Р Е Ш Е Н И Е

426/5.7.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1238 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 46-0000109/22.04.2019 год. на Началник ОО „АА“ гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП на Н.С.С. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършеното нарушение. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно. Алтернативно моли за прилагане на чл. 28 от ЗНН. В съдебно заседание, редовно призован се явява, за него се явява и редовно упълномощен представител, който поддържа жалбата. Представя писмено становище.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Жалбоподателят Н.С.С. на 27.03.2019 г. управлявал товарен автомобил /влекач/ от категория N 3, марка „Волво Ф 12“ с рег. № В 20 29 РТ, в композиция с прикачено полуремарке от категория 04, марка „Лангендорф СКА 24 29“ с рег. № В 07 69 ЕН, и двете собственост на „Фъц 1“ ЕООД., притежаваща Лиценз № 8711 за международен превоз на товари. Посоченият товарен автомобил в композиция с полуремарке извършвал обществен превоз на товари с маршрут от с. Добромир обл. Бургас до с. Троица обл. Шумен с товар „фракция“. Около 14.30 часа на път II-73, км 10+912, извън населено място – след разклона с. Ивански, обл. Шумен посока гр. Шумен, водачът бил спрян за проверка от служители при Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Шумен. В хода на проверката, след поискване, жалбоподателя представил Пътен лист сер. Е № 743356/27.03.2019г., Товарителница сер. М № 614616/27.03.2019г. и Кантарна бележка № 5747/27.03.2019г. При прегледа на представените документи проверяващите констатирали, че в представената кантарна бележка е отбелязано, че брутният товар на автомобилната композиция е 42 060 кг., като се разпределя тара – 13 860 кг. и нето 28 200 кг. Тарата е била фиксирана в 12.20 часа, а брутото в 13.31 часа на 27.03.2019г. В кантарната бележка било посочено като водач на МПС жалбоподателя С..

За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. А-2018, бл. № 262620 от 27.03.2018 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл. 6 ал.1 т.3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него с възражението, „Казах на фадромиста да ми натовари 26 000 кг“. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното заявление е издадено наказателно постановление № 46-0000109/22.04.2019 год. на Началник ОО „АА“ гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП на Н.С.С. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършеното нарушение.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.С.С. и свидетелят К.Л.К. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите И.С. и К.К. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.

Според разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ , движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Това изискване точно е регламентирано в чл.6 ал.1 т.2 буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В тази разпоредба е посочено, че максималната маса за моторно превозно средство с две оси с ремарке с три и повече оси не може да надвишава 40 тона. В настоящия случай съгласно кантарната бележка масата на ППС с товара е 42 060 кг.

Следователно водачът като е претоварил управляваното от него ППС не е спазил изискванията на чл. 139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 6 ал.1 т.3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 6 ал.1 т.3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. чл. 177 ал. 3, т. 1 пр.2 от Закон за движение по пътищата, съобразно която „ Наказва се с глоба от 500 до 3 000 лв., водач, който без да спазва установения за това ред управлява ППС с маса надвищаваща нормите определени от министъра на регионалното развитие и благоустройство.“ Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че претоварването не е особено голямо и го е наказал с размер малко над минималния и под средния.

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46-0000109/22.04.2019 год. на Началник ОО „АА“ гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП на Н.С.С. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършеното нарушение, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: