Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1199/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А.К.К. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №2605304 на ОДМВР-Шумен, с който на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 350,00 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.3, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят възразява, че заснетото с техническо средство ППС не е моторно превозно такова и следователно липсва осъществен фактически състав на административно нарушение. Привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, както и за пороци в съдържанието на обжалвания фиш. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденият по отношение него електронен фиш.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 13.03.2019г. в 11,43 часа, състав от моторно превозно и прикачено към него ремарке за товарен автомобил марка „КРОЛ ТХ 18,5“ с рег.№ В 0747 ЕН се движел по ул.“Васил Левски“ в с.Струйно, обл.Шумен. Доколкото улицата попадала в рамките на населеното място, разрешената скорост на движение била до 50 км/ч., определена по силата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а процесният състав от пътни превозни средства се движел със скорост от 85 км/ч. Поради движението на състава с превишена скорост, ремаркето било заснето с автоматизирано техническо средство –преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 350.00 лева на лицето А.К.К., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа показанията на свидетеля Х.П.Х., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и час процесният състав от ППС се е движел по ул.“Васил Левски“ в с.Струйно, обл.Шумен, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство с Ф№11743С3 представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния състав от ППС от 85 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на състава от МПС и ремарке, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени с преносима система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е изрично посочена в цитирания нормативен акт, при което следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче, съдът констатира, че е налице основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В последният е посочено, че нарушението е извършено с МПС „КРОЛ ТХ 18,5“, представляващо ремарке за товарен автомобил. В действителност обаче ремаркето не представлява моторно превозно средство, а е пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство". От своя страна § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието "Моторно превозно средство", като посочва, че такова е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Доколкото процесното ремарке, както всяко такова ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. При това положение се явяват основателни доводите, изложени в жалбата, че процесното нарушение не би могло да бъде осъществено посредством ремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в която освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер на моторното превозно средство. При тази формулировка е очевидно, че на административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП подлежат само собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни средства. Действително, в случая е било невъзможно установяването на теглещото моторно превозно средство, тъй като ремаркето закрива влекача и изключва заснемането му от техническото средство. Невъзможността да бъде индивидуализирано теглещото моторно превозно средство обаче води и до невъзможност да бъде установен неговият собственик, а според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и ал.2, т.е.- на собственика. Както е посочено и в жалбата, напълно е възможно МПС, с което е извършено нарушението, да е регистрирано на собственик, различен от този, на когото е регистрирано съответното ремарке. Доколкото липсва задължение собственикът на ремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като възможността двете ППС да принадлежат на различни лица е съвсем реална, следва да се приеме, че санкционирането на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш е незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че същият е собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, а е налице само предположение в такава насока.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №2605304 на ОДМВР-Шумен, с който на А.К.К. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.3, т.4 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 350.00 лева, като незаконосъобразен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: