Р Е Ш Е Н И Е

467/23.7.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На осми юли две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1201 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 2309733 на ОДМВР - Шумен, с който на Д.Я.Д. ЕГН ********** *** на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 / триста / лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени издадения електронен фиш като неправилен, необоснован и издаден при явно противоречие с фактическата обстановка, за което се излагат доводи. Редовно призован, се явява, като заявява, че с автомобила се разпорежда друг човек а не той, представя доказателства в подкрепа на това негово твърдение.

За въззиваемата страна, редовно призована, се явява представител, който пледира за потвърждаване на издадения електронен фиш.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Д.Я.Д. е собственик на лек автомобил, марка “БМВ 525Д” с ДК № Н 3987 ВН. С договор от 20.06.2018 г. за покупко-продажба /имащ силата на предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД/ предал владението върху посоченото МПС на А.П.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, като двете страни се договорили за продажна цена в размер на 3 500 лв. По силата на цитирания договор двете страни се договорили също, че при подписването му купувача заплаща сумата от 1 000 лв., а остатъка от 2 500 лв. ще бъдат платени до 20.07.2018 г. Тъй като жалбоподателят не получил плащане на остатъка от договорената цена, депозирал нотариална покана чрез нотариус Абаджиев с район на действие Районен съд – Нови пазар, с която поканил А.Т. в срок от 10 дни от получаване на същата, да му изплати останалата част от продажната цена в размер на 2 500 лв. Освен това, с нотариалната покана уведомил Т., че при неплащане в посочения срок разваля договора и предявява претенция за неустойка от 500 лв., както и поискал връщане на процесния автомобил в същия срок. Въпреки предприетите действия от страна на жалбоподателя Д. обаче, не била заплатена продажната цена и не му бил върнат автомобила, поради което сигнализирал органите на Районно управление – Шумен с жалба, с оглед необходимостта от предприемане на съответните действия, предвидени в НПК.

На 05.08.2018г. в 18.52 часа, с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, било заснето движението на автомобил марка “БМВ 525 Д” с ДК № Н 39 78 ВН, който се движел по главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ” със скорост от 91 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения пътен участък била до 60 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 91 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, находяща се до Бензиностанция “ШЕЛ”. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2309733, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателят Д.Я.Д. на когото било регистрирано горепосоченото моторно превозно средство. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 91 км/ч – превишаване с 31 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка № 7-С-ИСИ/02.05.2018г. е преминало последваща проверка, а за място на нарушението - главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателят Д.Я.Д. на 07.05.2019г. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят е представил писмена декларация, в която е посочил, че на посочената дата автомобилът е бил управляван от лицето А.П.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:***. Освен това, към декларацията като доказателство бил приложен Договор за покупко-продажба от 20.06.2018 г., като е декларирал, че на процесната дата 06.08.2018 г. МПС - лек автомобил, марка “БМВ 525Д” с ДК № Н 3987 ВН е било във владението на посоченото лице, като и че не му е върнато, но не е приложил копие на свидетелството за правоуправление на посоченото в декларацията лице и неговата лична карта, понеже не разполагал с тези документи.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и приложения снимков материал от заснета снимка № 149 със стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на електронния фиш за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 km/ч, водачът се наказва с глоба от 300 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателят административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 8121з-172 от 29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189, ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между наказателните постановления и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най – напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, формулирани общо като оплаквания за незаконосъобразност, се явяват неоснователни.

От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 05.08.2018г. в 18:52 часа, с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип “MULTA RADAR” № 00209D32D447, било заснето движение на автомобил марка “БМВ 525 Д” с ДК № Н 39 78 ВН, със скорост от 91 км/ч – над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч, каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 31 км/ч.

На следващо място следва да бъде отбелязано, че е конкретно посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно на главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”, видно от приложения по делото снимков материал. Макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.

От представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на МПС действително се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил, марка “БМВ 525Д” с ДК № Н 3987 ВН, собственост на жалбоподателят Д.Я.Д..

С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост на жалбоподателят се е движел с посочената скорост от 91 км/ч и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 300 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място и превишението е над 30 км/ч. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.

В същото време при преценка на издадения електронен фиш съдът намира, че неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателят. Доколкото в случая се касае за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, правилното решаване на въпроса за отговорността за констатираното нарушение изисква съобразяване както на общото правило на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, според което административно наказателната отговорност е лична, така и разписаните в нормите на чл. 188 и чл. 189 от ЗДвП специфични правила и процедури за установяване на конкретния нарушител. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Установяването на нарушителя се извършва с декларация от собственика на автомобила /арг. от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/.

В процесния случай Д.Я.Д. в качеството му на собственик на заснетия автомобил, е попълнил такава писмена декларация, в която е посочил данни за самоличността на лицето, извършило нарушението, представяйки писмени доказателства в подкрепа на изложените от негова страна факти, а именно договор от 20.06.2018 г. за покупко-продажба /имащ силата на предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД/, по силата на който е предоставил владението върху посоченото МПС на А.П.Т., ЕГН **********. По този начин авторството на деянието по силата на разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. първо, предл. второ от ЗДвП е установено и то при спазване на процедурата, визирана в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. При това положение, законът не допуска електронният фиш да бъде издаден на собственика на автомобила. Нормата на чл. 188, ал. 1, изр.второ от ЗДвП е категорична - собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Действително жалбоподателят Д. не е представил копие от документа за самоличност на водача, както и при предоставяне на автомобила собственикът не е положил необходимата грижа и не е направил копие от свидетелството за управление и от неговия документ за самоличност. Същевременно обаче съдът намира, че на ОД на МВР – Шумен с попълнената Декларация за предоставяне на информация и Договора за покупко-продажба от 20.06.2018 г. е представена информация за конкретния нарушител. От обстоятелството, че по обективни причини жалбоподателя не е предоставил копие от свидетелството за управление на нарушителя, не може да се обосновава извод за липса на „данни за лицето, извършило нарушението“ по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Предвид постъпилата декларация, установяваща авторството на заснетото нарушение, е следвало издаденият електронен фиш срещу Д.Я.Д. да бъде анулиран, съответно да бъде издаден срещу лицето, извършило нарушението.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна, че посочените от страна на жалбоподателят данни са били недостатъчни за съставяне на електронен фиш на името на лицето доколкото Д. не е представил копие на свидетелство за правоуправление на Т.. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изчерпателно посочва изискуемите данни, които трябва да съдържа издадения електронен фиш. Като такива са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и недоказан и като такъв следва да бъде отменен изцяло,като на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 2309733 на ОДМВР - Шумен, с който на Д.Я.Д. ЕГН ********** *** на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, като незаконосъобразен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: