Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1181/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Б.Х.М. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №2467737 на ОДМВР-Шумен, с който на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен по подробно изложени в жалбата съображения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло последния.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 30.12.2018г. в 12,26 часа, автомобил марка “Ауди А4” с рег.№ К 3888 ВС се движел по главен път І-2, в района на км.112+737 (в близост до бензиностанция „Шел”). Разрешената скорост на движение била до 60 км/ч., определена посредством поставен пътен знак В-26, а процесният автомобил се движел със скорост от 97 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –стационарна радарна система тип „Multa Radar” и впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 300.00 лева на лицето Б.М. в качеството му на собственик на моторното превозно средство, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство–стационарна радарна система тип „Multa Radar” съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и час процесният автомобил се е движел по път І-2 в района на км.112+737 със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че използваното техническо средство- видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multaradar SD 580”, с ID номер 00209D32D447, представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 97 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със стационарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и ал.2, а именно- на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателят /видно от приложената по делото Справка в централна база –КАТ/, на когото правилно е издаден процесния електронен фиш и който е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал лично автомобила. М. обаче не се е възползвал от възможността да декларира данни за лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Фактическите затруднения за посочване на конкретното лице, управлявало автомобила, поради изтеклите няколко месеца от момента на нарушението до връчването на електронния фиш, не обуславят отпадането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като фишът е издаден при спазване на нормативно установените за това срокове, а не са изтекли и давностните такива. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че административнонаказващият орган заобикаля закона, като не е установил конкретния нарушител, а е прехвърлил на жалбоподателя задължението за установяването му. За производството по издаване на електронен фиш е въведена специална нормативна уредба, дерогираща общите норми на ЗАНН, по силата на която, както беше посочено, на санкция подлежи собственикът на превозното средство, в случай, че същият не посочи лицето, което е управлявало автомобила. При това положение съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания електронен фиш. Наказанието също така е определено законосъобразно. Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда специално наказание за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч, какъвто е и процесния случай, а според чл.188, ал.1 от ЗДП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание. При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш, като в достатъчна степен става ясно на кое лице е наложена санкцията и в какво качество е санкционирано. По отношение съдържанието на електронния фиш също така е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и която е спазена в достатъчна степен в настоящия случай. Процесуалните права на санкционираното лице не са накърнени реално и с непосочването във фиша на съда, пред който последният подлежи на обжалване. След като жалбоподателят е депозирал в срок и пред надлежния съд процесната жалба, същият очевидно е успял да организира адекватно защитата си, при което сочената непрецизност се явява само с формален характер.

Водим от горното съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №2467737 на ОДМВР-Шумен, с който на Б.Х.М. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лева, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП, като законосъобразен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: