Р Е Ш Е Н И Е

394/24.6.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1206 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №432606-F470378 от 30.04.2019 год. на Директора на Офис – Шумен на ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на А.И.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.

За ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание н есе явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 29.05.2019 год., в която излагат становище по съществото на спора, като заявяват, че считат жалбата за неоснователна и молят наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не изцяло на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2018 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен на лицето А.И.Д., с ЕГН********** в качеството му на лице, упражняващо свободна професия - адвокат. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателят в периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год. е извършвал трудова дейност като лице, регистрирано като упражняващо свободна професия – адвокат и в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е подало Декларация Образец №6 за дължимите осигурителни вноски за 2017 год. с „Данни за дължими осигурителни вноски“ в законоустановения срок, а именно до 30.04.2018 год. За констатираното нарушение на 07.02.2019 год. на жалбоподателят в негово отсъствие е бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АN №F470378, като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., както и че деянието е извършено на 01.05.2018 год. Актът бил връчен на жалбоподателя на 22.02.2019 год. и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №432606-F470378 от 30.04.2019 год. на Директора на Офис – Шумен на ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на А.И.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.И.П., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че лицето А.И.Д. извършва трудова дейност като лице, регистрирано като упражняващо свободна професия – адвокат и има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.1 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.2 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица Декларация образец №6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.

Следователно, в настоящия случай, Д. е следвало да подаде декларация образец №6 за дължимите осигурителни вноски за 2017 год. в срок до 30.04.2018 год.. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок. При това положение съдът намира, че ако приемем, че нарушението касае дължимите осигурителните вноски за 2017 год., жалбоподателят на 01.05.2018 год. действително е допуснал неизпълнение на задължение към държавата, установено с разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.3, т.2 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 год., с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление.

При преценка на обжалваното наказателно постановление обаче съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване и нарушаване правото на защита на жалбоподателя. На първо место в матиралите по делото и по-конкретно в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице разминаване между твърдения период, касаещ неизпълнение на задължението за подаване на Декларация образец №6. Първоначално в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде декларация образец №6 за дължимите осигурителни вноски за 2018 год. Впоследствие в издаденото наказателно постановление се сочи, че неизпълнението касае дължимите осигурителни вноски за м.13.2017 год. Следователно от изложеното не може да се направи извод кой точно период визира наказващия орган – 2017, 2018 или определен месец от 2018 год. Посоченото нарушение е съществено, защото е довело до невъзможност с точност жалбоподателят да разбере за кой период се твърди, че не е изпълнил задължението си, респективно до коя дата е следвало да го изпълни и дали правилно е определена датата, на която същото е извършено. Първоначално нарушението е било допуснато в акта за установяване на административно нарушение, но същото не е било отстранено и от наказващия орган с оглед правомощията му по чл.53, ал.2 от ЗАНН. Напротив, наказващият орган е допуснал ново нарушение при изписване на периода, касаещ задължението на жалбоподателя, като е посочил м.13.2017 год.

При проверка на обжалваното наказателно постановление съдът констатира и че наказващият орган неправилно е издирил и посочил нарушената санкционна разпоредба, въз основа на която е наложеното наказанието на жалбоподателя. Имайки предвид, че нарушението се изразява в неподаване на Декларация образец №6 за дължимите осигурителни вноски е следвало наказанието на жалбоподателя да бъде наложено по чл.355, ал.1 от КСО, която предвижда наказание за лице, което наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице. В същото време на жалбоподателя е била наложена санкция по чл.355, ал.2 от КСО, която предвижда административно наказание за лице, което състави документ с невярно съдържание или предостави неверни данни по чл.5, ал.4 с цел да избегне плащането на задължителни осигурителни вноски, каквото нарушение никъде не се твърди жалбоподателят да е извършил.

С оглед на изложеното съдът намира, че така допуснатите процесуални нарушения са съществени, доколкото са довели до невъзможност жалбоподателя да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил, периода, за който същото се отнася, кога го е извършил и на какво основание му се налага санкцията, а от тук и до невъзможност да организира защитата си по един адекватен начин. Същите не могат да бъдат санирани в хода на настоящото наказателно производство, поради което са налице условията обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъбразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на направените от негова страна разноски. На първо место по делото липсват доказателства същият да е направил някакви разноски във връзка с обжалване на настоящото наказателно постановление. В същото време, дори да имаше доказателства за направени такива, независимо от изхода на делото в настоящото производство е недопустимо да се присъждат разноски, направени от жалбоподателя. В т.1 от Тълкувателно постановление №2/2014 год. на ВКС и ВАС от 19.05.2015 год. по т.д. №2/2014 на ОС на ВКС и ВАС изрично е посочено, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело се явява недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №432606-F470378 от 30.04.2019 год. на Директора на Офис – Шумен на ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на А.И.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, като неправилно и незаконосъобразно.

Оставя без разглеждане искането на А.И.Д., с ЕГН********** за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: