като махнала пренебрежително с ръка и продължила движението си в посока ул.“Климент Охридски“.

Свидетелите Б. и П. я последвали със служебния автомобил, като включили специален режим на автомобила и отново се опитали да спрат жалбоподателката. Последната спряла автомобила на паркинга зад магазин СБА, намиращ се на ул.“Цар Освободител“ в гр.Шумен. По време на извършената й проверка М. заявила, че на такива махания и жестове не спирала. На место й бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА, №115475 от 01.03.2019 год. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на жалбоподателката са нарушени разпоредбите на чл.104А от ЗДвП, чл.137А, ал.1 и чл.103 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изписала, че има възражения, които ще изложи в писмен вид. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирала допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №19-0869-000727 от 09.04.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Ц.М.М., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП и „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П., на свидетеля Е.С.Б. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, отчасти на свидетеля С.И.И. и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П.С.П. и Е.С.Б.. Същите са последователни, еднопосочни, непредубедени и почиват на техни преки наблюдения над поведението на водача непосредствено преди и след спирането му за извършване на проверката. В същото време показанията на свидетелите кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

В същото време по отношение показанията на свидетеля С.И.И. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която свидетелят заявява, че действително на посочения ден и час се е намирал в автомобила на жалбоподателката, като са се движили по ул.“Хан Крум“ в посока ул.„Цар Освободител“, а впоследствие и по ул.“Климент Охридски“, където са били спрени и е била извършена проверка на жалбоподателката. В същото време съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на същата, в които свидетелката заявява, че по време на движение на автомобила жалбоподателката е била с поставен колан и е откопчала същия след като е била спряна от полицейските служители, както и че не й е бил подаван знак за спиране в момента, в който са били спрели на кръстовището между улиците „Хан Крум“ и „Цар Освободител“. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както става ясно от показанията на И., последната не е наблюдавала полицейския автомобил и поведението на двамата полицейски служители в момента, в който са се намирали на посоченото кръстовище, следователно няма как да е възприела или не, дали същите са подали знак за спиране на жалбоподателката или не. В същото време тази част от показанията на свидетелката, както и показанията й относно обстоятелството дали жалбоподателката е имала поставен обезопасителен колан или не, са изолирани и не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече с показанията на свидетелите П. и Б., които бяха обсъдени по-горе и които съдът по изложените вече съображения кредитира изцяло. Ето защо съдът намира, че тази част от показанията на свидетелката И. са предубедени, доколкото имат за цел единствено оневиняване на жалбоподателката за извършените от нея нарушения и доколкото същите са изолирани и не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, същите не следва да бъдат кредитирани.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в пункт първи на наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:

Въпреки, че в жалбата срещу наказателно постановление №19-0869-000727 от 09.04.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен жалбоподателката заявява, че обжалва същото изцяло, след изявлението й в съдебно заседание и това на упълномощения й представител, че не обжалват постановлението в частта по пункт първи от същото се налага извода, че М. обжалва наказателното постановление единствено в частта по пункт втори и трети. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че осъществяването на съдебен контрол върху конкретното наказателно постановление е поставено в зависимост от волята на наказаното лице. В случая на М. са наложени три административни наказания за три различни деяния, при което въпреки, че субектът първоначално е упражнил правото си на жалба по отношение и на трите, с оглед изявлението му в съдебно заседание, се налага извода, че обжалва единствено пункт втори и трети от наказателното постановление. В останалата му част, постановлението е влязло в законна сила като необжалвано на основание чл.64, б.„б“ от ЗАНН и за съда не съществува възможност да обсъжда същото и да преценява неговата законосъобразност.

В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №183 от 04.07.2017 год. по КАНД №122 по описа за 2017 год. на ШАС.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в пункт втори на наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършената проверката управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, но водача не е имал поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се установява от разпита в съдебно заседание на свидетелите П.С.П. и Е.С.Б., които пряко са възприели това обстоятелство, непосредствено преди спиране на автомобила на жалбоподателя. В същото време от страна на жалбоподателя не се сочат обстоятелства, от категорията на изключенията, посочени в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, които да дават възможност на лицето да не използва обезопасителен колан по време на движение.

А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в пункт втори на наказателното постановление, доколкото на 01.03.2019 год. не е използвал обезопасителен колан, движейки се с управляваното от него МПС и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП предвижда за водача административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.

По отношение на описаното в пункт трети от наказателното постановление административно нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че в района на кръстовището, образувано от улиците „Хан Крум“ и „Цар Освободител“ на жалбоподателя е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране с ръка от полицейски автомобил, първоначално от свидетеля П., а след това и от водача на автомобила – свидетеля Б.. М. не е изпълнила даденото й указание, като не е спряла на указаното й место и е продължила движението си. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите П. и Б., които са преки очевидци на поведението на жалбоподателя по време на извършване на проверката. И двамата свидетели в съдебно заседание заявяват, че проверката е била извършена в 16.55 часа, в светлата част на денонощието, на самото кръстовище, където са се намирали и полицейските служители, когато автомобилът на жалбоподателката е бил в покой, а подадения на жалбоподателя сигнал е бил ясен, своевременен и е бил възприет ясно от нея. В този смисъл и двамата свидетели твърдят, че след възприемане на сигнала жалбоподателката е махнала пренебрежително с ръка към тях и е продължила движението си по ул.“Цар Освободител“ в посока ул.„Климент Охридски“, което налага извода, че ясно е възприела подадения от полицейските служители сигнал за спиране, но не е изпълнила даденото й разпореждане. В подкрепа на този извод са и дадените от свидетелите П. и Б. показания, в които същите заявяват, че след спиране на жалбоподателката, същата им е заявила, че „на такива махания и жестове не спира“, което също потвърждава факта, че ясно е възприела подадения й сигнал с ръка за спиране, но въпреки това не е спряла на указаното й место, а е продължила движението си.

Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнил нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се наказва с “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е и двете кумулативно предвидени наказания в размер над минималния, но под средния, предвиден в закона, без да изложи конкретни съображения и мотиви в тази насока. При налагане на санкция над законоустановения минимум е следвало административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. Представянето на Справка за нарушител от региона, от която се установяват извършени и други нарушения от страна на жалбоподателката, едва в производството по обжалване на наказетлоното постановление по никакъв начин не санира задължението на административно-наказващият орган да обоснове и мотивира решението си относно конкретния размер на наложената от него санкция. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, както и материалите по делото, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. При определяне размера на тези наказания съдът съобрази и обстоятелството, че двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление по пункт трети да бъде изменено, като наложеното наказание “глоба” бъде намалено от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а наказанието „лишаване от прав ода управлява МПС“ от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.

Съдът не кредитира твърденията на процесуалният представител на жалбоподателката, изложени в съдебно заседание, че подадения сигнал за спиране е бил неясен и жалбоподателката не е могла да прецени дали това е сигнал за спиране. Имайки предвид, че както актосъставителя, а така също и свидетеля Б., са били облечени с полицейска униформа, с шапка и са подали сигнала с ръка от полицейски автомобил, посочвайки на нарушителя местото, където следва да спре, доказва, че подадения сигнал е бил своевременен и ясен и в унисон с възможностите за спиране, предвидени в разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП. От материалите по делото и по-конкретно от изложените по-горе правни съображения се установява по безспорен начин и че същия е бил възприет от нарушителя.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта по пункт втори се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, в частта по пункт трети следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл, а в частта по пункт първи, доколкото същото не е било обжалвано е влязло в сила.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0869-000727 от 09.04.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, в частта по пункт втори, с която на Ц.М.М., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП,

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №19-0869-000727 от 09.04.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, в частта по пункт трети, с която на Ц.М.М., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.

Наказателно постановление №19-0869-000727 от 09.04.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, в частта по пункт първи, с която на Ц.М.М., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП не е било обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: